Цветелина Пенкова: Дължим ясни отговори на хората за влизането на България в еврозоната

/КРОСС/ „Присъединяването на България към еврозоната е чувствителна тема и поставя разделителни линии в обществото. Наш дълг като политици е да проведем честен и рационален диалог с гражданите, дължим ясни отговори за влизането на България в еврозоната. Трябва да обясним ползите и рисковете от приемането на еврото, както и да посочим пътя как да бъде постигнато това, като се преодолеят страховете на българските граждани. На първо място е необходима ясна информационна кампания, която да достигне до българите. Като първа стъпка, заедно с Scios, проведохме едно по-различно изследване на нагласите на българските граждани. Това е първият социологически анализ, изготвен изцяло с помощта на изкуствен интелект, който ще разкрие една нова представа за това как се развиват нагласите на обществото спрямо еврозоната." Това заяви евродепутатът от БСП Цветелина Пенкова на организираната от нея кръгла маса „България и еврозоната: Анализ на ключови фактори".

Тя уточни, че целта на това различно изследване е да се разбере какви са основните фактори, които влияят на мнението на българските граждани относно еврозоната. „Искаме да създадем платформа за разговор и обсъждане на необходимите стъпки, които трябва да предприемем, за да приемем еврото по по-плавен и сигурен", изтъкна евродепутатът.

„Влизането в еврозоната е следваща част от нашата европейска интеграция. Това ще е предпоставка за следващата вълна от чуждестранни инвестиции към България, след като вече „изконсумирахме" първоначалния ентусиазъм към страната ни, след като се присъединихме към ЕС през 2007 г. За е успешен този процес, той трябва да се случи в правилен момент за нашата държава, а това изисква сериозна подготовка. То е и въпрос на стабилност и конкурентоспособност в европейски контекст, което ще предостави нови възможности за икономиката и развитие на страната ни. Този процес изисква активност от държавните институции и ясна комуникация, за да не допускаме страховете и митовете да ни отклоняват от пътя.", каза още Цветелина Пенкова.

Ръководителят на отдел „Партньорства" на Scios, българска компания за анализи посредством изкуствен интелект, Надежда Петрова акцентира, че влизането в еврозоната е знаково финансово събитие в съвременната ни история. „Изкуственият интелект вече помага за взимането на важни и отговорни решения", коментира тя. Допълни, че по- голямата част от българското общество е против влизането в еврозоната. Петрова поясни, че изследването откроява основните фактори, които формират нагласите и разглежда няколко сценария. „Икономиката е основен двигател при формирането на нагласите към еврозоната. Икономическите шокове имат по- голямо влияние върху нагласите отколкото позитивните промени", изтъкна Надежда Петрова.

Според изследването на Scios информация, подадена от финансови експерти, увеличава доверието в еврозоната. Те се ползват с доверието на обществото при взимането на решения за валутната промяна. Информацията от държавните институции по тази тема има лоши резултати поради политическата криза и ниското обществено доверие в тях. Това се случва заради загубеното доверие в политическия елит и негативното им влияние върху общественото мнение.

Данните показват, че при рецесия проевропейските настроения биха намалели с приблизително 4%, като гражданите изразяват по-голямо съмнение и несигурност относно влизането в еврозоната. Антиевропейските настроения биха се увеличили с 2.2%.

Ако има рецесия, би имало значителен спад от -18% в подкрепата за влизане в еврозоната. Този негативизъм ще подхрани допълнително скептиците и неутралните гласоподаватели.

Увеличението на инфлацията би намалило броя на поддръжниците на еврозоната, тъй като инфлацията е от основните фактори, влияещи на общественото мнение. При такива обстоятелства гражданите се насочват към противопоставяне или неутралност, тъй като все още има други фактори за формирането на техните мнения за еврозоната, коментират изследователите от Scios.

Ако инфлацията спадне, близо 5% от хората, които са против еврозоната, променят мнението си, като се наблюдава и увеличение с около 5% в гласовете за присъединяване към еврозоната. Броят на неутралните избиратели отново се увеличава, което показва повишена нерешителност сред гражданите при всякакъв вид икономически шок.

Намаляването на инфлацията има положителен, обаче по-незначителен ефект върху нагласите към еврозоната, в сравнение с увеличението на инфлацията, отбелязват от компанията.

Според данните от проучването, подкрепата за приемането на еврото, ако промяната се забави, има тенденция да расте с течение на времето. При евентуална валутна промяна през 2027 г. би се регистрирало увеличение на подкрепата с 2,2%, а ако това стане през 2032 г., се очаква още по-голямо увеличение от 4,9%.

Въпреки положителната тенденция, лекият спад в положителната нагласа може да се дължи на недоволство в резултат на забавянето в процеса на влизане в еврозоната, коментират изследователите от Scios.