Сирия след Башар Асад

/КРОСС/ След падането на доскорошния режим на Башар Асад, какво предстои за страната? И създава ли това нови опасности от пръскането на хора, които са били част от този режим, по нови места по света?

Въпросът тук е каква държава ще бъде Сирия, дали ще оцелее като държава, какъв вид държава? Ето, сега новият лидер предлага да се разоръжават останалите групировки, което е много труден процес, защото са замесени процесите и нас Турция, и на САЩ, Русия, Иран, Китай. Това са непредсказуеми фактори, обясни в BTV „Тази сутрин" проф. Валери Тодоров, който е журналист и бивш директор на БНР.

Краткият отговор за Сирия е, че не може да има голяма заплаха в момента, защото те са във фаза на самодисциплина. Те се опаковат и се продават като борци за свобода. Да не забравяме, че техният лидер - лидерът на групировката „Хаят Тахрир аш Шам", която победи, махна чалмата и мюсюлманските дрехи и сложи униформа като Че Гевара или като Фидел Кастро, коментира журналистът Петър Карабоев, зам.-главен редактор на „Дневник".

И определи Ахмед аш Шараа като рационален лидер, който иска да овладее страната и да бъде партньор, с когото да се говори. Все така обаче организацията, на която той е начело - „Хаят Тахрир аш Шам" фигурира в международните списъци като терористична организация.

Това е така, защото те са такава. Но имаме „Ислямска държава", имаме шиитски милиции, имаме сунитски екстремисти - това, което не е сирийската държава. Затова говорим дали тя ще успее да оцелее като държава и да има някаква контрол Дамаск върху някаква значителна част от територията си, обясни Карабоев.

Проф. Тодоров се съгласи, като уточни, че е важно най-вече дали част от бунтовническите групировки, които досега бяха под различно влияние ще признаят един нов лидер.

Двамата насочиха погледа и навън - към Иран и Йордания, които по думите им предстои да следим изкъсо за последващите действия в региона.

Много е вероятно Иран да се опита да дестабилизира Йордания и да я направи своя нова версия на Ливан, каза Карабоев.

Колкото и да е парадоксално, изтеглянето на Русия и Иран от тази зона създава поле на нестабилност и засилва позициите на Турция и Израел, а амбициите и на двете страни са повече военни, заяви проф. Тодоров.