16 юли в историята

/КРОСС/ 

2016 г.

В Турция се провежда неуспешен опит за държавен преврат. Позицията на официална Анкара е, че опитът е организиран от привърженици на живеещият в изгнание в САЩ ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, а в подготовката му участват и агенти от ЦРУ. В тази връзка десетки хиляди от привържениците на Гюлен, който е бивш наставник на Ердоган, са подложени на масови репресии, а в страната е обявено извънредно положение.

2015 г.

Под бурното несъгласие на опозицията правителството на Шиндзо Абе приема исторически закон за разширяване пълномощията на японската армия.

2014 г.

САЩ въвеждат икономически ограничения спрямо Русия във връзка с ескалацията в Украйна.

2012 г.

Правителството на Великобритания инвестира в железопътната система на страната 9,4 милиарда фунта стерлинги.

2011 г.

Организационният комитет на немската политическа премия "Квадрига" отменя своето решение от 10 юни 2011 г. за присъждане на премия на руския премиер Владимир Путин

1990 г.

Мощно земетресение във Филипините с магнитуд от 7,7 степен по Рихтер убива над 2 хиляди души и ранява още 3500. Епицентърът е в град Кабанатуан. Повече от половината от жертвите са от туристическия център в Багуио. Около 148 хиляди души са изселени или останали без дом.

1979 г.

В Ирак на власт идва Саддам Хюсеин (1937 - 2006), който е избран за президент на страната. Саддам Хюсеин е роден на 28 април 1937 г. в Тикрит, Ирак. От средата на 50-те години Хюсеин встъпва в Партията за арабско социалистическо възраждане (БААС). През 1959 г. участва в неуспешен опит за покушение срещу тогавашния иракски лидер генерал Касем. Бяга в Кайро, където неуспешно се опитва да постъпи в тамошния университет. През февруари 1963 г. генерал Касем е свален, след което Хюсеин се завръща в Ирак, където става следовател в лагер за поддръжници на Касем. През 1968 г. властта преминава в ръцете на баасистите, а Хюсеин оглавява службата за безопасност и комитета по нефт. През 1979 г. основателят на съвременен Ирак, покровителят на Хюсеин генерал Ахмед Хасан ал Бакр, е задържан под домашен арест. Саддам Хюсеин става президент и наследява от ал Бакр титлите "баща на нацията" и "вожд на арабския народ". От 1979 г. Саддам Хюсеин управлява като диктатор по примера на Сталин. Строи заводи и пътища, училища и модерни болници и по негова заповед цялата нация се ограмотява. Води война срещу Иран в продължение на осем години, която взима общо един милион жертви. В Ирак се разработват неконвенционални оръжия, а армията става четвъртата по големина в света. През 1990 г. силите на Саддам Хюсеин нахлуват в Кувейт. Световна коалиция от над 30 държави начело със САЩ реагира срещу режима, а ООН налага строги санкции. Саддам Хюсеин е заловен от американски войски на 13 декември 2003 г. в родния си град Тикрит. На 30 юни 2004 г. е предаден на иракските власти, след което е изправен пред специалния трибунал в Ирак. Обвинителният акт е от седем точки, включващи престъпления срещу човечеството и военни престъпления. На 30 декември 2006 г. е изпълнена смъртната присъда на Саддам Хюсеин.

1969 г.

От нос "Кенеди" е изстрелян космическият кораб "Аполо 11". Целта на мисията е изпращането на първия човек на Луната. Екипажът се състои от командира Нийл Армстронг, пилотите Майкъл Колинс и Едуин Алдрин. На 21 юли Армстонг и Алдрин стават първите хора, които стъпват на Луната. Мисията реализира плановете на американския президент Кенеди за изпращането на човек на Луната и неговото безопасно завръщане на Земята.

1965 г.

Тържествено е открит 11,8-километровият тунел под масива Монблан, свързващ Италия и Франция.

1962 г.

Американската компания "Американ Телефон и Телеграф" провежда първото пробно предаване на цветен сигнал между Америка и Европа с помощта на спътника "Телсрар".

1950 г.

Финалът на Световното първенство по футбол в Бразилия събира на стадион "Маракана" близо 200 000 зрители. Рекордът не е надминат и до днес.

1945 г.

В САЩ е извършен първият ядрен опит на полигона в Ню Мексико. На 6 август 1945 г., в 8 часа и 16 минути, над Хирошима избухва първата атомна бомба. Взривът е еквивалентен на 12 500 тона тринитротолуол (12.5 килотона ТНТ). Непосредствено след взрива загиват около 100 000 души. Жертвите до края на 1945 са около 140 000. Пет години след взрива жертвите наброяват около 200 000 души. Бомбата е съставена от обогатен уран-235, от оръдеен тип.

1942 г.

В Париж са арестувани и затворени в концлагери над 30 000 евреи.

1941 г.

В хода на Втората световна война германските войски превземат Смоленск. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдавия, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва водена през периода 30 септември 1941 - 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ.

1940 г.

Адолф Хитлер издава директива за десант в Англия (операция "Морски лъв").

1937 г.

Близо до Ваймар е открит концентрационният лагер "Бухенвалд". Първоначално лагерът се нарича Етерсберг. През концлагера преминават около 240 000 концлагеристи. Първо в него са затваряни германски комунисти, социалдемократи и представители на други антифашистки сили. По време на войната в него са убити около 56 000 души. "Бухенвалд" е освободен от войските на Червената армия. През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите концлагеристи.

1927 г.

Лидерът на никарагуанската партизанска съпротива Аугусто Сандино започва 5-годишна война срещу американската окупация на Никарагуа (1927 - 1933 г.). Той успява да принуди американците да оттеглят отрядите си, като осигурява значителни отстъпки от никарагуанското правителство. С подкрепата на ЦРУ генерал Анастасио Гарсиа успява да убие Сандино. По този начин Гарсиа завзема властта, като установява династия, която управлява страната почти 50 години.

1918 г.

В Екатерининбург болшевиките разстрелват император Николай II (Николай Александрович Романов), заедно със семейството му. Император Николай ІІ е роден е на 18 май 1868 г. в Царско село. Заема престола на 20 октомври 1894 г. и абдикира на 2 март 1917 г. Син е на император Александър III. През април 1894 г. се жени за германската принцеса Аликс Виктория Елена Бригита Луиза Беатрис Хесен-Дармщадска, приела в Русия името Александра Фьодоровна. От брака им се раждат пет деца: Олга (1895), Анастасия (1897), Татяна (1899), Мария (1901) и Алексей (1904). Николай II е последователен привърженик на традиционните принципи на самодържавието в Русия. Във външната политика продължава линията на своя баща. Има изключително силно влияние в международната политика на Великите сили в Европа и Далечния изток. Заставя княз Фердинанд да се съгласи с покръстването на престолонаследника в източноправославната вяра, след което князът е признат от всички Велики сили. При неговото царуване Русия води неуспешна Руско-японска война (1904 - 1905). Под натиска на силното либерално движение в Русия се съгласява на известни политическите свободи (манифестът от 17 октомври 1905 г.). Активно съдейства за създаването на Антантата (1907). След избухването на Първата световна война, е върховен главнокомандващ на руската армия (1915). Принуден е да абдикира след Февруарската революция. Арестуван е с цялото си семейство и интерниран отначало в Тоболск, а после - в Екатеринбург.

1877 г. - Руско-турската война (1877 - 1878): Приключва Битката при Никопол с победа на руските сили над османските.

1875 г.

Приета е нова конституция във Франция. Създават се камара на представителите - Сенат. Утвърждават се изборите за президент. Франция е държава в Западна Европа. Териториалната й площ е около 551 600 кв. км. Населението на Франция наброява около 58 500 000 жители, от който 80% са французи. Официалният език е френски. Столицата на Франция е Париж. Парична единица е евро (до 2002 г. - френски франк). Глава на държавата е президент. Законодателен орган - двукамарен парламент (Национално събрание и Сенат). В състава на Франция влизат и задграничните департаменти Гваделупа, Гвиана, Мартиника, островите Сен Пиер и Микелон, Рейюнион и задграничните територии Нова Каледония, Френска Полинезия, Кергелен, Уолис и Футуна.

1790 г.

Окръг Колумбия е определен за седалище на правителството на САЩ. На тази дата президентът на САЩ Джордж Вашингтон е упълномощен да избере постоянно място за столица. На 1 декември 1800 г. столицата е преместена от Филаделфия на място близо до реката Потомак.

1661 г.

Издадени са първите парични банкноти в Европа от шведската банка в Стокхолм. Тази мярка е вследствие на недостига от сребърни монети. Преди това банката пуска в употреба медни монети, за да компенсира липсата на сребро, но поради по-ниската си стойност новите монети са с по-голям размер. Поради голямото си тегло монетите са заменени от хартиени банкноти.

1054 г.

В Константинопол завършват с неуспех преговорите между Рим и Константинопол. Те се отнасят до теологически въпроси и до сфери на влияние в Южна Италия. Посланикът на римския папа кардинал Хумберт полага върху олтара в катедралата св. София папската була и анатемосва Константинополския патриарх Михаил Керуларий. Той от своя страна проклина посланика и цялата делегация. Така християнската църква се разделя на два клона - католическа и православна.

622 г.

Пророкът Мохамед бяга от Мека в Медина, което се смята за начало на ислямската вяра. Мохамед Ибн Абдаллах - основателят на исляма, наричан от мюсюлманите "Пророк", е роден в Мека около 571 г. На 25 години Мохамед постъпва на служба у богатата вдовица от Мека - Хатиджа, за която впоследствие се жени. От Хатиджа Мохамед има 8 деца (4 сина и 4 дъщери), които умират рано. Повлиян от монотеистичното учение на ханифитите, от иудаизма и християнството, Мохамед започва своята проповедническа дейност (610), представяйки се за "пратеник на Бога". Курейшитската върхушка в Мека се противопоставя на Мохамед и на неговите привърженици и им обявява истинска война. Пророкът и неговите последователи са принудени да избягат от града. С Деня на Бягството (Хиджра) - 16 юли 622 г., се поставя началото на мохамеданската ера. Мохамед и неговите съмишленици се заселват в гр. Ятриб, на север от Мека. Пророкът става емир на града, наречен вече Медина ("град на Пророка"). Той воюва с Мека за налагане на новата религия и през 630 г. меканци го признават за Пророк. През 632 г. Мохамед прави своето "Прощално поклонение" в Мека, след което говори на планината Арафат пред 40 000 поклонници. Мохамед умира в Медина на 8 юни 632 г.