ИПИ:Държавата ще продължи да функционира нормално и без парламентът да гласува бюджет или удължителен закон

/КРОСС/ Държавата ще продължи да функционира нормално и без парламентът да гласува бюджет или да приеме удължителен закон. Това се посочва в извод на анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Експертите анализират темата "Без бюджет за 2025 и без удължителен закон: какво следва?"

В анализа се отбелязва, че към момента е почти сигурно, че народните представители няма да приемат в срок внесения бюджет от служебното правителство - големите партии са силно критични към предложената рамка и по всичко личи, че ще изберат тактика да бавят максимално разглеждането на пакета бюджетни закони. В същото време служебният финансов министър не желае да изтегли предложената рамка на държавните финанси и няма намерение да внася т. нар. удължителен закон - подобна беше практиката в края на 2021 и 2022 година, допълват икономистите. 

Какво се случва без приет бюджет за новата година и без удължителен закон, указващ какво от стария продължава

От ИПИ отбелязват, че противно на апокалиптичните картини, които се чертаят в този сценарий, в устройствените закони на трите големи бюджета в държавата е предвиден този вариант. 

В чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) се урежда автоматичното удължаване на Закона за държавния бюджет. Според текста в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.

Икономистите коментират, че важните моменти тук са, че се отчитат влезли в сила актове на НС и МС, тоест запазва се размерът на основните плащания, спазват се фискалните правила и съответно фискалната стабилност и плащанията са до размера на приходите, които номинално ще се увеличат (ръст на обороти и възнаграждения в икономиката) и без депутатите да предприемат някакви действия. В този смисъл не говорим за бюджет 1/12, а за нормално функциониране на бюджетните сфери в началото на годината, посочват експертите. 

Чл. 98 от ЗПФ урежда автоматично удължаване на бюджетите на общините, отбелязват още от ИПИ. Според записаното в него в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и при спазване на фискалните правила по този закон.

Икономистите коментират, че текстът за общините е по-рестриктивен, което означава, че всички местни плащания, в т.ч. делегираните от държавата дейности, ще се запазят в същия размер като предходната година.

Чл. 19 ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) урежда автоматичното удължаване на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО). 

Текстът гласи, че  в случай че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

От ИПИ отбелязват, че всички плащания по бюджета на ДОО ще продължат да се извършват - няма да има проблем с пенсиите и различните обезщетения. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост. Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансфера към бюджета на ДОО и съответно нужните средства за покриване на дефицита. Правилото 1/12 е само за издръжката на органите на НОИ и не касае пенсии и обезщетения, посочват експертите. 

Чл. 29 ал 4 от Закона за здравното осигуряване урежда автоматичното удължаване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Според него в случай че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.

От ИПИ коментират, че всички плащания по бюджета на НЗОК (за болнична помощ, лекарства и т.н.) ще продължат да се извършват. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост. Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансферите за здравно осигуряване от бюджета. Правилото 1/12 е само за издръжката на органите на НЗОК и не касае здравноосигурителни плащания.

"Накратко, държавата ще продължи да функционира нормално и без парламентът да гласува бюджет или да приеме удължителен закон. Разбира се, приемането на удължителен закон дава по-голяма правна сигурност, тъй като отваря възможност за разписването на конкретни разходи и ангажименти. И ако текущата законова рамка позволява да се избегне непосредствена бюджетна криза, то влизането в нова година без приет бюджет създава рискове както за предвидимостта на бизнес средата и икономиката като цяло, така и за нормалното функциониране на институциите, в т.ч. местните власти", коментират от Института за пазарна икономика.