Х юбилейна годишна МНК „Цифровата трансформация и икономическото възстановяване в периода след кризата“ откри „Седмицата на еврото“ в УНСС

/КРОСС/ Десетата юбилейна годишна международна научна конференция „Цифровата трансформация и икономическото възстановяване в периода след кризата" даде началото на „Седмицата на еврото" в УНСС.

Тридневната конференция се организира съвместно от Центъра по парични и икономически изследвания, Института по икономика и политики и катедра „Финанси" на УНСС.

Официални гости на събитието бяха заместник министър-председателят и министър на финансите Людмила Петкова, председателят на Икономическия и социален съвет на Република България Зорница Русинова, председателят на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова. В откриването участваха още подуправителят на Българска народна банка (БНБ) доц. д-р Петър Чобанов, който е и преподавател в УНСС, и проф. д.ик.н. Николай Неновски, директор на Центъра за парични и икономически изследвания на УНСС и член на Управителния съвет на БНБ.

„Университетът за национално и световно стопанство - бизнес университет номер едно в България, днес е домакин на едно от ключовите икономически и финансови събития в страната - „Седмицата на еврото", и на Десетата юбилейна годишна международна научна конференция „Цифровата трансформация и икономическото възстановяване в периода след кризата", които се провеждат под патронажа на ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. Щастлив съм, че на форума присъстват отговорните за финансите и за паричната политика на България лица, изтъкнати учени, преподаватели и студенти. УНСС винаги е пример за дискусии по актуални и важни теми", като модератор на събитието каза доц. д-р Янко Христозов, зам.-ректор по международната дейност и директор на Института по икономика и политики на УНСС.

„Фокусът на конференцията е изключително актуален и важен за развитието на страната ни и утвърждаването на България като равноправен член на Европейския съюз в контекста на приемането ни в еврозоната. Темата на форума съвпада с усилията на университета да се ангажира с актуални социални и академични теми, които помагат на нашите студенти да разбират процесите, случващи се в социално-икономически план. Това дава добавена стойност на обучението им", каза ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и подчерта: „Европа премина през доста турбуленции през последните 10-15 години и бяха взети редица решения, които направиха ЕС по-силен. Еврото е втората по използване валута в света и прави всеки член на еврозоната по-стабилен и конкурентоспособен. Необходим е конструктивен диалог между институциите, обществеността и бизнеса по отношение на предизвикателствата и икономическите перспективи, пред които е изправена страната при въвеждане на еврото. Участието на академичните среди и студентската общност в този процес показва колко е важна ролята на организираното гражданско общество за цифровата трансформация и икономическото възстановяване, както и в хода на присъединяването на България към еврозоната. Глобалната перспектива и дълбока загриженост за света, в който живеем, и за неговото бъдеще, са ценностите, които ни обединяват".

„Очакванията са до края на годината и критерият за ценова стабилност да бъде изпълнен, като по този начин ще се преодолее и последното предизвикателство пред членството на България в еврозоната", каза Людмила Петкова и посочи, че след изпълнението и на последния критерий страната ни ще изпрати искане за изготвяне на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), на базата на които е възможно в най-кратък срок Съветът на ЕС да вземе решение за дата за членство на България в еврозоната. Министър Петкова добави, че предстои още работа на национално ниво и припомни, че освен изпълнението на мерките за техническа подготовка за въвеждане на еврото, Министерството на финансите (МФ) е в процес на изготвяне на проект на бюджет за следващата година, в който заложеният дефицит ще бъде в рамките на 3% от БВП. Тя изрази увереност, че бюджетът за 2025 г., гарантиращ спазването на фискалните правила, заложени в Закона за публичните финанси, ще бъде приет от 51-ото Народно събрание, осигурявайки стабилността на публичните финанси и фискалната устойчивост. „Придържането към по-консервативна фискална политика е важно не само за въвеждането на единната европейска валута, но и за дългосрочната финансова стабилност на страната", каза Людмила Петкова. Тя добави, че едновременно с това усилията трябва да бъдат насочени към по-ефективно разходване на публичните средства с основен фокус инвестициите, които заедно със средствата по Плана за възстановяване и устойчивост и оперативните програми ще осигурят икономически растеж и социален просперитет на страната. „Ако изпълним конвергентните критерии и успешно приключим работата по практическата подготовка за членство в еврозоната, въвеждането на еврото ще бъде един огромен успех за България", каза още министър Людмила Петкова.

„Неслучайно това събитие се провежда в УНСС, защото това е мястото, където можем да си кажем редица неща, свързани с еврото и предизвикателствата, пред които сме изправени, както и как управляваме тези предизвикателства, за да очертаем път и перспектива за развитие, което в сегашната ситуация не е много лесно, но това не означава, че с общи усилия не трябва да се опитваме. Тази конференция има много пластове, панелите засягат важни теми и очаквам изводите от нея да бъдат чути", каза подуправителят на БНБ доц. д-р Петър Чобанов.

Зорница Русинова изтъкна, че искрено вярва, че младите хора в България и университетите винаги са били двигателите на прогресивната промяна в обществото и темата за еврото няма как да не бъде част от тази прогресивна промяна. „Икономическият и социален съвет е може би единственият независим институционален партньор на държавата, който в множество свои актове подчертава колко е важна ролята на приемане на България в еврозоната, като един от основните фактори за икономически просперитет на страната ни", каза тя.

„Въвеждането на еврото е може би най-значимото събитие, което очаква България в икономически план. Всички ние, бизнесът, държавата и гражданите е необходимо да се обединим зад тази кауза, прилагайки най-успешните практики на другите държави в тази област. Българската банкова система отдавна успешно изпълнява всички регулации и изисквания, свързани с еврото, но реално все още не може да се възползва от позитивите, които присъединяването към еврозоната носи със себе си. Приемането на еврото ще осигури сериозна финансова стабилност, принадлежност към по-широка икономическа общност, намаляване на транзакционните разходи и увеличаване на чуждестранните инвестиции в страната", каза г-жа Петя Димитрова, председател на УС на АББ и главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка при откриването на конференцията.

„Комуникационната кампания е от изключителна важност в процеса по приемане на еврото. Асоциацията на банките в България е разработила и вече реализира единна комуникационна кампания, свързана с ползите от въвеждането на единната валута. Разработили сме специална страница на сайта на асоциацията, активно организираме събития и конференции, както и медийни участия на наши представители, по въпроси, свързани с тази тема. Работим съвместно с Министерството на финансите и БНБ, за да отговорим компетентно и своевременно на всички въпроси на гражданите и бизнеса относно влизането на България в еврозоната", сподели Цветанка Минчева, заместник-председател на УС на АББ и главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк, по време на кръглата маса „Еврото в България - по пътя към въвеждането на еврото като национална валута".

„През всичките тези години във фокуса на нашия изследователски център е била проблематиката на паричния съвет, проблемите на конвергенцията, по какъв начин ние оптимално трябва да се интегрираме в еврозоната, какви са проблемите, какви са й плюсовете и минусите", каза проф. д.ик.н. Николай Неновски и акцентира: „Еврозоната не трябва да бъде самоцел. Това трябва да бъде част от един много по-голям проект, в който страната би трябвало да се включи. Трябва да бъде проект за иновации, модернизация, т.е. еврозоната трябва да бъде само един от тези елементи. Тя трябва да зададе импулс, за нов цялостен стимул в нашата икономика, включително в демографската сфера, и не бива да мислим, че като сме станали член на еврозоната след това историята спира. Аз мисля, че България в първите дни след като стане член на еврозоната, трябва вече да има своята специализация в нея. Още отсега трябва да мисли как да се позиционира вътре, какво ще бъде нейното сравнително предимство, защото всички централни банки имат такова".

Партньори на събитието са Министерството на финансите на Република България, БНБ, Асоциацията на банките в България, Икономическият и социален съвет на Република България, Съюзът на икономистите в България, Научната лаборатория за икономика, финанси, мениджмънт и иновации. Форумът се финансира от фонд „Научни изследвания".

По време на Десетата юбилейна годишна конференция ще бъдат обсъдени парични и икономически проблеми. Ще бъде дискутирана Международната финансова архитектура и институциите в Бретън Уудс, дигиталните пари и предизвикателствата и перспективите пред еврото в България. Във втория ден на форума доклад на тема „Различните измерения на дигиталното евро и неговата трансгранична оперативна съвместимост ще изнесе Любомир Каримански, изследовател в Институт по икономика и политики на УНСС.

В рамките на събитието ще бъдат наградени и студентите, победители от проведения от Института по икономика и политики на УНСС конкурс за студентско есе на тема „Дигитални финанси".