Синдромът „Кароши” – смъртоносен и по-страшен от бърнаута на работното място

/КРОСС/ Коледа 2015 г. 24-годишната Мацури Такахаши пише бележка до своята майка. „Защо всичко трябва да е толкова трудно?", пита тя в писмото си, а след това слага край на живота си. Преди по-малко от година младата жена е постъпила на работа в една от водещите маркетинг и пиар компании в Япония - „Денцу". Приятели на момичето разказват, че е била толкова натоварена в службата, че често отделяла за сън едва по 10 часа на седмица. Последвалото разследване показва, че тя е полагала над 100 сто часа извънреден труд всеки месец. Малко преди да посегне на живота си, Мацури пише тревожни съобщения в социалните мрежи: „Часът е 4 сутринта. Тялото ми трепери. Ще умра. Толкова съм изтощена". В мрежата младата жена описва себе си като „емоционално и физически разбита". Самоубийството на Мацури Такахаши предизвиква огромна реакция в Япония. Това е едва един от стотиците случаи на „кароши" в страната всяка година.

Терминът произхожда от Страната на изгряващото слънце и означава смърт, причинена от прекомерно натоварване на работа. Официално случаите са стотици, но неофициално компаниите признават, че техният брой е доста по-значителен. Синдромът „Кароши" е обект на изследване и причина за тревога в японското общество от 80-те години на миналия век. Днес обаче той вече е световен проблем.

През 2016 година Световната здравна организация прави първи глобален анализ на загубата на живот и здраве, свързана с дългите часове на труд. Според проучването дългото работно време е довело до 745 000 смъртни случая от инсулт и сърдечни заболявания само в рамките на 2016 година. Това е увеличение с 29%, в сравнение с 2000 година. По-податливи на този проблем са мъжете - те са близо 72 на сто от жертвите на синдрома, сочи проучването. Най-потърпевши са работещите в западната част на Тихия Океан и Югоизточна Азия. Изследването заключава, че работата от 55 или повече часа седмично е свързана с приблизително 35% по-висок риск от инсулт и 17% по-висок риск от смърт от исхемична болест на сърцето, в сравнение с работното време от 35 до 40 часа на седмица. Тревожен е фактът, че броят на хората, работещи дълги часове, се увеличава. И през 2016 г. те представляват близо 9% от населението на света. От Световната здравна организация предупреждават, че тази тенденция излага все повече хора на риск от увреждане, свързано с работата, и ранна смърт.

Как ситуацията в Япония се променя след смъртта на Мацури Такахаши? След самоубийството ѝ в страната се завихря сериозен дебат за вредата от преумората в службата и извънредния труд. На компанията работодател е потърсена отговорност. „Денцу" предприема и редица промени във вътрешните си правила, в това число - изгася лампите в офисите си в 22 ч., за да стимулира служителите да си тръгнат навреме.

Три години след смъртта на Мацури Япония приема Закон за реформа на начина на работа, който забранява на служителите да полагат повече от 45 часа извънреден труд на месец. Проблемът обаче не е само в извънредния труд, а в своеобразната епидемия от неизползван платен отпуск в страната. Проучване, направено през същата 2018 година показва, че работещите в Япония са взели едва половината от полагаемия им годишен отпуск - вместо 20 - 10 дни. Така страната заема последно място в това отношение от общо 19 държави и региони. Като причина работещите посочват чувството за вина - отражение на очакванията, които се струпват върху човек в едно общество, където работохолизмът е често срещано явление. В доклад на Expedia за 2018 г. се посочва, че едва 43% от запитаните японци казват, че работодателят им ги е подкрепил да си вземат отпуск - най-ниският процент в световен мащаб.

Източник:СЗО/Би Би Си