Отбелязваме 146-ата годишнина от Освобождението на България

/КРОСС/ След започналата Руско-турска война през 1877 г., обявена в Кишинев с манифест от император Александър II, която завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа, след близо 500-годишно османско владичество.

Договорът е прелиминарен - т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части.

Една от най-значимите битки, прославена и в родната ни литература, е Шипченската епопея, носеща името си от битката за прохода Шипка. Ордите на Сюлейман паша е трябвало да разбият частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Свети Никола (днес, носещ името връх Шипка), за да може турската войска да пробие в Северна България.

Цялото българско опълчение е в рамките на предния отряд. Паметната битка, възпята в стихотворението на Иван Вазов от „Епопея на забравените" остава завинаги част от българското самосъзнание.

Поради тази причина и най-значимите празненства са именно на връх Шипка и издигнатия там Паметник на свободата.

В Деня на Освобождението си спомняме и за героите, борили се да сложат край на робството.

Една от най-ярките личности в освободителното движение безспорно е Васил Левски. Той е не само революционер, но и идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО).

Дейността на Георги Бенковски също допринася много за свободата на родината. Истинското му име е Гаврил Хлътев.

Качествата на Бенковски се проявяват най-добре в навечерието на Априлското въстание. След получаването на кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, той веднага обявява избухването на въстанието и в Панагюрище. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на оръжие.

След погрома на въстанието, Бенковски и група негови другари са предадени от дядо Въльо на турците. При преминаването на мостче над река Костина в Тетевенския Балкан Бенковски пада покосен от турските куршуми.