Милена Георгиева: Злоупотребата с дигитални устройства също дава негативно отражение върху здравето ни

/КРОСС/ COVID промени много нещата в нашата физиология и епигенетика. Има много сериозни изследвания, които показват, че кръвните ни клетките са се променили епигенетично. Нашият организъм притежава определена защита на организма. Той е повлиял на нашия имунитет. Вирусът атакува слабите места на нашия организъм. Това заяви снощи професор Милена Георгиева от Института по молекулярна биология към БАН в предаването „Денят на живо" по Нова нюз.

Тя обясни, че епигенетиката изучава измененията на клетъчни или физиологични белези, които не се причиняват от промени в секвенцията на ДНК. Тя се занимава с изследването на фактори на околната среда, които включват или изключват гените и влияят на това как клетките ще разчитат гените.

„Наблюдава се посковид синдром. COVID се отрази на по-бързото остаряване на организма ни. Това се отрази крайно негативно на България, която се оказа на второ място по смъртност от COVID след Чили. На този фон ние сме на челно място и по сърдечносъдови заболявания и смъртност от тях, както и от онкологични заболявания. Това показва, че ние имаме сериозни хронични проблеми в нашето здравеопазване", подчерта проф. Георгиева.

По думите ѝ злоупотребата с дигитални устройства също дава негативно отражение върху здравето ни. Тя предупреди, че се задава епидемия сред децата ни, заради този проблем.

„Това са рискови фактори, които ни поставят на челно място по хронични заболявания. Това са скритите убийци. Нашето продължителност на живота е много ниско - 71 години. Ако променим начина си на живот и се обърне внимание на превенцията, средната продължителност на живота може да стане 90 години", каза още професор Милена Георгиева.