Светилище на седем хиляди години в Ловешко разкрива тайните си

/КРОСС/ Археологическият монумент датира от прехода на неолита към халколита, което е повече от 2000 години преди началото на Египетската цивилизация Ямно светилище на седем хиляди години, оградено с ритуален трап, е разкрито и проучено по бъдещото трасе на автомагистрала " Хемус ", сред селата Дойренци и Дренов в Ловешко.

Археологическият монумент датира от прехода на неолита към халколита, което е повече от 2000 години преди началото на Египетската цивилизация. Това заяви в изявление за Българска телеграфна агенция акад. проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките. Той и основен помощник доктор Галина Самичкова от същия институт управляват разкопките, които са почнали преди две години със сондажи.

След спиране, през май тази година още веднъж е възобновена работата на един най-големите археологически обекти в тази част на автомагистралата. Той е дълъг към 740 метра и необятен над 70 метра. В светилището са разкрити 40 обредни ями Ширината на светилището е към 196 метра, дължината му е още по-голяма, само че остава в непроучван терен. В него са разкрити 40 обредни ями, добави ученият.

" Това светилище на към 7000 години е на най-ранните земеделци и скотовъдци в българските земи - хора, които са произвеждали храна, уседнали са в селища със постоянни къщи и към този момент доста интензивно се грижели за плодородието на нивите си. Именно към това е била ориентирана обредността, практикувана в ямното светилище ", уточни акад. Николов. В Ловешко разкрива тайните си светилище на седем хиляди години, оградено с ритуален трап (Снимка: Даниела Балабанова/ БТА) По думите му за актуалния човек, е мъчно да разбере мисленето на хората отпреди 7000 години, само че за тях това е била извънредно значима активност за добива на повече жито, за изобилие на животните и в фамилията. Първоначално обредите за изобилие са се правили край селищата, само че през идващите епохи тези действия излизат отвън тях, правят се на най-плодородните земи.

" Това е един подобен образец, няма друго такова светилище, намерено в днешна Северна България, на което да сме хванали тъкмо обредния трап, който лимитира свещена повърхност. Свещеното място, на което хората са правили такива обреди, е било постоянно до извор ", изясни ученият. Това е времето на първата европейска цивилизация Културата, която показват тези хора, е добре проучена в днешните български земи. Това е времето на първата европейска цивилизация. " Шесто и пето хилядолетие преди Христа са златните хилядолетия на днешните български земи. Това светилище е точно в средата на този интервал.

Хората, които са го основали и употребявали, са моторът на културата в Европа, тук, в днешните български земи са корените на европейската цивилизация. Именно тази богата обредност, която ние записваме, е доказателство и в това отношение ", сподели още акад. Николов. В светилището са разкрити и скелетни човешки остатъци, които са положени в пълнежа на рова, който огражда светилището. Каква е била тъкмо ролята им, предстои на спомагателни проучвания и пояснение. " На място открихме три черепа един до различен с костни остатъци от един скелет, на друго - остатъци от скелет без череп, а на последващо - череп с малко скелетни остатъци.

Всички са на младежи и са били препогребани в рова. Най-възрастният субект, който сме намерили отново в рова, е съвсем напълно непокътнат в свито състояние. Черепът е доста значим в религиозно-митологичната система на античните земеделци. Тази обредност, която за пръв път записваме по Долния Дунав, предстои на доста разбори и изводи ", съобщи археологът.

На място в рова и в обредните ями са открити и остатъци от натрошени керамични съдове. Хората правят жертвоприношение - колят животно, подготвят храна за обща софра на роднините, само че част от нея влиза в обредната яма, която символизира утробата на богинята Майка. Поставят тази храна с молбата богинята до умножи това, което получава в утробата си и да роди новата годишна продукция на полето, новите генерации. Светилището е употребявано освен от жителите на едно село, а от целия регион. " Това е общественост от хора, които дружно правят ритуалите, тъй като те са в мощна обществена връзка и свещеното им място ги сплотява ", добави акад. Васил Николов. 

По думите му екипът ще приготви цялостна документи с доста рисунки, чертежи, фотографии и по-късно данните от изследването на светилището ще бъдат оповестени в монографичен теоретичен труд.