Преп. Иларион Велики. Св. Иларион, еп. Мъгленски

/КРОСС/ Пресветата Българска православна църква почита днес паметта на Преп. Иларион Велики. Св. Иларион, еп. Мъгленски.

Св. Иларион (291-372) бил монах-отшелник (анахорет), наречен Велики поради това, че бил пример на християнско подвижничество, велик чудотворец и лечител, баща на монашеството по Светите Земи.

Родил се в Палестина, близо до град Газа. Изпратен от родителите си-езичници да учи в Александрия (Египет), той се запознал там с християнството, приел Св. Кръщение и станал ученик на великия пустинножител и баща на монашеството - преп. Антоний Велики. След време св. Иларион заминал за Палестина. Тук той и многобройните му ученици основали много манастири. Бог го дарил с дара на чудотворството и той изцелявал болни и обладани, възкресявал мъртви; смиреният му живот и благодатният дар да лекува душата и тялото привличали към него хиляди хора. Търсейки вглъбения живот и безмълвието, той много странствал, бил във Вавилон, Сицилия, Далмация и обърнал към вярата много езичници. Св. Иларион завършил земния си път в Кипър. Паметта му се чества на 21 октомври (3 ноември по стар стил).

Св. Иларион Мъгленски живял и действал като светител Мъгленски в дванадесетия век. Той произхождал от благочестиви родители, които дълго време били бездетни. От това безплодие особено тъжна била майката. Тя често изливала скръбта си пред Божията Майка. Веднъж в сънно видение св. Богородица й казала:

- Не скърби! Ще родиш син, който ще обърне мнозина към светлината на истината.

Тя наистина родила син, който бил наречен Иларион. Името Иларион значи радост, веселие. Родителите го нарекли така, защото той бил наистина за тях радост, веселие.

Още като три годишно дете Иларион пеел: "Свят, свят, свят е Господ..." Получил солидно образование и на осемнадесетгодишна възраст Иларион станал монах. Бързо преуспявал в духовния живот. Игуменът на оная света обител го обикнал много. Като бил вече на смъртно легло, той завещал на братята да го приемат като свой нов игумен.

Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво. Бичувал нетрезвеността.

Изучил правилата на преподобни Пахомий Велики за аскетически подвизи, той често пъти по цели нощи прекаравал без сън. Молел се и четял Словото Божие и светоотеческа литература. Станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживял в манастира под негово ръководство. Във време на голям глад по неговите молитви празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ. По внушение на Божията Майка българският архиепископ Евстатий посветил в 1134 г. Иларион за епископ Мъгленски.

В онова време Мъглен, град в Македония, бил известен с изобилие от привърженици на разни ереси - богомили , павликяни , манихеи . За борба с тия еретици, които разстройвали единството на Църквата и народа, бил необходим тъкмо такъв високопоставен и пламенен в ревността си по Бога мъж, какъвто бил св. Иларион.
Св. Иларион започнал открита и смела борба срещу еретиците. В беседи пред своето паство разкривал същността на православната вероизповед и изобличавал лъжеученията. Често излизал и в открити спорове с еретиците. Така той, от една страна, пазел своето паство от еретическа зараза, а от друга страна, обръщал еретиците към Православието. Еретици - фанатици често се озлобявали силно срещу него. Веднъж някои от тях така се озверили срещу него, че го били с камъни до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете. И мнозина от тях приели православното учение. Св. Иларион тихо починал на 21 октомври 1164 година. Когато по-късно бил отворен гробът му, мощите му се оказали нетленни. Много болни получавали изцеление от тях.

В 1206 г. българският цар Калоян понесъл тържествено светите мощи в своята столица Търново. При турското нашествие в края на ХІV век благочестиви християни на столицата ги скрили в някакво подземие, гдето те дълго стояли. Като станали скоро след това господари на Българската църква, гърците ги открили и тайно ги пренесли в Цариград. Не е известно къде се намират сега тия свети мощи.