Проф. Димитров, ректор на УНСС: Стартовата заплата на асистент ще стане 1300 лв от догодина

Интервю с проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС и Главен секретар на Съвета на ректорите

/КРОСС/ Агенция КРОСС: Проф Димитров, вие участвахте днес на срещата на премиера Борисов с ръководството на Съвета на ректорите. На нея той ви обеща 50 милиона , с които догодина ще се увеличат заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения. Как бихте коментирали този акт на правителството и не е ли той стъпка към париране на недоволството в академичните среди към кабинета?

Проф. Димитър Димитров: Днес ръководството на Съвета на ректорите в лицето на проф. Герджиков, председател, аз като главен секретар и проф. Белоев като зам.-председател на съвета, проведохме такава среща с премиера, вицепремиера Дончев и министъра на образованието господин Вълчев. Директно на вашия въпрос, този процес неформално за тези 50 милиона стартира може би преди около два месеца, защото се подготвя новият бюджет, така че не е много пряка връзката с протестите примерно. Но това, което ние също го коментирахме, да не се изтълкува по този начин - това е заложено още в стратегията за висше образование и в Закона за висше образование, който е приет февруари месец тази година, където се уточнява, че ще има минимална единна заплата за асистентите, които постъпват във висшите училища. И всъщност разговорът тръгна точно от това, че на някои места минималната заплата или стартовата, основната заплата на асистент, е доста ниска. Не давам примери, но да кажем малко над минималната работна заплата или ей такива неща.

Агенция КРОСС: Около 650 лв, доколкото съм запозната.

Проф. Димитър Димитров: Да. Имаше такава необходимост - в някои от университетите заплатата на професори е под 1000 лева и като сравнявате с други професии, с най-различни категории, се вижда, че има необходимост от един такъв поглед и стимулиране на висшето образование. Което през последните години претърпя доста реформи между другото, а и показа възможности с онлайн обучението миналия семестър. Те не могат нещата да бъдат винаги на едно и също ниво, има професии, които се развиват, но по-високата заплата, коментира се числото 1300 лева за стартова заплата на асистент, беше в основата на тези преговори. И на тази база бяха преизчислени - цифрата 50 милиона не е просто измислена, бяха преизчислени заплатите съобразно персонала във ВУЗ-овете. Все пак известна стъпка за главни асистенти, доценти и професори, преподаватели, които се нехабилитирани, така че горе-долу около това се завъртяха нещата.

Агенция КРОСС:  По ваше мнение тези 50 млн лева, които са заложени в бюджета за догодина, ще бъдат ли достатъчни, за да запушат пробойните в сектора, така да се каже?

Проф. Димитър Димитров: Със сигурност не, защото знаете, винаги има нужда от повече финансови средства, аз съм икономист и знам, че нуждите са винаги безкрайни, но ресурсите са ограничени. Но все пак това е една добра стъпка в добро направление. Бяха коментирани и други възможности за различни програми за научни изследвания, те също може да доведат до увеличение на доходите на преподавателите и следователите. Но все пак това е и някакъв сигнал към хората, които са заети във висшето образование и към самото висше образование. Защото на много специалности бяха намалени държавните поръчки, ВУЗ-овете се съгласиха да няма увеличение на броя на висшите училища, при акредитация да се брои само един преподавател - мина някаква реформа, която засегна интересите на университетите. Държавната поръчка беше свита последните няколко години и ние подкрепяме това, разбира се - от седемдесет и няколко хиляди, на тридесет и седем или осем, не мога да се сетя в момента, държавна поръчка.

Агенция КРОСС:  Значи ли това, че се свиха нуждите от специалисти в България?

Проф. Димитър Димитров: Ами главно демографски проблеми има. Някъде може би има известен дисбаланс, но общо взето това е направлението - когато са били планирани тези държавни поръчки, броя на децата, които са можели да кандидатстват е бил 100 хиляди, сега е около 50 хиляди максимум. Така че има логика и в подобни проценти.

Агенция КРОСС:  Исках да ви питам, как заложените промени в Закона за висшето образование, които влизат в сила догодина доколкото си спомням, как това ще промени работата ви? Защото по презумция всяка промяна би следвало да води до по-добра регулация в сферата.

Проф. Димитър Димитров: Вероятно имате предвид това, което е с договорите за ректорите и политиката за развитие.

Агенция КРОСС:  Да.

Проф. Димитър Димитров: Ами това го виждам като стъпка в правилната посока. Все пак вижда се, че има поглед върху, то не може всичко да се изчерпи и всичко да се планира и всичко да бъде точно до последния детайл уточнено. Но все пак университетите във взаимодействие с Министерство на образованието, получиха политиките си за развитие, така че те бяха утвърдени от министъра, сега предстои подписването на договори с ректорите, които се ангажират да изпълняват тези политики. И между другото от това пък зависи заплатата на ректорите. Което е все пак стъпка в правилната посока - там се насърчава взаимодействието между университетите, международното сътрудничество, публикации - такива неща, с които се занимават университетите така или иначе.

Агенция КРОСС: Считате ли, че трябва да има някакъв таван в заплащането на ректорите, защото последните седмици и месеци излязоха едни цифри, които бяха меко казано, неприемливи, на фона на общото икономическо състояние на страната и на фона на масовата бедност в България? Излязоха петцифрени и нагоре числа на ректорски заплати...

Проф. Димитър Димитров: Да, да, аз следя тази дискусия и това беше няколко пъти обсъждано и на Съвет на ректорите и на съвещание с министъра на образованието. Но миналата седмица излезе наредбата за формирането заплатите на ректорите, което също поставя някаква рамка за тези неща. Наистина има университети, където ректорите взимат по-малко, другаде повече - по този начин чрез тази наредба, базирана пак на закона приет от февруари месец, се въвежда някакъв ред. Като между другото заплатата на ректора главно е обвързана с минималната заплата стартова, тоест основната заплата на асистент - асистент е най-ниската преподавателска длъжност и разбира се, резултатите от изпълнението на тази програма за развитие.

Агенция КРОСС:  Как се отрази коронакризата на УНСС? И при какви условия и с какви ограничения започна учебната година за вас?

Проф. Димитър Димитров: Ами ние много бързо се адаптирахме миналия семестър, където изцяло минахме онлайн. Сега като направихме преоценка на това, което се случи миналия семестър, техническите възможности, качеството на обучението и мерките, които трябва да се взимат, сега минахме към така нареченото хибридно обучение.

Агенция КРОСС:  Тоест?

Проф. Димитър Димитров: Пак запазваме готовност за изцяло онлайн обучение...Хибридното е половината учат онлайн, половината учат присъствено и се редуват всяка седмица. Долу-горе е такъв принципа. Като това изискваше доста усилия да въведем високоскоростен интернет в залите. Продължаваме да се развиваме в тази посока и искаме да използваме възможностите на онлайн обучението, като съчетаваме присъствено и онлайн обучение. Редуцираме броя на студентите в една зала, така че да можем да спазваме мерките. Тук сме въвели доста мерки по входовете - термокамери, дезинфекция, което ни натоварва, но няма начин просто да се върнем към ситуацията от февруари месец или от миналата година.

Агенция КРОСС:  Имали ли сте ситуация, която налага карантиниране на някаква част от екипа?

Проф. Димитър Димитров: Поне до момента не. Ние имаме такава процедура и вътрешни правила за действие и разчитаме на указанията на здравните власти, ако се появи такова нещо и на доброто взаимодействие с тях. Но за момента нямаме такава ситуация.

Агенция КРОСС:  Дай Боже и да не се появи. Благодаря ви, проф. Димитров за отделеното време.

Интервюто взе Радост Бочукова, Агенция КРОСС