Коалиция за медийна грамотност представи интерактивна карта на медийната грамотност в България

/КРОСС/ При голям интерес и с близо 100 участници, сред които директори на училища, учители, представители на институции, НПО сектора и международни образователни експерти, премина годишната конференция „Медийна грамотност: устойчивост, експертност, решения", организирана от Коалиция за медийна грамотност (КМГ) и Фондация за свободата „Фридрих Науман".

Събитието се проведе вчера (23 октомври) във Sopharma Event Center, като основен акцент в него беше представянето на интерактивна карта на медийната грамотност в България. Тя структурира и визуализира данните (видове дейности, аудитория, обхват, ефективност и др.), събрани от КМГ за реализирани 182 проекта, свързани с медийна грамотност у нас, през последните 10 години.

„Тази карта е мястото, на което показваме усилията в областта на медийната грамотност в България. През последните години видяхме много разнопосочни такива, но нямаше координация, чрез която да проследим какво точно се случва, къде се инвестират средства и какъв е резултатът. Темата е много голяма и не е нужна конкуренция, а надграждане на усилията", каза Кристина Христова, председател на Коалицията, представяйки картата. Тя допълни, че за да имаме активно гражданско общество, е необходимо медийната грамотност да се превърне в национален приоритет и за нейното развитие трябва да се работи още от ранна детска възраст.

„Картата не претендира за пълнота и изчерпателност, тя е създадена в отворен формат и всяка заинтересована организация или експерт по темата може да допълни своя проект или програма" - коментира Иглика Иванова, член на УС на КМГ, която представи данните в картата. За целта тя покани желаещите да попълнят формуляр, публикуван в сайта на Коалицията, с който да подпомогнат обогатяването на картата.

Официален гост на откриващия панел на конференцията беше Наталия Митева, зам.-министър на образованието. "Днес медийната грамотност трябва да бъде сред базовите умения на младите хора. В свят, доминиран от информация, която влияе и променя нагласи, тя не е пожелателна, а трябва да е базова грамотност" - каза зам.-министър Митева пред участниците в конференцията. Тя сподели също, че една от важните задачи на МОН е да се мисли върху нов модел за учебни програми, които да развиват умения за живота. „Това изисква изключително качествена подготовка и продължаващо професионално развитие на учителите" - допълни зам.-министър Митева.

„Медийната грамотност е основен инструмент за справяне с дезинформацията", каза Мартин Котее, регионален директор на Фондация за свободата „Фридрих Науман", съорганизатор на конференцията. „Трябва непрекъснато да задаваме въпроси и да не спираме да се съмняваме в информацията, която ни заобикаля, за да успяваме да отсяваме вярната от невярната", уточни той.

„Ако сега имаме медийно грамотни ученици, в бъдеще ще имаме активни граждани, които гласуват, които изискват от политиците да си вършат работата и които допринасят за развитието на гражданското общество" - коментира Люба Йорданова от екипа на фондация „Заедно в час", която също се включи като официален гост на първия панел на форума.

Като партньори в тазгодишното издание на конференцията се присъединиха също образователната платформа Книговище, детската онлайн медия „Вижте" и словенската медия за деца Часорис.

Образователните експерти Соня Мерляк Здвоч от Časoris (Словения), Аралин МакКейн от Global Youth and News Media (Франция), Николета Фотиаде от Mediawise Society (Румъния) и Нуми Еверлинг-Беке от Idea Foundation (Унгария) споделиха успешни практики за развиване на медийната грамотност в училище , прилагани в техните държави.

В рамките на събитието се проведоха и експертни работни групи с участието на директори, учители и представители на НПО сектора в сферата на образованието. В резултат на дискусиите те откроиха няколко основни извода, които биха подобрили развитието на медийната грамотност на българските ученици. Сред тях са: обособяване на отделен час за медийна грамотност в рамките на програмата за гражданско образование, който да стартира от 3 клас; възможност за избор на медийната грамотност като избираем предмет; възможност за развиване на медийната грамотност в извънкласните дейности в рамките на училищната среда; използване на вече приложени и доказано ефективни практики за развиване на медийната грамотност в повече училища в страната; стимулиране на работата в екип между учениците; канене на гост-лектори в час - родители, журналисти, специалисти по темата.