170 обучители учат възрастни на медийна и цифрова грамотност

/КРОСС/ Проект „Информацията има значение" помага на хора над 55 г. да са равностойни в дигитална среда на своите деца и внуци.

Закриващата конференция за проекта „Информацията има значение" (Information Matters) се състоя на 15 октомври 2024 г. в зала 1 на Топлоцентрала в София. Проектът е посветен на развитието на медийна и дигитална грамотност у хора над 55 години. Участват пет партньорски организации от четири европейски държави, разработили обучителни материали за възрастни, програма за обучители и провели с възрастните пилотни обучения.

Г-жа Спаска Тарандова от Фондация „Глобални Библиотеки - България" - координираща проекта „Информацията има значение" с партньор в България комуникационната агенция PR Care - обясни целите на проекта, целевите групи и какво е направено: „Нашият проект цели подобряване на медийната и цифрова грамотност на хора над 55 години, за да могат да се справят в инфодемията. Тази възрастова група е от аналоговото поколение, което се отнася с по-голямо доверие към информацията в онлайн средата. Затова трябваше да развием чувствителност у възрастните кои съобщения са фалшиви новини и дезинформация, както и умения да ползват отговорно и безопасно онлайн пространството".

Пилотните обучения са проведени в България, Австрия и Румъния, като са подготвени 170 обучители на възрастни по медийна и цифрова грамотност, които от своя страна са обучили над 400 души над 55-годишна възраст.

Семих Солмаз от ЕАVI - организация от Белгия, която разработва дизайна и концепцията на обучителните програми, обърна внимание колко е важна медийната грамотност. „Живеем в сложна цифровизирана среда, в която най-лесният начин за много дейности е да се извършат онлайн. Същевременно ни заливат пропаганда, дезинформация и фалшиви новини, а хиляди хора не могат да ги различат и са изложени на зловредното им влияние. Неслучайно Среща на високо равнище на ООН постави задача до 2030 г. да се изработи учебна програма за медийна грамотност във всички държави. В тази връзка проекти като „Информацията има значение" са много полезни, защото възрастните хора се адаптират към цифровата среда и стават социално ангажирани. Такива обучения намаляват информационната пропаст между поколенията", обясни г-н Солмаз.

Обучители от България - Кристина Владимирова, Доц. Любомира Парижкова, Мима Контаки и Силвия Цветкова-Гаджалова споделиха - споделиха своя опит в обучението на възрастни хора на медийна и дигитална грамотност. Те подчертаха, че основната мотивация на участниците в обучението е била да станат равностойни с техните деца и внуци в дигитална среда и да могат да решават проблемите си. С тях са дискутирани темите за онлайн измамите, дигиталния отпечатък, фишинг атаките и спама, кибертормоза, изкуствения интелект, дигиталните услуги, защита на личните данни и поверителност. В обучението са наблегнали на практическата страна на нещата, като защита на електронната поща, създаване на силни пароли, правила за безопасност при интернет банкиране.

На ученето през целия живот обърна внимание Силвиу Петрариу от Румъния, който се занимава от осем години с неформално обучение на възрастни към CREFOP Fondation. „В нашия Център за професионално обучение и подготовка на млади и по-възрастни хора се държим с децата като с възрастни, а възрастните предразполагаме да се отпуснат, да се чувстват като деца и чрез игра да научават практически знания", сподели г-н Петрариу.

За овластяването и самонасоченото обучение говори Хелмут Кроника от австрийския BEST Institut. „Ние работим с хора в трудоспособна възраст под 65 години в критичен момент от живота им, когато се е наложило да напуснат дългогодишната си работа. Изпращат ни ги службите по заетостта, за да ги обучим и върнем отново на пазара на труда. Ние им даваме набор от инструменти, с които сами да си помагат, да вземат решения какво им е полезно, да осъзнаят силните си страни и да добият самочувствие и вяра в своите умения", обясни г-н Кроника.

Ана Лазарова - основател на „Цифрова република" - обясни на аудиторията, състояща се предимно от библиотекари, какво представляват лицензите Creative Commons, регламентиращи автоправния статут на произведенията. Тя обясни и какъв е правният статус на дадено съдържание - Right Statements.

Гергана Хрисчева - здравен журналист в Българското национално радио, бе категорична, че достоверна здравна информация в дигиталните медии и социалните мрежи почти не може да се открие. „Достоверна, научно обоснована и проверена здравна информация трябва да се търси само в сайтовете на институции като Министерство на здравеопазването, Националната здравно-осигурителна каса, Националният център по заразни и паразитни болести, Националният център по обществено здравеопазване и анализи и др." Г-жа Хрисчева даде положителен пример със специализирания сайт за имунизациите в България - Плюс мен, който дава информация за всички имунизации, за болестите, от които ваксините предпазват и за времето на тяхното поставяне.

В своя уъркшоп Жюстин Томас се фокусира върху идентифицирането на фалшивите новини, а Семих Солмаз представи обучителните материали на EAVI за медийна грамотност, които са достъпни на сайта на проекта informationmatters.eu.

Проектът е съ-финансиран от Европейския съюз по Програма Еразъм+.

https://informationmatters.eu/bg/