Ще се намери ли обща стратегия за пътната безопасност

/КРОСС/ Блиц анализът на пътната обстановка у нас изглежда така: 36 опасни участъка, още 150 с висок риск, общо около 750 км опасни пътища. Каква е реакция на правителството и на институциите? 37 мерки се подготвят с цел да доведат до 20% по-малко пътен травматизъм. Това са резултатите до момента от нагнетеното обществено недоволство и от срещите на високо равнище с властта.

Темата коментираха в БНТ „Денят започва" Росен Рапчев, експерт на пътна безопасност, бивш началник на Пътна полиция, както и инж. Георги Златев, член на Браншова камера "Пътища" и бивш директор на "Поддръжка на пътища" в АПИ. Общественото недоволство е много сериозен фактор, който може да промени ситуацията. За съжаление, през последните 10 години станаха много такива тежки инциденти и това засили общественото напрежение, коментира Росен Рапчев.

И правителството взима мерки, водят се много сериозни разговори, но искам да видя дали тези разговори ще бъдат подплатени финансово, за да могат да бъдат изпълнени. Защото обещанията са много добри и аз ги подкрепям напълно. По думите му, трябва да се търси решение във всяка една насока, защото не може да се иска промяна само в контрола и да се очаква резултат. Според него, трябва да се променят бавните бюрократични процедури, за да могат по-бързо да се сключват различни договори за поддръжката на пътищата. Вчерашната среща при премиера беше една добра стъпка. На това ниво се поставиха едни глобални цели, но постигането на резултати е свързано с детайлизирането, с разговорите с професионалисти, които да могат да кажат точно какво трябва да се направи, каза инж. Георги Златев.

Когато трябваше ние да ремонтираме пътищата и да поддържаме пътната инфраструктура, бюджетът на агенцията беше 250 милиона. Сами чувате, че 30% от пътната мрежа е в лошо състояние. Над 700 км трябва да бъдат ремонтирани. В 70-те години, когато се е работило с допотопни спрямо днешните стандарти и техника, в държавата са се преасфлатирали по 1000 км. А днес тази цифра е много по-ниска. Не защото фирмите нямат капацитет, не защото членуващите в Браншовата камара не инвестират в машини и в хора, а защото просто в държавата няма последователна политика." Той изтъкна още, че от юни месец миналата година не са разплащани от държавата извършени дейности от фирмите, т.е. фирмите кредитират държавата с дейности, изпълняват възложените задачи, но държавата счита за ненужно да се разплаща за тези дейности.