Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, представители на институции, лекари и общественици обсъдиха нагласите на българите към донорството и трансплантацията на кръгла маса

/КРОСС/ На 31 март 2025 г. в София се проведе кръгла маса на тема „Нагласите на българите към донорството и трансплантацията", която бе организирана от Изпълнителна агенция „Медицински надзор". Събитието събра на едно място представители на здравните институции, експерти, лекари и обществени фигури, за да обсъдят актуалното състояние на донорството и трансплантацията в България, както и обществените нагласи към тези практики. В рамките на дискусията бе представено и социологическо проучване, изготвено от изследователски център „Тренд", което хвърли светлина върху отношението на българите към тези важни медицински и социални въпроси.

Събитието бе открито от Иванка Динева, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор", която подчерта значението на повишаването на обществената осведоменост за донорството. „Донорството е акт на хуманност, който спасява животи, но все още срещаме предизвикателства, свързани с липсата на достатъчна информираност сред гражданите. Нашата цел е да променим това чрез открит диалог и факти", заяви Динева. „Доверието е основна част от донорството, защото доброто, което се поражда след донорството, може да се постигне само така. Колкото повече познания имаме, толкова повече добрини можем да направим", каза още Динева по време на встъпителните си думи.

„Донорството и трансплантациите са огромни постижения. Неведнъж съм посещавал болница „Лозенец", където съм виждал реално какво чудо е да можеш да дадеш живот на друг човек, който е в тежко състояние", сподели заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. „Министерството на здравеопазването продължава да работи заедно с ИА „Мeдицински надзор" по националната програма за насърчаване на донорството. Провеждаме информационната кампания „Да! За живот!", допълни той. По думите му анализът на „Тренд" ще доведе до следващи стъпки към положителна промяна на обществените нагласи.

„Ако искаме да развиваме донорството, трябва да решим как ще разгърнем занапред темата. Нужно е по-ясно разбиране в обществото", каза проф. Николай Габровски, заместник-директор на болница „Пирогов". Според него основните проблеми се заключават в липсата на информация, доверие и комуникация.

„Участвал съм в немалко донорски ситуации", разказа управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Петко Стефановски, припомняйки практиката си в болница „Георги Странски" в Плевен. „Моят опит говори, че хората не знаят, че със съгласието си да дарят органи, спасяват два-три живота", добави още той.

Експертно мнение дадоха още и присъстващите експерти и лекари, сред които д-р Огнян Шаламанов от УМБАЛ „Лозенец", проф. д-р Любомир Спасов, декан на Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски", д-р Йордан Македонски от УМБАЛ „Св. Екатерина", д-р Димитър Чапразов, заместник-директор на УМБАЛ „Александровска", д-р Валентин Пеев и д-р Ваньо Видков от Българския лекарски съюз и Столичната лекарска колегия на БЛС, проф. д-р Венцислава Пенчева-Генова, заместник-ректор на Медицински университет - София, Петър Цинцарски от БМЧК.

Особено внимание привлече и участието на Стефан Иванов, който заедно със своя син избра каузата за донорството при преплаването на Атлантика със своята гребна лодка. Димитър Василев, който има трансплантиран бъбрек, сподели личния си опит и призова за повече осведоменост по темата. „Чувството, че си трансплантиран, е прекрасно, но е много важно да не забравяме, че още хора чакат своя шанс. Нужно е повече и положително говорене по темата, за да има повече донорски ситуации", допълни Василев.

Резултатите от проучването показват, че повечето българи са готови да дарят свой орган на роднина или близък, ако има нужда. Донорството на органи се одобрява от 62% от участниците в допитването, 18% не го одобряват, а 20% не могат да преценят. На въпроса дали биха се съгласили да дарят собствени органи след смъртта си положително отговарят 40% от запитаните, 34% не биха се съгласили, а 26% не могат да преценят. Осем от десет души обаче изобщо не са говорили с близките си по темата за донорство.

По-висока подкрепа за донорството показват хората във възрастовата група 30-60 години, които са добре запознати с темата. Сред хората над 60-годишна възраст се регистрира по-високо неодобрение, показват още данните.

Сред предложените мерки за подобряване на ситуацията бяха организиране на засилени информационни кампании за обществото, както и подобряване на комуникацията между пациентите, техните семейства и медицинските екипи, а също и повече обучения за медицински специалисти през следващите години. Участниците отбелязаха и необходимостта от създаване на национална система за мониторинг на донорството, която да улесни координацията и трансплантациите.

По време на закриването на кръглата маса изпълнителният директор на ИА „Медицински надзор" г-жа Иванка Динева изрази благодарност към медицинските екипи, които са ангажирани с дейностите по донорство и трансплантации, Министерството на здравеопазването и „Информационно обслужване" АД, като съобщи, че до края на годината ще бъде завършен и специализираният софтуер за трансплантациите и избора на потенциални реципиенти на органи.