След като МВФ понижи прогнозата си за икономиката на страната ни: Какво следва

/КРОСС/ Ръстът на икономиката на България ще се забави до 2,5% през тази година, докато миналата беше 2,8 на сто. Това прогнозира Международният валутен фонд (МВФ) в най-новия си доклад. Той запазва оценката си за България, дадена през октомври 2024 г. На този фон - какво очаква икономиката ни с оглед на очакваното приемане на еврото в началото на следващата година? Темата в предаването „Твоят ден" по NOVA News коментираха изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев и икономистът от БАН проф. Гарабед Минасян.

По думите на Минасян тези прогнози не бива да се надценяват, но не трябва и да се подценяват.  Важни са функциите, които изпълняват, и защо се правят, обясни той. И подчерта, че "функциите на МВФ са различни за различните държави. За по-слабо развитите икономики целта е да им се покаже какво следва от международното развитие и какви политики трябва да прилагат. А за развитите, водещи държави целта е да се акцентира върху последствията от възприеманите от тях политики върху останалия свят". 

Професорът беше категоричен, че икономическите прогнози не приличат на метеорологичните. При тях човекът има как да окаже влияние, подчерта той. И посочи, че има много неща, върху които макроикономическото управление трябва да се замисли с оглед на възприемането на подходящи политики. 

Минасян изрази безпокойство от прогнозата на МВФ, че населението на България ще намалее още до 2030 г. Според него безпокойство буди и "ниското равнище на местните инвестиции спрямо други държави от Източна Европа, с които заедно сме влезли в МВФ". 

Михаил Кръстев изрази мнение, че на първо място прогнозие на МВФ "трябва да се четат". Но - препоръките за политики трябва да се четат по-скептично. И даде пример с COVID кризата, при чието избухване съветът на Фонда към правителството бил да се харчат пари, а всъщност се оказало, че това е довело до сериозна криза с инфлацията. 

"Това е криза, която носи несигурност и към този момент. Носи несигурност както за Европейската централна банка, така и за Федералния резерв в САЩ и за всички централни банки", подчерта той. 

По думите му, когато МВФ съветва, правителствата трябва да си "носят главите на раменете и да видят дали това е приложимо към тяхната ситуация". А конкретно за България и за липса на инвестиции - проблемът е много по-сериозен, тъй като Фондът не може да направи точна прогноза, тъй като не е на терен и няма достатъчно данни за това на какво се дължи липсата на инвестиции. 

"А това се дължи донякъде на демографския проблем, тъй като има цели региони в България, които се обезлюдяват. Как да се направи една стратегическа инвестиция  в регион, в който след 10 години няма да има работна ръка? Ще трябва да я внасят от София, от Пловдив или от Стара Загора? Как Северозападът да започне да привлича инвеститори, при положение че там няма да има хора, които да работят?", попита Кръстев. 

И беше категоричен, че констатирането на фактите от страна МВФ е нещо хубаво. "Ние трябва да четем какво констатира Фонда и какви са неговите прогнози, но решението на проблемите е тук, на български терен и българските власти трябва да занимават с него. Не може да чакаме международните институции да ни решат проблемите", подчерта той.