Бойко Петев: Влизането в Еврозоната трябва да стане при ясни параметри и работеща икономика

/КРОСС/ Бойко Петев е магистър по „Счетоводство и контрол“ и доктор по финанси. Работил е 12 години в Министерство на финансите и агенции в системата на МФ. Бил е главен секретар на Изпълнителната агенция „Одит на средствата от ЕС“. От 2002 г. Е преподавател в НБУ. Автор и съавтор на учебници и учебни помагала в сферата на данъчното облагане. От novapress.bg го потърсихме за експертен коментар за икономическото изражение върху страната, следствие от пандемията. 

Г-н Петев, премиерът отново заговори за влизане в чакалнята на Еврозоната. Това се случи по време на наложени мерки за социална изолация, заради която се очаква спад в икономиката. Какъв е Вашият прочит?

Влизането в чакалнята на Еврозоната е чувствителна тема. Според мен, моментът е неподходящ и трябва да се изчака. Влизането трябва да стане плавно и добре обмислено, при ясни параметри и икономика работеща на пълни обороти.  Говоренето, че влизането в чакалнята на Еврозоната ще ни осигури повече средства за излизане от кризата с Covid-19, не отговаря на истината.

България е пълноправен член на ЕС, спазва своите ангажименти и трябва да получи помощи като такава. Ние сме във валутен борд, българският лев е фиксиран към еврото и е стабилен.

Прибързаните действия носят риск и може да ни изиграят лоша шега.

Интересен въпрос! Определено Covid-19 не пропусна нито една от световните икономически сили. В тази ситуация съотношението ще се запази, но мисля, че най-много ще пострада Китай, защото ще му бъдат наложени рестрикции от САЩ и ЕС за умишлено разпространение на заразата.

Макар, че не е ясно колко време ще продължи карантината, каква е оптимистичната и песимистичната Ви прогноза за отражението върху икономиката на България?

Трудно е да се каже. Всичко зависи от това, докога ще продължи карантината, но удължаването и със всеки пореден ден или месец нанася поражения на икономиката. Ако всичко приключи на 13 май и няма нови ограничения, пораженията ще са минимални и до няколко месеца тя ще се съживи. Пълното възстановяване ще се случи, когато ограниченията паднат и в страните членки от ЕС, защото както знаем определени сектори от икономиката ни, са тясно свързани с европейската.

10 милиарда лева „вчера“ и 10 милиарда „утре“ под формата на кредит с еднаква тежест и потенциален икономически ефект ли са?

Всеки лев в такава ситуация е жизнено важен. Разбира се колкото по-бързо, толкова по-добре. Важно е как ще бъдат разпределени, ще стигнат ли до нуждаещите се, ще подкрепят ли определени (важни) сектори от икономиката или ще бъдат раздавани на приятелски принцип.

Какви действия са нужни за намаляване на ефекта от карантинните мерки у нас?

Не съм специалист в тази област, но мерките трябва да бъдат спазвани и в зависимост от ситуацията да бъдат постепенно намалявани до пълното им отпадане. Разбира се трябва да бъдем много внимателни с пропускателния режим в страната и да не допускаме новозаразени. Българските граждани трябва да спазват наложените мерки и хигиенни изисквания за да се спре разпространението на вируса.

Как пандемията променя съотношението на финансовите и икономическите сили в световен мащаб?

Интересен въпрос! Определено Covid-19 не пропусна нито една от световните икономически сили. В тази ситуация съотношението ще се запази, но мисля, че най-много ще пострада Китай, защото ще му бъдат наложени рестрикции от САЩ и ЕС за умишлено разпространение на заразата.

Източник Novapress