/КРОСС/ Политическа нестабилност, тревожно отстъпление по отношение на основните права на гражданите и липса на активна институционална позиция и работа за защитата им - това са основните констатации в годишния доклад „Правата на човека в България през 2024 г." на Българския хелзинкски комитет.

Основните изводи в годишния доклад „Правата на човека в България през 2024 г." на Българския хелзинкски комитет бяха представени по време на публична дискусия с участието на автори на доклада и външни експерти. Изданието проследява ключови събития и нарушения на правата на човека през изминалата година и включва задълбочен правен и фактологичен анализ на политическия, институционалния и обществен контекст в страната.

В рамките на публичната дискусия бяха обсъдени четири основни теми:

• Права на хората с психични разстройства в институциите - Красимир Кънев, директор програма „Мониторинг и изследвания" в БХК представи основните наблюдения от посещенията на организацията в Държавните психиатрични болници, в дискусия с Калина Иванова - психолог и управител на Комплекс за психичноздравни услуги в общността към фондация „Глобална инициатива в психиатрията". Посещенията потвърдиха липсата на ангажимент от страна на държавата за подобряване на условията в психиатричните институции, като за пореден път бяха наблюдавани нерешени с години проблеми - насилие, пренаселеност, лоша хигиена, остаряла база, ограничен достъп до открито пространство и свобода на движение, неразследвани смъртни случаи. Един от най-сериозните проблеми остава задържането на т.нар. „социални пациенти" - хора, които нямат нужда от болнично лечение, но нямат къде да отидат. Това представлява системна злоупотреба с правото на лична свобода и ясно показва липсата на ефективна мрежа от социални услуги в общността​.

• Независимост на съдебната власт - адв. Адела Качаунова, съпредседател на БХК и директор на Програмата за правна защита на комитета дискутира с адв. Андрей Янкулов от Антикорупционния фонд поредицата разкрития за нерегламентирано влияние в съдебната власт от 2024 г., последиците за върховенството на правото и перспективите пред системата. В доклада се разглеждат също конституционните промени, които трябваше да ограничат властта на главния прокурор и да реформират Висшия съдебен съвет, но реформата беше блокирана с решение на Конституционния съд. Анализирани са също събитията, които поставят съдебната система като инструмент в политически сблъсъци, а назначаването на политически лоялни фигури в ключови органи допълнително подкопава доверието в независимостта ѝ.

• Климатичните права представиха Меглена Антонова, ръководителка на екипа на Грийнпийс - България и авторка в доклада, и Магдалена Малеева, авторка на подкаста „На градус и половина" и климатичен активист. През 2024 г. климатичната криза остана на периферията на обществения дебат в България, въпреки че годината бе потвърдена като най-горещата в историята. В същото време се задълбочи проблемът с достъпа до вода, а данните за качеството на въздуха разкриха сериозни институционални пропуски и липса на отговорност. Макар и ограничени, бяха отбелязани положителни стъпки като съдебни действия срещу замърсяващи въглищни централи и създаването на енергийни общности в няколко общини. 

• Прилагането на ключови европейски регламенти в сферата на цифровите права беше представено от авторката на главата адв. Жулиета Мандажиева и дискутирано с Мими Шишкова - юрист и създател на цифрово съдържание. България изостава с прилагането на европейското цифрово законодателство, по-конкретно Акта за цифровите услуги, Акта за свободата на медиите и Регламента относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране. Отчита се и нарастване на риска от дезинформация, манипулации в социалните мрежи и злоупотреби с лични данни, включително чрез свързани с България кампании за политическо влияние в чужбина. Въпреки това институциите не са демонстрирали воля за превенция или отговорност, дори при сериозни пробиви в сигурността.

Нови полета на изследване

Цифровите права се разглеждат за първи път в тазгодишното издание на доклада с намерението главата, посветена на тях, да намери трайно място в него. Друга новост е специалното приложение с преглед на съотносимото европейско законодателство. Този анализ отразява бързо променящата се регулаторна рамка в ЕС през 2024 г. и очертава нарастващите изисквания към държавите членки за защита на основните права в контекста на цифровизацията, устойчивото развитие и антидискриминацията. 

За втора поредна година е включена главата, посветена на климатичните права - още една тема, по която се наблюдава регрес в международен план на фона на нарастващи кризи.

Влошаване в ключови области на правата на човека

През 2024 г. е констатирано влошаване и в други, ключови области на правата на човека, като сред силно засегнатите е свободата на изразяване. Проследени в доклада са случаи на натиск срещу журналисти, съдебни дела и действия на правоохранителните органи срещу критици на институции и опити за ограничаване на достъпа до информация в онлайн среда, като и продължаваща тенденция за институционализиране на дезинформацията, дискриминиращата и омразната реч. 

Драстични бяха констатираните атаки срещу правата на ЛГБТИ+ хората. През 2024 г. с промени в закона бяха забранени т.нар. „популяризиране и пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация" в училищното и предучилищното образование. Паралелно бяха внесени и други ограничителни законопроекти, свързани с публичното говорене за полова идентичност. Правителството не предприе действия по прилагане на решения на ЕСПЧ, установяващи нарушение на правата на еднополовите двойки. Увеличиха се и случаите на хомофобско насилие, без ефективни институционални реакции​.

Целия доклад можете да прочетете на: https://www.bghelsinki.org/bg/reports/human-rights-in-bulgaria-in-2024