БХК: Приетитят от Европейската комисия пакт за миграция ще ограничи каналджийството и трафика на хора

/КРОСС/ На 10 април Европейският парламент направи първата стъпка в приемането на законодателен пакет от реформи в областта на миграцията и убежището, т. нар. acquis communautaire или Пакта за миграция. Предстои окончателното им гласуване в Съвета на Европейския съюз, което се планира до края на този месец.

Новите правила въвеждат споделен граничен контрол, процедури за предварителен скрининг, общи производства за преценка на заявления за убежище в съкратени срокове, квотно разпределение на лицата от граничните към останалите държави от ЕС, уеднаквяване на условията за прием, както и способи за бърза реакция и ангажиране на солидарни мерки при форсмажор и засилен миграционен натиск.

Споделен граничен контрол

Между най-радикалните промени са начинът, по който ще се осъществява контрола върху външните граници на ЕС, както и замяната на Регламента Дъблин с нови правила и система за разпределение на търсещите убежище от граничните европейски държави към останалите държави от вътрешността на общността.

Споделеният контрол върху външните граници може и да се окаже положителна стъпка за България, ако действително успее да ограничи организираната престъпност, свързана с каналджийството и трафика на хора. Години наред в нашата държава тази престъпност бе напълно безконтролна и без никакво реално противодействие от страна на полицията, ДАНС или прокуратурата - при това, по причини, които не се изчерпват единствено с институционална дезорганизираност или некомпетентност. В резултат на това страната ни се „прослави" като един от най-активните канали за нелегална миграция към Европа, а в цели региони на Югоизточна България каналджийството са наложи като основното средство за прехрана.

Проблемът е, че по този начин в България и в територията на ЕС влизаха и все още влизат предимно онези мигранти, които имат финансовата възможност да си позволят да платят все по-непосилната цена на този нелегален достъп и транзит към държавите на крайна дестинация от западната и северната част на континента.

„Досега на онези, които не разполагат с пари, се предлага възможността да се влеят в организираните престъпни групи и сами да станат каналджии или трафиканти, за да изплатят дълга си за влизането си в мечтаната Европа", коментира адв. Илиана Савова, директорка на програмата за правна помощ на бежанци и мигранти в Българския хелзинкски комитет (БХК). „Бедните, честните и онеправданите биват бити и връщани обратно през границата, защото в настоящата ни действителност, ако не си платиш - нямаш право на достъп до сигурност и закрила", допълва адв. Савова.

Квотно разпределение на лицата от граничните към останалите държави от ЕС

Втората радикална промяна, която ще засегне по-сериозно България, се отнася до замяната на Регламента Дъблин. Досега по силата на неговите правила България като държава с външна граница на ЕС имаше задължение да поеме отговорността за всички хора, търсещи убежище, за които се установи, че са влезли в ЕС през нашата граница и територия. Именно по силата на тази отговорност бяха, и са осъществявани обратните трансфери на лица, търсещи убежище от другите държави - членки на ЕС към България.

Тепърва предстои да се види дали и как ще проработят тези мерки, както и дали другите предлагани нови процедури и правила ще съумеят да гарантират достъп до закрила на хората, които действително се нуждаят от нея. БХК ще продължи внимателно да наблюдава процесите по достъп до територията и до процедура по предоставяне на убежище и закрила и да дава своето независимо мнение за тях и в контекста на новоприетия Пакт за убежище и миграция.

„Това, което още на този етап предизвиква особен интерес у мен е обстоятелството, че измежду най-гласовитите противници на Пакта за убежище и миграция, включително в България, са представителите на крайнодесните и проруски политически формирования, чиято идеологическа платформа започва и свършва единствено с антимигрантски и антиевропейски позиции и реторика", коментира адв. Савова.

„От тяхна гледна точка би трябвало да е обратното - да приветстват засиления граничен контрол, както и отпадането на отговорността на България да приема обратно на своя територия преминалите през нея търсещи убежище лица. През изминалото десетилетие голяма част от техните критики към ЕС бяха именно по тези въпроси. Затова сега, когато ЕС пристъпва към реалното въвеждане на мерки в тази насока, е изненадващо точно крайнодесните, антимигрантски партии да възразяват срещу тях.

Едно от възможните обяснения е, че тези политически формирования биха загубили едно от най-мощните си средства за антиевропейска пропаганда. Другото е, че имат интерес каналджийството и трафика на хора да продължат да действат както досега", заявява още адв. Савова.