Турбуленцията във Франция

/КРОСС/ Европейските избори преди седмица предизвикаха редица трусове в държавите-членки. Най-чувствително беше разтърсена Франция.

Крайната десница в страната спечели изборите с два пъти повече гласове от тези на партията на президента.

Само час след обявяването на резултатите Еманюел Макрон разпусна Националната асамблея и обяви предсрочни избори.

За една седмица френското политическо пространство е променено из основи.

Вече не е тайна, че дори най-приближените до президента не са били в течение на изключително рискованото решение, което той взе незабавно след обявяването на резултатите. Неофициално се говори, че дори премиерът Габриел Атал е бил информиран в последния момент.

Опитал се е да разубеди президента, но Макрон е бил категоричен - предсрочни избори и то веднага. Това отключи лавината от събития.

Двете основни крайно десни партии във Франция се опитаха да се обединят, неуспешно.

После "Националният сбор" на Марин льо Пен се опита да привлече класическата десница - Републиканците. Председателят им нямаше нужда от дълго убеждаване и веднага прие - противно на желанието на самата партия.

Членовете изключиха председателя, а той пък оспорва пред съда. Отсъдено беше, че той е прав и че остава председател. Въпреки това републиканците отказват да се обединяват с крайната десница.

Резултатът до момента е, че класическата десница просто е разбита.

Паралелно на левия фланг също гъмжеше от събития.

За четири дни се образува нов фронт около крайната левица. Така, отявлени врагове влязоха в един лагер, въпреки сериозните си различия. Съюзиха се комунисти, антикапиталисти, еколози и социалисти, но от вчера и те се карат помежду си.

Според прогнозите, крайнодесните водят с малко над 30 процента. Крайно левите са втори с малко под 30 процента. Президентското досега мнозинство може да събере около 18 процента.

Възможните сценарии са няколко. Никоя партия не събира мнозинство и Франция остава изключително трудно управляема, докато отново не се разпусне Националната асамблея, а това по Конституция може да стане едва след година. Крайната десница или крайната левица събират мнозинство, излъчват премиер и правителство. Макрон остава президент, той преговаря на международната сцена, може да разпуска Националната асамблея, но всички други важни отговорности отиват към премиера.

Последствията неминуемо ще се отразят далеч отвъд пределите на Франция, която е седмата икономика в света и поне досега - водеща сила в Европа.

Крайнодесните тук са определящата сила в най-радикалното евроскептично крило в Европа. Отношението им към Русия е двойствено от години.

Изборите са в два тура - на 30 юни и на 7 юли. Само преди седмица никой не предполагаше, че ще има такива.

Още по-малко, че те ще сблъскат два блока, които не бяха определящи във френската политика - крайна десница и лагер около крайна левица.

На 8 юли Франция със сигурност ще е различна. И с новото си лице, каквото и да е то, тя ще посрещне света, тъй като на 26 юли започват Олимпийските игри.

бТВ, „Тази неделя"