България и еврозоната: експертите оценяват рисковете

/КРОСС/ В Гранд Хотел Милениум в гр.София се проведе конференция „България и еврозоната: експертите оценяват рисковете". Конференцията е по инициатива на Рада Лайкова, евродепутат от група „Европа на суверенните нации" в Европейския парламент.  Събитието започна в 11:00 ч. и  събра водещи икономисти, финансови анализатори и представители на бизнеса, които обсъдиха потенциалните последици от въвеждане на еврото в България.

На конференцията участваха Торстен Полайт, почетен професор по икономика в университета в Байройт, Германия, и президент на Институт „Лудвиг фон Мизес"; Щефен Круг, икономист, основател на Института за австрийско управление на активи и политически съветник по въпросите на еврото и федералния бюджет на ПГ на „Алтернатива за Германия" в Германския Бундестаг; Рада Лайкова, член на Европейския парламент, и Деян Николов, общински съветник в Столичен общински съвет, икономически съветник на „Възраждане" и председател на структурата в София, член на инициативния комитет за референдума за запазване на българския лев.

Основен акцент в дискусията бе представянето на д-р Торстен Полайт, почетен професор по икономика и експерт по парична политика, който аргументира защо България не трябва да приема еврото. Той застъпи тезата, че общата европейска валута е нестабилна фиатна система, която води до инфлация, финансови кризи и социални неравенства. В условията на растящи съмнения относно бъдещето на Европейския съюз, съществува реален риск от разпад на еврозоната, което би поставило страната в опасно икономическо положение. Той направи  оценка на общото състояние на еврозоната, посочвайки че запазването на българския лев е разумен подход, предвид високия риск от финансова криза в еврозоната.

В своето изложение Деян Николов отправи критики към политиката на ЕЦБ при финансова криза, ориентирана към безконтролно печатане на пари, което съдейства за повишаване на инфлацията и създава икономически дисбаланси. Монетарната система с валутния борд и строгата фискална дисциплина според него са гаранция за балансираното съотношение между БВП и външен дълг.  Недемократичната структура на еврозоната, в която  някои държави имат по-голяма тежест при вземането на решения, не дава никакви гаранции за бъдещото обезпечаване на икономическите и монетарните нужди на страната, ако те не съвпадат с тези на валутния съюз, категоричен бе той.

Рада Лайкова разясни настоящите действия на ЕС за отслабване на еврото. Като евродепутат на „Възраждане" в ЕП тя активно се бори  на европейско ниво за осигуряване правото за провеждане на референдум в България по темата. Лайкова бе категорична, че новата линия на съюза е насочена към създаване на военна икономика, което ще повлияе особено силно върху държавите от еврозоната. Централното пренасочване на капитали към военната индустрия и отбранителния сектор е основна цел на ЕС, като държавите в еврозоната ще бъдат по-засегнати, поради липсата на паричен суверенитет и невъзможност да вземат самостоятелни финансови решения - коментира тя.  За дигиталното евро Лайкова отбеляза, че това е опит за абсолютна централизация на финансовата система в ЕС и пълен мониторинг върху финансовите операции в бъдеще.

Шефен Круг, политически съветник на „Алтернатива за Германия" в Бундестага относно еврото и бюджета, представи германския опит от унищожаване на тяхната парична единица. Той отбеляза, че централното печатане на пари от страна на ЕЦБ не подлежи на никакъв контрол и регулация. Печатането на огромно количество фиатни пари намалява стойността им и стимулира инфлацията в еврозоната.  Наблюдава се и несигурност на инвестициите поради евентуални финансови кризи  - заяви Шефен Круг. Той е категоричен, че трансферите на пари и фондовете в еврозоната увеличават корупцията и създават монопол върху финансовите капитали и потоци. Не на последно място Круг посочи, че еврозоната неминуемо увеличава дълговата тежест на държавите, които са принудени да увеличават външния си дълг, за да покрият разходите си.

Експертите обсъдиха и въпроса за загубата на паричен суверенитет, която би настъпила с приемането на еврото, както и факта, че решенията за инфлация, лихвени проценти и макроикономическа политика ще се взимат от Европейската централна банка без реално българско влияние. Поставен  бе и въпросът за неравностойното третиране на малките и големите държави в еврозоната, като за пример бе даден натискът, упражнен върху Гърция по време на дълговата криза.