Кои са седемте чудеса на античния свят

/КРОСС/ Темата за седемте чудеса на древния свят е винаги вълнуваща и любопитна за любителите на пътешествията, историята, културата и архитектурата. На пръв поглед ни се струва, че тя е изчерпана и няма какво ново да научим. Когато обаче разказвачът е Бетани Хюз - дори и специалистите ще бъдат приятно изненадани от начина и вещината, с които подхожда в новата си книга „Седемте чудеса на античния свят". Изданието на български език вече е в книжарниците като част от каталога на издателство Книгомания. Дизайнът на корицата е дело на Тодор Манолов.

Бетани Хюз е професор по история, изследовател, автор и тв водещ на популярната документална поредица по Viasat History „Съкровища с Бетани Хюз". През май 2024 г. бе излъчен и епизод, посветен на България. Бетани Хюз преподава в Кингс Колидж в Лондон. Носител е на медала „Нортън Медликот" за история. Автор и водещ е на радио- и тв предавания по Би Би Си, Нешънъл Джиографик, Дискавъри, Хистъри Ченъл и др. Има публикувани книги за Сократ, за Хубавата Елена и за древните паметници на Истанбул.

„Седемте чудеса на света били смайващо дръзки отпечатъци върху планетата ни. Въплъщения на прекрасната, печална, аксиоматична истина за нас, че сме орисани да създаваме и променяме околния свят по наше усмотрение. Те представлявали и полет на ума, тест за границите на човешкото въображение. „Седемте чудеса на античния свят" преминава едновременно през пейзажи от древността и съвремието; пътешествие, каращо ни да се запитаме защо се удивляваме, защо създаваме, защо избираме да помним удивлението на другите. Пътешествах, за да разуча останките от самите Чудеса и следите, които са оставили в историята.

Целта ми беше да открия какво са значели Седемте чудеса на древния свят за „тях" - нашите предци; и какво означават и биха могли да означават за нас. Чудесата са сила, караща ни да се учудваме и удивляваме, помагайки ни да осъзнаем, че светът е по-голям от нас самите. Чудното пък поражда интерес и често емпатия, които подхранват връзки. Ние обработваме и интерпретираме връзките интелектуално и емоционално в процеса на мисленето - осъзнаваме, че действително сме част от един свят. В този смисъл търсенето на чудеса - създадени от природата или човека, философски и научни, близки и далечни - е своеобразен акт на социализация", разказва Бетани Хюз в предговора на изданието.

„Седемте чудеса на античния свят" представя в хронологичен ред и по увлекателен начин сведения от история, митология, археология, култура, изкуство за паметниците:

• Хеопсовата пирамида в Гиза
• Висящите градини на Семирамида във Вавилон
• Храмът на Артемида в Ефес
• Статуята на Зевс в Олимпия
• Мавзолеят в Халикарнас
• Родоският колос
• Александрийският фар.

Създаването на всяко от тях ни казва нещо съществено за историята и за конкретен исторически момент; въздействието им ни говори за хода на времето и за границите на човешкия опит.

Особено интересен и ценен е разказът от личните впечатления на Бетани Хюз, която прекарва продължително време на описаните обекти. Проследява последните открития на място, както и косвено свързаните със съдбата на седемте чудеса. Не са пропуснати и други значими събития от наши дни, свързани с тях, като например преместването на фараонските мумии от стария в новия музей в Египет.

Текстът в книгата е съпътстван с богат и добре подбран илюстративен материал, както и множество специализирани географски карти, схеми и чертежи да описваните паметници. 

СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА

НА АНТИЧНИЯ СВЯТ

Бетани Хюз

Формат: 70*100/16 (16*23 см)

Обем: 440 с. (черно-бяла, с 1 цветна кола)

Корици: меки

Превод от англ.: Боян Вагалински

ISBN: 9786191954100

Цена: 28,00 лв.

Линк към книгата: https://knigomania.bg/sedemte-chudesa-na-antichnija-svjat.html 

„Тази очарователна книга е едновременно любовно послание към древния свят и задълбочено въведение в историята на някои от най-удивителните постижения на въображението и инженерната мисъл в човешката история." - Дан Джоунс, автор на книгата „Сили и тронове. Нова история на Средновековието"

Хеопсовата пирамида, Висящите градини на Вавилон, Родоският колос, Александрийският фар, Статуята на Зевс в Олимпия, Храмът на Артемида в Ефес и Мавзолеят в Халикарнас -  седем чудеса на древния свят, които зашеметяват с дързостта си. Авторката ни повежда на брилянтно приключение за ума, в тест за богатството на човешкото въображение. Днес само Голямата пирамида все още се издига на своето място, но мащабът на величието на тези творения не е престанал да ни вълнува.

Със средствата на своя интригуващ и колоритен разказ, обогатен с последните археологически открития, историчката Бетани Хюз ни превежда през най-различни пейзажи от древността и нашето време. Тя проследява както онова, което ни е известно за прочутите седем паметника, така и следите, които те са оставили в паметта на поколенията. Тази разказана с вещина история на Седемте чудеса на Стария свят е силна подкрепа за вълнуващото и удовлетворяващо усещане, че човечеството е в състояние да превърне и невъзможното в реалност.

За автора:

Бетани Хюз е известна изследователка на старините, преподавателка в Кингс Колидж - Лондон и телевизионна и радиожурналистка с успешни предавания за чудесата на древния свят, излъчвани по Би Би Си, Нешънъл Джиографик, Дискавъри, Хистъри Ченъл и др. Публикувала е книги за Сократ, за Хубавата Елена и за древните паметници на Истанбул.

КОИ СА СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА НА АНТИЧНИЯ СВЯТ -

РАЗКАЗВА БЕТАНИ ХЮЗ В НОВАТА СИ КНИГА

Темата за седемте чудеса на древния свят е винаги вълнуваща и любопитна за любителите на пътешествията, историята, културата и архитектурата. На пръв поглед ни се струва, че тя е изчерпана и няма какво ново да научим. Когато обаче разказвачът е Бетани Хюз - дори и специалистите ще бъдат приятно изненадани от начина и вещината, с които подхожда в новата си книга „Седемте чудеса на античния свят". Изданието на български език вече е в книжарниците като част от каталога на издателство Книгомания. Дизайнът на корицата е дело на Тодор Манолов.

Бетани Хюз е професор по история, изследовател, автор и тв водещ на популярната документална поредица по Viasat History „Съкровища с Бетани Хюз". През май 2024 г. бе излъчен и епизод, посветен на България. Бетани Хюз преподава в Кингс Колидж в Лондон. Носител е на медала „Нортън Медликот" за история. Автор и водещ е на радио- и тв предавания по Би Би Си, Нешънъл Джиографик, Дискавъри, Хистъри Ченъл и др. Има публикувани книги за Сократ, за Хубавата Елена и за древните паметници на Истанбул.

„Седемте чудеса на света били смайващо дръзки отпечатъци върху планетата ни. Въплъщения на прекрасната, печална, аксиоматична истина за нас, че сме орисани да създаваме и променяме околния свят по наше усмотрение. Те представлявали и полет на ума, тест за границите на човешкото въображение. „Седемте чудеса на античния свят" преминава едновременно през пейзажи от древността и съвремието; пътешествие, каращо ни да се запитаме защо се удивляваме, защо създаваме, защо избираме да помним удивлението на другите. Пътешествах, за да разуча останките от самите Чудеса и следите, които са оставили в историята.

Целта ми беше да открия какво са значели Седемте чудеса на древния свят за „тях" - нашите предци; и какво означават и биха могли да означават за нас. Чудесата са сила, караща ни да се учудваме и удивляваме, помагайки ни да осъзнаем, че светът е по-голям от нас самите. Чудното пък поражда интерес и често емпатия, които подхранват връзки. Ние обработваме и интерпретираме връзките интелектуално и емоционално в процеса на мисленето - осъзнаваме, че действително сме част от един свят. В този смисъл търсенето на чудеса - създадени от природата или човека, философски и научни, близки и далечни - е своеобразен акт на социализация", разказва Бетани Хюз в предговора на изданието.

„Седемте чудеса на античния свят" представя в хронологичен ред и по увлекателен начин сведения от история, митология, археология, култура, изкуство за паметниците:

• Хеопсовата пирамида в Гиза

• Висящите градини на Семирамида във Вавилон

• Храмът на Артемида в Ефес

• Статуята на Зевс в Олимпия

• Мавзолеят в Халикарнас

• Родоският колос 

• Александрийският фар.

Създаването на всяко от тях ни казва нещо съществено за историята и за конкретен исторически момент; въздействието им ни говори за хода на времето и за границите на човешкия опит.

Особено интересен и ценен е разказът от личните впечатления на Бетани Хюз, която прекарва продължително време на описваните обекти. Проследява последните открития на място, както и косвено свързаните със съдбата на седемте чудеса. Не са пропуснати и други значими събития от наши дни, свързани с тях, като например преместването на фараонските мумии от стария в новия музей в Египет.

Текстът в книгата е съпътстван с богат и добре подбран илюстративен материал, както и множество специализирани географски карти, схеми и чертежи да описваните паметници. 

Бетани Хюз представя своите аргументи, препратки и анализи по редица важни въпроси като:

• защо подбраните седем обекта са наречени чудеса на древния свят; 

• в какви аспекти влияят те върху нашето съзнание и сетива; 

• каква е тяхната митологична, идеологическа и историческа стойност; 

• как са били открити и какви хипотези съществуват за тяхното построяване; 

• кой е инициатор за създаването им и какво е неговото място в историята на древния свят; 

• какви са най-новите открития, свързани със седемте паметника; 

• какво привлича най-много туристите, посетили ги още в древността, в по-ново време или в наши дни.

Ето какво обобщава Бетани Хюз защо чудесата на света са именно седем: 

„За много от културите в Близкия изток седем било и числото, с което всичко започвало и завършвало - имало седем рая, седем ада, седем порти към ада (през които всемогъщата богиня на любовта Инана преминала, оставяйки дреха на всеки от входовете - прототипът на апокрифния Танц на седемте воала на Саломе), седем човешки възрасти, седем етапа на човешкия живот според Корана.

Имало седем небесни тела и седем гръцки мъдреци; асирийската дума за „свят", „кисату", произлиза от числото седем. Това число притежавало естествена, символична и асоциативна сила. Мощта му произлизала от факта, че свързва четирите земни елемента (земя, въздух, огън и вода) с трите небесни елемента (слънцето, луната и звездите). Седем било магическо число, съдържало всичко значимо. Нито множител, нито делител на числата от едно до десет, то било неделимо. (...)

Силата на седмицата можела да бъде както зловредна, така и благодатна. Според един акадски текст от девето или осмо столетие преди новата ера, писан около сто години преди предполагаемото изграждане на Висящите градини на Семирамида, седмина небесни синове на Земята призовали Ирра, бог на болестите и раздора, да унищожи човечеството. Ирра, познат също като Ерра, се оттеглил миг преди унищожението заедно с тези седем персонифицирани оръжия, тези ужасяващи „безподобни първенци" - които се срещат и в други текстове като злото на болестите. Заклинанията на седем героични спасители - месопотамският ритуал „бит месери" - според поверието неутрализирали зловредните седем. Контактът на древните гърци с Изтока от VIII в. пр.н.е. нататък, когато те започнали да пътешестват към земите на изгряващото слънце, изглежда, довел до вмъкване на историите със седмици в древногръцкия канон - „Седемте срещу Тива", седмоглавата хидра и др. Затова, макар да бихме си помислили, че Седемте чудеса произлизат от елинистическия свят, концепцията има много по-дълбоки близкоизточни и азиатски корени. Заедно и поотделно влиянието на Седемте чудеса на Античността не се свеждало единствено до предизвикване на шок и страхопочитание, каквото било оригиналното им предназначение - те били свързани с появата и развитието на идеи. Самият акт на свързване на далечни културни експресии поражда надежда за нашия вид - това е своеобразно духовно общуване. Колективната интелигентност е отличителна черта на човешкия вид."

„Седемте чудеса на античния свят" от Бетани Хюз е за читателите, които искат да научат повече за Египет, Месопотамия и Гърция и да си обяснят по-добре копнежа по „златните векове" и могъщите цивилизации. Това е книга за традицията на многобройните предходни поколения, които са остойностили тези места като наистина значими, и за приемствеността да покровителстваме древните монументи заради великите идеи, които олицетворяват.

Откъс от Глава I Голямата пирамида в Гиза

Голямата пирамида все още е нещо внушително. Построена преди повече от 4500 години, в апогея на Старото египетско царство, тя е единственото от Седемте чудеса, оцеляло практически непокътнато до днес, и е ярко олицетворение на склонността ни да проектираме, да създаваме, да градим. Позната и като пирамида на Хеопс, по името на патрона си цар Хуфу [по-известен с грецизираното си име Хеопс], тази съградена от човека планина е израз на човешкия пиетет към красотата на живота, властването на земята, както и на връзката ни с Космоса в рамките на нашия живот и след това. Пирамидите - извисяващи се древни гробници - ни казват много за необходимостта, която изпитваме да разберем света, разказвайки истории за него. Нека всеки, застанал до основата на Голямата пирамида, се опита да остане хладнокръвен и равнодушен.

Близо 10 милиона туристи посещават ежегодно Египет, за да видят на живо Голямата пирамида.3 Вървейки по прашното, сивкаво плато Гиза, доминирано от Голямата пирамида с нейните 2,3 милиона варовикови блока, извисяващи се на 146 метра в периферията на Западната (някога Либийска) пустиня, чудната изолираност на „Ахет Хуфу" („Кръгозорът на Хеопс"), както е била наричана от древните египтяни, все още навява романтични асоциации (и стереотипи) за древно могъщество и екзотични пътешествия из Ориента.4 Заедно с още две пирамиди, едната издигната за сина на цар Хеопс, Хефрен, а другата - за внука му Микерин, и техния гигантски пазител, Сфинкса, това съзвездие от монументи от хилядолетия привлича посетители и търсачи на чудеса от цял свят. Голямата пирамида, Пирамидата на Хеопс, е една от най-прочутите забележителности в света. Но бързо трябва да изтрием от съзнанието си всичко, което си мислим, че знаем за това първо чудо.

Първоначално, пирамидите не били паметници насред нищото. Преди 45 столетия платото Гиза било оживено място. Ахет Хуфу (Голямата пирамида) и нейното „семейство" от пирамиди, храмове, светилища и главни пътища за церемониални процесии били най-важното политическо и религиозно средище в Египет. На мястото на днешната пустош си представете тучни детелини и хиляди домове; на мястото на пясъците - водни пътища; вместо празнота - десетки хиляди работници с набедрени препаски и ленени килтове. Сегашната монотонна сивота някога била изпъстрена в ярки цветове; купчините каменни рушевини са били пирамиди-джуджета и разлати кирпичени гробници „мастаба". Вместо пустинен пейзажът бил жизнерадостно зелен. Нощем пламтели хиляди лампи с рициново масло и ленени фитили, а димът от огньовете от акациеви въглища се стелел на фона на изпъстреното с ярки звезди и планети небе - небето в зората на Бронзовата епоха, което развитието на цивилизацията ни едва е започвало да замърсява.

Създаването на пирамидите и на Голямата пирамида в частност, било общодържавен проект, целящ интензивно психологическо въздействие. Всяка пирамида била замислена като пространство на вечността - гробница, която можела да действа като машина на прераждането - механизъм, чрез който царят (египетските владетели започнали да се наричат фараони след създаването на Новото царство, около 1500 г. пр.н.е.) можел да продължи съществуването си, за да даде на Египет устойчивост и просперитет. Някои каталози включват и трите пирамиди като едно от чудесата. Построени високо върху платото Гиза в рамките на бурни 60 години (пирамидата на Хеопс ок. 2550 г., на Хефрен ок. 2520 г. и на Микерин ок. 2490 г. пр.н.е.), всеки от гигантите е демонстрация на изумително точна геометрия. Но за хората е характерно прехласването по разкази за „първия" и „най-великия", така че Голямата пирамида станала тази, която се прочула по света. Пирамидата на Хеопс - първата и най-висока в Гиза, е тази, която властва в колективните исторически представи.

Искряща на слънцето, все още сякаш докосваща небето, оригинално облицована с полирани варовикови плочи, пирамидата на Хеопс придобила легендарна слава още преди да стане част от историята. Тя присъствала в „брандирането" на по-късни древноегипетски династии - обезсмъртена била върху стела (каменна плоча с надпис върху нея) от Новото царство, открита през 1937 г.; както и в литературата на древните гърци, римляни, византийци, араби и османци. Тя доминирала в докладите на Наполеоновите изследователи от XIX в. и на нацистките шпиони в следващия. Тежащо близо 6,5 милиона тона, това чудо е най-тежката сграда в света. (...)

Никога не бива да забравяме, че Голямата пирамида, както и останалите от седемте чудеса, била безкрайно амбициозно, разточително и неимоверно изискващо дело. Тя въплъщава едновременно екстатичните свойства на чудото и къртовските усилия, нужни за превръщането на мечтите в реалност. 

Днес поклонници на пирамидите от множество държави имат възможност да посетят чудото на Хеопс. От ранни зори те се втурват към отвора в северната `и страна - почти сигурно издълбан през 832 г. при управлението на абасидския халиф Ал-Мамун. Внук на Харун ал-Рашид, познат днес най-вече от сборника с приказки „Хиляда и една нощ", Ал-Мамун използвал катапулти и огън, за да отвори структура, за която имало мълва, че съхранява злато и мъдростта на древните. Днес в туристическия проход, през който за пръв път нахълтали хората на халифа, цари трескава атмосфера. След провиране през тунела, който в миналото бил използван от крадци, можем да видим как потта и дъхът на над 5 милиона туристи годишно вече са оставили отпечатък върху червеникавия интериор на пирамидата, обагрен с плътен слой охра през Бронзовата епоха, който е започнал да потъмнява. Мнозина се паникьосват в клаустрофобичната атмосфера. Някои се молят. Изстрадали местни охранители пропъждат тези, които опитват да палят свещи или, по-лошо, да издълбаят нелепи възпоменания върху монумента. Но макар Ал-Мамун и християнският му „колега" архиепископът на Антиохия Дионисий Телмахърски (Дионисий бил родом от Тел-Махре, край Ракка в днешна Сирия) да пристигнали тук, за да „разкрият тайните, пазени от пирамидите", водени от чисто рационален изследователски интерес, внушителната структура на Голямата пирамида по всяка вероятност била проектирана да представлява нещо, намиращо се отвъд логиката и рационалното възприятие.

Това чудо навярно отразявало един мит за сътворението, имитирайки великата, мистична земна пирамида, представляваща съчетание от плодородната почва на Египет и водите на Нун - водният хаос, създал река Нил, от която на свой ред се родил славният бог на Слънцето, Ра или Атум, бащата на целия живот и на всички египетски царе. Формата на пирамидата може и да е била възприемана като твърд модел на снопове светлина (според поверието слънчевата светлина била потта на бога на Слънцето), пробиващи през облаците - пръстите на Бог, както все още ги наричаме. Слънчевите лъчи над Кайро - най-големият африкански град, продължават да докосват Либийската пустиня около Гиза във вид на идеално оформени пирамидални снопове при залез и обърнати пирамиди при изгрев - възхитително свойство на широкия, плосък пейзаж. Когато били строени пирамидите, ярката слънчева светлина била почитана като божествена сила в Хелиополис („Град на Слънцето", както го наричали древните гърци), един от първите древноегипетски градове, днес отчасти погребан на 15-20 метра под предградията Ал-Матария и Аин Шамс („око на Слънцето" на арабски) в египетската столица.15 Това чудо имало космическа цел - построено било от хора, които не гледали на себе си като на нещо различно от природата, а като ключова част от фино балансирана система на Вселената и на планетите в частност.

Затова, за да се опитаме да разберем истината за пирамидата, както и да осмислим физическата `и структура, трябва да имаме предвид, че в Древен Египет границата между действителност и въображение, между факт и фантазия, между естествено и свръхестествено била твърде размита. За създателите `и, пирамидата на Хеопс била нещо много повече от архитектурно чудо. Тя представлявала събирателен образ на вселенското пътешествие на живота и смъртта през времето и пространството.

Дизайнът на пирамидата също така наподобявал разлатите обелиски, които според древноегипетските вярвания били твърдини, на които кацали гигантските митични птици Бену (често представяни като уголемени земеродни рибарчета или чапли). Въпросните обелиски също символизирали достигащите до земята лъчи на бог Ра. Скорошни разкрития в Обединените арабски емирства на останки от огромна, висока два метра, чапла с 2,7-метров размах на крилата, изчезнала още към 1600 г. пр.н.е., предполагат, че това „митично" чудовище всъщност е населявало Земята във времената на строежа на Голямата пирамида.17 Също както птиците излитат от върха на някоя скала, така и пирамидата била смятана за отправна точка към небесата. Древноегипетската дума за пирамида е именно МЕР - място за издигане.

А Голямата пирамида, построена да съхрани и трансформира тялото на цар Хеопс, чието име е съкратено от „Хнум-Хофу/Хеопс", „Хнум, пази ме" (Хнум, божественият защитник на Хеопс, бил един от най-ранните древноегипетски богове), не била само свещена, магическа гробница. Тя била машина за божествено управление; носител на идеята за могъщество, неограничено във времето, както и въплъщение на мимолетната амбиция и тщеславие на човека. И тя е, разбира се, зашеметяващо инженерно постижение.

Наклонът на страните на Голямата пирамида - едва на 20 сантиметра от абсолютната математическа точност и само с 1/20-та от градуса отклонение от географския север - е неизменно 54 градуса и 54 минути - архетипът на всички бъдещи пирамиди18. Всеки от нейните варовикови блокове (спомнете си, че са доста над два милиона) тежи между 2 и 15 тона. Висока 145,75 метра, с времето тя изгубила 10 метра от връхната си част, както и блестящата си каменна облицовка. С основа от 53 000 кв. м, нейният вътрешен обем е огромен - катедралата „Сейнт Пол" и Уестминтърското абатство в Лондон, катедралата „Сан Пиетро" във Ватикана и катедралите на Милано и Флоренция биха могли всички заедно да се поберат вътре. Със своите идеално прави страни, тя продължава да бъде най-точно изпълнената каменна постройка на всички времена.

Голямата пирамида изобилствала от свещен символизъм. Нейният вход гледа на север - към Орион и Сириус, където според древните египтяни се състояла най-важната част от пътуването на великия цар след смъртта. Вътрешните погребални камери на пирамидата и един от проходите са ориентирани почти точно към околополюсните „неразрушими" звезди. Защитавана в миналото от опасваща я крепостна стена - до десет метра висока и десет метра дебела при основата, тази гигантска гробница била „атомното сърце" на гигантска психо-спиритична енергийна централа. Платото Гиза се намира на западната страна на Нил и височината му осигурява открояването на пирамидата на хоризонта, редом до залязващото слънце (особено при лятното слънцестоене). Голямата пирамида била чудо във време и на място, където вярвали, че съществува особена мистична материя, свързваща всичко - фина мрежа из Космоса, над която тегнела перманентната опасност от разкъсване.

Голямата пирамида била също така гробницата на човек, възприеман от своите хора и от самия себе си като божество. Цар Хеопс, изглежда, бил първият владетел на Древен Египет, който директно се заявил като въплъщение на божественото - синът на Хеопс продължил традицията, наричайки се „син на бог Ра". Също както и днес грабливите птици се издигат сред носещите се от изток облаци и следват течението на Нил, така и богът цар бил възприеман като проявление на небесния бог сокол Хор, или Ра, който всяка сутрин кръстосвал небето отначало като слънчевото божество Ра, а после като Ра-Хорахти. А след смъртта на фараона вярвали, че тези пътувания продължавали из нощното небе. Божествената същност на цар Хеопс и физическата му връзка с божествената Вселена осигурявали защита на народа му: ефирна мрежа от сигурност, излъчвана от личността на владетеля по време на земния му живот и след смъртта. Построяването на Голямата пирамида било нещо повече от мегаломанска идея фикс - тя била орган на държавата, затвърждаващ мощта и влиянието на Старото египетско царство.

Що за човек бил поръчителят на първото чудо? Цар Хеопс бил вторият владетел от Четвъртата династия, управлявал Горен и Долен Египет в продължение на поне двайсет и три години, между 2589 и 2566 г. пр.н.е. За да опитаме да се „срещнем" лице в лице с човека, наричан от народа си „Великият цар" („Хайафви"), трябва да идем в Бруклинския музей в САЩ, където една розова гранитна глава била идентифицирана от някои като импозантния цар, или до Мюнхен, където варовикова версия на същото лице е изложена в Държавния музей на египетското изкуство. Единственото 3D изображение, представящо със сигурност Хеопс, все още е в Кайро, в стария розовеникав Египетски музей - миниатюрна статуетка от слонова кост от амбициозния, достолепен храм на Хентаменти в Абидос (Абду), намиращ се на 530 км от платото Гиза, нагоре по поречието на Нил. Миниатюрният монарх седи с червената корона на Долен Египет на главата си и млатило (добавено доста по-късно) в дясната си ръка. Макар и миниатюрна, скулптурата е детайлно издялана. И както е обичайно за онзи период, по устните на Хеопс играе лека усмивка. Този минифараон стои скромно в стъклена витрина от Викторианския период - далечно подобие на статуите от чист мед и злато на Великия цар, които някога навярно били издигани.

Надеждните сведения за личността на Хеопс са оскъдни, но е вълнуващо, че продължаващи разкопки край бреговете на Червено море ни помагат да узнаем повече за реалния живот на енигматичния лидер и неговото дръзко чудо. Този удивителен обект, наречен Уади ал-Джарф, е най-старият и най-големият пристанищен комплекс, идентифициран някога, датиращ от управлението на бащата на Хеопс, Снофру. В последно време там са направени удивителни открития. Най-сетне започваме да разбираме повече логистични факти за пирамидата и можем да опознаем човека, наредил построяването ѝ, както и онези, изпълнили неговата повеля.

В Уади ал-Джарф археолозите са разкрили множество находки, включително такива, споменаващи Хеопс. От 2011 - 2012 г. насам съкровищата започват буквално да извират от пясъците и от дъното на морето. Изглежда, че пристанището в Уади ал-Джарф било проектирано специално за обслужване на строежа на Голямата пирамида. Археолозите, работещи на обекта, разпалено описват свидетелствата за високото ниво на организация: варовикови стени, изографисани с името на главния царски писар, който контролирал вноса и износа преди 4500 години; съдове за съхранение, част от които нашарени с червени йероглифи, описващи моряците, служили на Хеопс: „Онези, които са познати на Хор Два Сокола от Злато" и „Екипажът от Последова телите на Хеопс"; списъци с дажбите, давани на работниците като отплата - ечемик, фурми, бира - гориво за амбициозни морски и речни пътешествия. Управлението на Хеопс вече не е само абстракция.

Надписите са навсякъде: по над стоте котви, открити на дъното, по метални сечива и глинени фрагменти, по масивните варовикови блокове, използвани за затваряне на входовете на огромните складове - изкуствени пещери, издълбани над бреговата линия. В тези магазини (дума, произлизаща от арабската „махазин" - склад или хамбар) съвсем наскоро са открити огромни глинени съдове за хранителни запаси. Те изхранвали екипажите, предприемали дълги, финансирани от държавата търговски и изследователски пътувания из Червено море, за да се завърнат с кедри от Ливан, тамян от Саудитска Арабия, битум за непромокаемост и уплътняване от Мъртво море и минерали от Синай. Всичко това в услуга на осъществяването на едно чудо.