Спорът за Гренландия

/КРОСС/ „Имаме нужда от Гренландия, въпрос на международна сигурност е. Трябва да имаме този остров. Въпросът изобщо не е дали можем без нея. Ние не можем", заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп.

„Гренландия принадлежи на гренландския народ и е част от Датското кралство. Това няма да се промени", отговори министър-председателят на Дания Мете Фредериксен.

Най-големият остров в света - земя на ледове, тишина и стратегически интереси. Макар и географски разположена в Северна Америка, тя от векове е автономна част от Кралство Дания.

Още от Втората световна война САЩ поддържат стратегическо присъствие на огромната територия в сърцето на Арктика. През декември 2024 г., президентът Тръмп отново изрази намерение за закупуване, след като през 2019 г. подобно предложение беше отхвърлено от Дания. Това предизвика смесени реакции сред местното население.

„Иронията тук е, че преди година Гренландия установи официална стратегия за външна политика, която се основаваше на покана към Канада и САЩ да инвестират, търгуват и да създадат туристически програми на острова. Но след последните събития и начина, по който Доналд Тръмп комуникира ситуацията, гренландците започнаха да изпитват страх. Защото те са отворени за бизнес отношения, но по никакъв начин не искат да продават държавата си. А това, което Тръмп показва, е много повече насочено към желание за собственост, отколкото търговски връзки. Цената, която ще бъде заплатена все още не е ясна", обясни експертът по сигурността на Гренландия Улрик Пам Гад.

Миналата седмица вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс посети острова като отбеляза, че интересът на САЩ към сигурността в Арктика ще расте и че няма отслабване в натиска на президента Доналд Тръмп за американски контрол върху полуавтономната датска територия. Но никой от официалните власти в гренландския парламент не отговори на поканата за среща на Ванс.

„Има три основни роли за Гренландия в рамките на интернационалната сигурност. Първо за САЩ е изключително важно да има тази земя на Северния полюс, защото при случай на Трета световна война, ядрените ракети от Русия или Китай ще минават именно през небесното пространство на острова и тогава Щатите ще имат възможност да ги разпознават и спират", допълни експертът.

„На второ място е доктрината „Монро", с която от повече от два века Америка определя геополитическата си система и в своята същност не позволява уязвими територии в близост до страната. И на трето място - с климатичните промени все по-малко ледове ще се задържат по бреговете на острова, което ще позволи развитие в корабоплаването и по-лесен добив на ценни ресурси в Арктика", смята Улрик Пам Гад.

Посещението във военната база на САЩ дойде само часове след като в столицата Нуук беше представена нова широка правителствена коалиция, която засега има за цел да запази връзките си с Дания.

„От години Гренландия се представя и работи в посока на това да бъде независима национална територия. Но с това идват и проблемите - толкова малко хора живеем на голяма територия и сред арктически студове. Дания официално подкрепя посоката и желанието на населението за независимост , но причините за подкрепата на Щатите и Тръмп се оказва доста неясна", уточни експертът по сигурността.

По думите му проблемът се крие в това, че в повечето случаи Тръмп разказва различни истории по едно и също време. От една страна успокоява гренландците, че ще бъдат защитени и свободни, от друга страна как ще бъдат по-богати, ако Америка завземе острова. Идеята тук е, че гренландците не искат да продават държавата си, за да бъдат богати, а искат да имат контрол над земята си.

Докато САЩ засилват натиска си върху Гренландия, Дания и местните власти остават твърди в позицията си за запазване на суверенитета. На проведените през декември парламентарни избори на Острова - Демократите, водена от и подкрепяща бавния преход към независимост от Дания, спечели парламентарните избори. Но гарантира ли това сигурността на ценната територия?

„Амбицията на Гренландия е да бъде все по-суверенна територия, но и с ясното съзнаване, че американските военни трупи никога няма да напуснат Острова, така че за пореден път ще се изпълнят всички нужди за постигане сигурността на Щатите. Ясното осъзнаване е и, че за постигане на високотехнологичен начин на живот и достигане до наличните ресурси ще се нуждаят от подкрепа на други държави. Голяма част от местното население предпочита това да е Дания, но принципно ако Щатите гарантират пълен суверенитет във вземането на решения, населението може да се обърне и към Тръмп", обясни още Улрик Пам Гад.

„През последните две три десетилетия районът на Арктика е бил много мирно място, а Гренландия създаде и запази образът си на международната карта. Сега обаче държавите на Север влизаме в различна позиция, Арктика не е зона за оперативни отношения, а отново стратегическа територия в ръцете на международните сили", в заключение заяви експертът.