ICGB с план за действие при изискванията за качество на газа в точките за междусистемно свързване, заедно с операторите от Централна и Югоизточна Европа

/КРОСС/ Независимият преносен оператор ICGB, отговорен за междусистемната връзка Гърция-България, подписа Меморандум за разбирателство относно съвместен подход и план за действие за хармонизиране на изискванията за качество на газа в точките на междусистемно свързване (IPs) в Централна и Югоизточна Европа. По време на последната среща на Групата на високо равнище за междусистемна свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC), проведена в Будапеща, операторите на преносни системи от България, Гърция, Румъния, Северна Македония, Хърватия, Молдова, Украйна, Словения и Унгария се ангажираха със съвместни действия, насочени към укрепване на енергийната сигурност на региона.

До 30 април 2025 г. операторите съвместно ще извършат оценка на въздействието на хармонизирането на изискванията за качество на газа върху засегнатите споразумения за междусистемна свързаност и до 30 април 2025 г. ще трябва да изготвят план за действие, съдържащ оценка на необходимите стъпки и срокове за разработване на хармонизирани изисквания за качество на газа. „Това е от решаващо значение за максимизиране на ползата от съществуващата инфраструктура, за осигуряване на оперативна съвместимост и за гарантиране на пълния потенциал за диверсифицирани газови потоци. Предложеният подход има за цел да осигури прозрачност за ползвателите на мрежата и ще бъде от ключово значение за осигуряване на устойчив и справедлив енергиен преход, подкрепяйки амбицията на ЕС за напълно интегриран вътрешен енергиен пазар", отбелязаха изпълнителните директори на ICGB Джордж Сатлас и Теодора Георгиева.

Операторите в региона на CESEC и Европейската комисия приоритизират хармонизирането на параметрите за качество на газа в точките за междусистемно свързване, тъй като регионът се стреми трайно да намали и преодолее зависимостта си от руския природен газ, като включи нови източници на доставки - от Южния газов коридор и внос на втечнен природен газ през Гърция. Тези разнообразни източници се характеризират с различни параметри на качеството на газа, което налага стандартизация, за да се гарантира оперативната съвместимост на газовата инфраструктура и да се даде възможност за безпроблемна трансгранична търговия и пренос на газ. ICGB вече си сътрудничи с всички оператори на преносни системи в региона по множество инициативи, включително Вертикалния газов коридор.

Интерконекторът Гърция-България свързва страната с Южния газов коридор и е част от Вертикалния газов коридор. Газопроводът укрепва енергийната свързаност и сигурност в региона, като осигурява достъп до природен газ от нови, диверсифицирани източници. Понастоящем газопроводът работи с капацитет от 3 млрд. куб. м годишно, но има потенциал да разшири техническия си капацитет до 5 млрд. куб. м годишно. Интерконекторът осигурява около 70% от вътрешното потребление на природен газ в България и е надежден маршрут за диверсифицирани доставки до ключови пазари като Молдова и Украйна.

Газопроводът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество „АЙ СИ ДЖИ БИ" АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%).

В съответствие с устава си, „АЙ СИ ДЖИ БИ" АД е собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ.

Газопроводът IGB е свързван с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в района на гр. Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км, диаметърът на тръбата - 32'' - и проектен капацитет до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд.м3/год. с допълнително изграждане на компресорна станция.