Сватбени халки – началото

/КРОСС/ Днес почти на всяко кътче от земното кълбо се практикува традицията по време на брачната церемония младоженците да си разменят сватбени халки. Тези емблематични бижута са символ на съюза, в който стъпват мъжът и жената. Олицетворяват колелото на живота, смисъла за единство в семейството и кръгът от различни събития, през които двамата се заричат да преминат заедно.

Как обаче се стига до тази традиция? Кой е нейният исторически корен? Кога за първи път влюбените са започнали да си разменят сватбени халки в най-важния ден от своя живот? Ще разберете в следващите редове, ако отделите няколко минути за този материал.

Както знаем, днес, най-често сватбените халки са изработени от злато. Традицията да се носят златни пръстени изобщо се заражда в древен Египет. Според историците обаче, тя се е свързвала не толкова с любовта между мъжа и жената, а с властта на фараоните. На практика, златният пръстен тогава винаги е бил подпечатан с определена заръка на владетеля. След време, на местната египетска аристокрация започва да й харесва идеята да носи злато по ръцете си. Фараоните им дали правото да носят златни пръстени, но за простолюдието подобно разрешение нямало. Те можели да се кичат само със стъклени, глинени или най-много сребърни накити.

Едва през 2 втори век от Новата Ера пръстенът придобива по-широко от значението на богатство и бижу. Тогава сгодените мъж и жена започнали да си разменят халки, но първоначално те били правени само от бронз. Едва през 3 век от Новата Ера се зародила традицията сватбените халки да са от злато. По онова време обаче, те не се носили постоянно, а се разменяли само като символ на взетото решение за сключване на брачен съюз.

Редица историци са на мнение, че традицията за носене на брачни халки в чистия й вариант се заражда в Италия. Според тях конкретното място е градчето Перудже. Доказателство за това твърдение е, че в местния исторически музей все още се съхранява и специалната реликва – сватбен пръстен с аметист. Той е бил притежание на Мария, която го получава от своя любим Йосиф. Експертите обясняват, че именно този пръстен поставя началото и на друга традиция – брачните халки да са винаги с камък. През 15 век този обичай обхваща почти цяла Европа. Изключително популярен, например, е пръстенът с елмаз, който Максимилиан Австрийски подарява на своята любима Мария Бургундска в деня на тяхната сватба.

Разгледай сватбени халки тук: https://www.theworldofdiamonds.bg/bg/wedding-rings/

С годините идеята за размяна на сватбени халки започва да става персонализирана според конкретния регион, изповядвана религия и статус на самите младоженци. Така например, в католицизма е прието пръстенът да се носи на безименния пръст на лявата ръка, докато за изповядващите източното православие правилото е той да се поставя на дясната ръка, защото през нея минава вената на любовта. В католицизма дълги години се е смятало, че жената трябва да подари на своя избраник сребърен пръстен, а той на свой ред – да я окичи с пръстен от злато. Все по-рядко обаче тази традиция намира приложение в днешни дни.

Интересно е, че за някои европейски страни сватбената и годежната халка са едно и също нещо. В Китай пък е задължително сватбения пръстен да се носи на безименния пръст. Причината е, че точно този пръст олицетворява идеята за партньор в живота. Китайските вярвания определят показалеца като символ на братята и сестрите, а средния пръст – на индивидуалната личност. Малките пръсти олицетворяват децата, а палецът – родителите.

Днес, сватбените халки са сред най-често купуваните златни бижута. Особено популярни през годините напоследък станаха и бижутата от платина. Без значение от материала обаче, пръстенът, с който се обвързваме в брачен съюз, продължава да бъде една от най-универсалните и широко разпространени традиции в цял свят, та макар и тя да е видоизменена в някои култури и региони.

Разгледай богата колекция от сватбени халки на The World of Diamonds