Св. мчк Иакинт. Св. Анатолий, патр. Константинополски

/КРОСС/ Житие на свети мъченик Иакинт

Римският император Траян, царувал от 98 г. до 117 г., започнал жестоко гонение против християните, като изисквал от всички свои поданици да се покланят само на идолите. При него в двореца служил един 20-годишен момък, на име Иакинт, родом от Кесария Кападокийска. Той бил таен християнин.

В един тържествен езически празник царят с всички свои придворни извършвал жертвоприношение на боговете. В това време Иакинт се молел в своята стая на истинския Бог. Един от другарите му казал за това на царя. Царят повикал Иакинт и го принуждавал да вкуси от месото на жертвоприношението. Якинт отказал, като заявил, че е християнин.

Започнали да го бият и мъчат, но той все повтарял: "Аз съм християнин, Христа почитам и на него са покланям." Затворили го в тъмница като забранили да му дават храна, освен идоложертвена. Иакинт търпял глад, но не се докосвал до донесената му храна. Така минали тридесет и осем дни. Веднъж поставения на стража воин влязъл в тъмницата и видял, че тя е озарена от чудна светлина, а ангели подкрепят верния служител на Христа.

След известно време царят заповядал да доведат отново Иакинт при него, но го намерили умрял в тъмницата. По заповед на царя тялото на мъченика било хвърлено вън от града, за да бъде изядено от зверове. Но един благоговеен свещеник, на име Тимотей, тайно го взел и погребал у дома си. След няколко години мощите на светия мъченик били пренесени в Кесария Кападокийска.

В Памет на Св. Анатолий, патр. Константинополски

Родното място на свети Антоний била Азия, но целият му живот от детинството до смъртта преминал в столицата на Гръцката империя Константинопол. Там преподобният бил отгледан, прекарал детските и юношеските си години, получил образование и станал епископ. За високото служение на светия в епископски сан имало много предзнаменования. Още като дете той внимателно наблюдавал как се извършва проскомидията, как трябва да се държи кадилницата, как протича Божествената Литургия. Така Божията благодат още от дете го подготвяла за извършването на богослужението. Когато достигнал пълнолетие, свети Антоний приел монашество в една от константинополските обители и доблестно поел пътя на монашеския живот. Строгостта на неговите подвизи скоро привлякла вниманието към него и против желанието си той бил ръкоположен отначало за презвитер, а после по нареждане на патриарха бил поставен и за игумен. По това време и бащата на преподобния встъпил в монашески чин. Носейки новите трудове на игуменството, свети Антоний неизменно продължавал обичайните си подвизи и пребивавал в постоянно бодърстване, пост и непрестанни молитви. Намирал време и да раздава милостиня на бедните. Когато големият подвижник преминавал своя труден монашески живот, вършейки делата на милостта, веднъж някой му донесъл торба злато, подал му я и казал:

- Вземи това и го раздай на бедните.

При тези думи пред преподобния се явила само ръката, която държала златото, а самият подател останал невидим. Оттогава той започнал щедро да раздава милостиня на всички нуждаещи се.

Дошло време, когато патриаршеският престол останал свободен, и преподобният Антоний според единодушното решение на епископския събор и императора бил поставен на Константинополската патриаршеска катедра. Тогава той вече бил на преклонна възраст, но въпреки малкото си старчески сили, укрепяван със силата на Светия Дух, посетил всички църкви на патриаршията си, преодолявайки, доколкото е възможно, временните си недъзи със силата на молитвата. Преподобният виждал притесненото положение на клириците поради недостига на материални средства и ги извеждал от затруднение с щедри парични дарения. Пред църквите винаги го посрещали хиляди бедни, а той давал милостиня на всеки и за много неща бил слуга на другите. Като извършил много чудеса, преподобният Антоний достигнал дълбоки старини и преминал при Господа.