• 24 Дек 2024 |
  •  USD / BGN 1.8819
  •  GBP / BGN 2.3566
  •  CHF / BGN 2.0949
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 0°C

Приказният коледен балет „Лешникотрошачката“ ще се играе през ноември и декември в Софийската опера

Приказният коледен балет „Лешникотрошачката“ ще се играе през ноември и декември в Софийската опера

/КРОСС/ „Лешникотрошачката" е приказен балет в 2 действия, с хореография на Мариус Петипа и Лев Иванов, по музика на Пьотър Илич Чайковски. Либретото е по приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките". Премиерата се е състояла в Мариинския театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г., заедно операта на Чайковски - „Йоланта".

Въпреки че първоначалното представление не е било успешно, 20-минутната сюита, която Чайковски обособява отделно от балета, постига успех. Пълната версия на „Лешникотрошачката" се радва на огромна популярност от средата на 20-ти век насам и днес се изпълнява от много балетни трупи, главно около Коледа.

Княз Феликс Юсупов, който живее в изгнание в Лондон и Париж, е горещ почитател на Чайковски и иска да запознае западния свят с руския гений. Князът дава солидна сума от своето богатство, за да се поставя години наред по Коледа, във Великобритания и във Франция, „Лешникотрошачката". Юсупов пише следното за композитора: „Няма друг гений като Чайковски. Аз мога и трябва да бъда винаги на страната на неговите велики произведения."

„Лешникотрошачката" на Чайковски се превръща в едно от неговите най-известни произведения, особено частите включени в сюитата. Произведението е известно с това, че се използва челеста, инструмент, с който композиторът работи в неговата по-малко известна симфонична балада „Войвода". Въпреки че е известен главно като отличителния солов инструмент в „Танцът на Захарната фея" от второ действие на „Лешникотрошачката", той е използван и на други места в същото действие.

За балета Чайковски обединява сили с Мариус Петипа, с когото си сътрудничи и за „Спящата красавица". Материалът, който Петипа избира, е адаптация на разказа на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките" от Александър Дюма-баща, наречена „Приказка за лешникотрошачката". Сюжетът на приказката на Хофман (и адаптацията на Дюма) е до голяма степен опростен за целите на балет в 2 действия.

Петипа дава на Чайковски изключително подробни инструкции за композирането на всяка част от произведението, включително темпото и такта. Завършването на произведението се забавя и поради факта, че Чайковски посещава САЩ за 25 дни, за да дирижира концертите по откриването на Карнеги Хол.

Премиерата в България на „Лешникотрошачката" е през 1962 година в Русенската опера. Хореографията е на Асен Манолов. Диригент тогава е Христо Станишев.

В Софийската опера „Лешникотрошачката" ще се играе на 29.11 от 19 ч. и на 30. 11. от 11 и 19 ч., 22. 12 от 11:00 часа и на 22 .12 от 19 часа, на 23.12 от 11 ч. и на 23.12 от 19 ч.,на 26.12 от 11 часа

Участват:

Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Боряна Петрова, Емил Йорданов, Цецо Иванов, Катерина Петрова, Матю Уитъл, Вяра Иванчева, Людмила Илиева, Кристина Чочанова, Марина Маринова, Еленко Иванов, Георги Банчев и други

Художествен ръководител на балета на Софийската опера е Марта Петкова

Оркестър на Софийската опера и балет

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.