Преп. Висарион Египетски, чудотворец. Преп. Иларион Нови

/КРОСС/ Житие на преподобния наш отец Висарион

Кондак: На безплътните си подражавал, преподобни, като птица си живял, забравил временното, воден от непрестанно желание към небесните блага на Христа Царя докато си Го достигнал, Висарионе: моли непрестанно за всички нас.

Великият измежду нашите отци Висарион бил роден и възпитан в Египет. От младини той възлюбил Бога и светлината на Божията благодат възсияла в неговото сърце. Той пазел себе си чист от всяка греховна сквернота, стараейки се да не опорочи духовната одежда, в която се облякъл в светото Кръщение.

Свети Висарион предприел пътешествие до светите места в Иерусалим. Тук той видял преподобни Герасим[1], който прекарвал постнически и пустиннически живот при река Иордан и на когото служел един лъв. Видял също и много други подвижници, живеещи там в различни места и които впоследствие просияли със своите добродетели. Беседвайки с тях, свети Висарион получил голяма полза за своята душа.

Когато се върнал в отечеството си, Висарион намерил духовен отец в лицето на Исидор Пелусиотски[2]. Като идвал често при него, той се поучавал в добродетелта и се поощрявал към строг живот. Накрая, след като раздал на бедните и на манастирите оставеното му от неговите родители имущество, Висарион се отрекъл от света и приел монашеско пострижение.

Като се уединил в пустинно място, Висарион приел върху себе си обета на безмълвието. Изнурявайки себе си с многочислени трудове и умъртвявайки плътта си с постнически подвизи, той, бидейки в плът, станал подобен на безплътните ангели. Неговият пост бил безпримерен: понякога по цяла седмица не вкусвал нищо, а понякога не приемал храна и питие в продължение на 40 дни. Веднъж, като застанал на едно открито място, обрасло с тръни, той въздигнал към небето ръцете и очите си, а също обърнал и ума си към него и така прекарал 40 дни и нощи в молитва, стоейки неподвижно. В продължение на тези четиридесет дена той не се помръднал от мястото си, нищо не вкусил, не казал нищо никому, не бил оборен от дрямка, не изпаднал в изнемога от естествена слабост, за нищо земно не помислил с ума си, но целият - подобно на безплътните - бил устремил своите духовни очи към Бога. Затова и светият бил сподобен от Бога с голяма благодат: Бог му дал дара на чудотворството, така че той се уподобил на древните свети пророци. Така той станал подобен на Моисей[3]: както Моисей някога в древност чрез посочената му от Бога дървена тояга превърнал горчивата вода в пустинята в сладка, за да напои жадния Израил[4], така и преподобни Висарион с молитвата си и с кръстния знак направил сладка солената морска вода, за да напои изнемогващия от жажда свой ученик. Това станало така: веднъж, когато светият и неговият ученик ходели по пустинния морски бряг, ученикът се изнурил от силния пек и като почуствал голяма жажда, казал на преподобния:

- Отче, много съм жаден.

Преподобният, след като се помолил и осенил с кръстния знак морето, казал:

- В името на Господа, вземи и пий.

Ученикът почерпил вода от морето в един малък съд, който носел със себе си. Като отпил от водата, тя му се сторила много сладка и прохладна, като да е почерпана от извор. След като се напил достатъчно и се разхладил, ученикът налял още вода в съда за път. Старецът забелязал това и казал на ученика:

- Защо напълни съда с вода?

Ученикът отвърнал:

- Прости ме, отче! Взех вода, за да не се измъчвам отново от жажда.

А старецът казал:

- Бог, Който присъства на това място, присъства и на всяко друго, както тук, така и на всяко друго място Той може да даде вода на жадния.

А името на този ученик било Дула.

Преподобни Висарион се уподобил и на Иисус Навин[5]: както той, при победната битка с аморейците[6], спрял движението на слънцето[7]; така направил и този Божий угодник. Когато веднъж отивал заедно с ученика си при един старец, слънцето вече започнало да клони на запад, а оставало още много път. Тогава старецът се обърнал към Бога с молитва:

- Моля Те, Господи, заповядай на слънцето да спре, докато не пристигна при Твоя раб!

И така и станало: слънцето не залязло дотогава, докато преподобният не пристигнал при стареца.

Свети Висарион се уподобил и на Божия пророк Илия[8]. Както по време на суша той направил да се излее от небето обилен дъжд[9], така неведнъж и два пъти направил и преподобният.

Светият се уподобил и на пророк Елисей[10]: както той, като разделил водата с дрехата на Илия, преминал река Иордан[11], така и преподобният със своята молитва превръщал водата в път и минавал по нея. Той преминал като по сухо река Нил и така преминавал всички реки, които срещал по пътя си.

Веднъж, когато преподобният бил в скита, в храма довели един бесноват човек. Започнали да извършват молитви за него в църквата, за да се избави от нечистия дух. Но бесът все не излизал от него, тъй като бил много зъл и свиреп. Клириците започнали да се питат:

- Какво да правим с този бесноват?

А някои казали:

- Никой не може да изгони тоя бяс освен отец Висарион. Но ако ние го помолим за това, той няма да дойде в храма. Затова да направим така: на следващия ден сутринта той ще дойде в храма пръв, но ние ще дойдем още по-рано от него и ще сложим бесноватия да седне на неговото място, а след това ще кажем на стареца: "Събуди спящия."

Клириците така и направили.

Когато преподобният влязъл в храма, забелязал този човек, който седял на неговото място. Като не желаел да го прогони оттук, той застанал близо до него. Щом започнало да се чете църковното правило, клириците казали на стареца:

- Отче, разбуди спящия.

Висарион, като се приближил до човека, го побутнал и казал:

- Стани и си иди оттук.

И бесът, изгонен от думата на светия, веднага излязъл от болния. Човекът се изправил и започнал да благодари на Бога за това, че го е избавил от беснуването. И оттогава той бил напълно здрав.

По такъв начин клириците подтикнали светия да извърши чудото и да изгони беса, тъй като този преподобен отец не желаел да извършва чудеса явно, за да не бъде прославен от хората. Бидейки смирен и смятайки себе си за грешен, той бягал от човешките похвали.

Случило се, че един брат от скита паднал в някакво прегрешение, поради което свещеникът му заповядал да излезе от храма, като недостоен да бъде заедно с братята. Тогава и преподобни Висарион излязъл заедно със съгрешилия, като казал:

- И аз съм грешен.

Такова било смирението на светия.

Неговите ученици съобщават за него, че той в продължение на 40 години не бил лягал върху постеля, за да отдъхне. Той си позволявал да дремне само за малко, стоейки или седейки. Преподобният често увещавал своите ученици да бодърстват и всякак да се пазят от вражеските изкушения. Той казвал:

- Монахът трябва да бъде целият като око, подобно на херувимите и серафимите. И ако някой живее мирно, без да има изкушения, той още повече трябва да бодърства и да смирява себе си пред Бога, за да не би някак да се възгордее и да падне в някое още по-голямо съгрешение. Защото, поради гордостта, мнозина са падали в борба с дявола. Понякога Бог поради нашата немощ не ни изпраща изпитания, за да не погинем съвсем.

По живота си този свят отец бил подобен на небесна птица, защото не придобил нищо земно, нямал нито своя килия, нито каквото и да е убежище. Той се скитал из пустинята, преминавайки от място на място. Ходел по планините и горите подобно на заблудил се пътник. Никак не се грижел за телесните си нужди; не се грижел нито за храната си, нито за облеклото си. Върху тялото си носел само бедно облекло, което едва прикривало голотата му. Без да обръща внимание на това, че през деня го изгарял слънчевият зной, а през нощта бил нападан от студа, той рядко влизал под някакъв подслон. Бродел по планините, като птица, търсейки уединение, въздигайки ума си към Единия Бог и утвърждавайки своята мисъл единствено и само в Него. Сълзите постоянно извирали от очите му, чести въздишки се чували от дълбините на неговото сърце и всички дни на своя живот той прекарвал в сълзи, всякога плачейки и ридаейки. Достигнал до дълбока старост, той се преставил във вечния живот[12] и преминал от плача във вечното веселие, заедно с всички светии, в Христа Иисуса, нашия Господ, на Когото се отдава слава во веки. Амин.

В памет на преподобния наш отец Иларион Нови

Кондак: В живоносната ограда на твоите пасбища си опазил невредимо стадото си и си бил велик с висотата на делата си, Нови Иларионе, понесъл много скърби и страдания за благочестието: затова, вселил се във всерадостния живот на Горния Сион, моли за нас, преподобни.

Блажени Иларион бил син на Петър Кападокиец[13], който прислужвал на царската трапеза, и на Теодосия - хора благочестиви и богобоязливи. На младини той бил добре обучен в Свещеното Писание. Когато станал на 20 години, ръководен от евангелските думи[14], той оставил баща и майка, дом и богатство и станал монах в Исихиевата обител, близо до град Византия. После отишъл в Далматската обител[15], приел великия ангелски образ и станал ученик на свети Григорий Декаполит[16], който по това време живеел тук. Свети Иларион се подвизавал в послушание, мълчание и велико смирение. Неговата работа била в манастирската градина и той се трудил в това послушание в продължение на 10 години. Като прочел историята на добродетелния и богоугоден живот на своя съименник преподобни Иларион Велики[17], той се стараел според възможностите си да се уподобява на този Божи угодник - в поста, във всенощната молитва и във всички останали монашески подвизи, поради което и бил наречен Иларион Нови. Като очистил и просветил душата си, подобно на слънце, той получил от Бога власт над нечистите духове и можел да ги прогонва.

Игуменът на тази обител, против желанието му, го направил свещеник, когато свети Григорий Декаполит бил заминал оттук. След няколко години, когато игуменът починал, преподобни Иларион, като узнал, че братята искат да го поставят за игумен, решил да избяга. С това намерение през нощта той излязъл тайно от обителта и отишъл в град Византия, с надеждата да открие своя учител, но Григорий бил отплавал за Рим и след като се върнал оттам, се заселил на Олимпийската планина[18]. А Иларион отишъл в един манастир до град Византия. Монасите от Далматската обител като разбрали за това, започнали да умоляват светейшия патриарх Никифор[19] да им постави за игумен Иларион, независимо от неговото желание. Патриархът съобщил за това на императора. Царят и патриархът извикали при себе си Иларион и започнали да го увещават да приеме игуменството над Далматския манастир. Като не смеел да се противи на царската и на патриаршеската воля, Иларион приел властта на игумен и с усърдие водил поверените му словесни овци в продължение на осем години. След това скиптъра на гръцкото царство приел звероподобният мъчител Лъв Арменец[20], който започнал да смущава Христовата Църква чрез иконоборческата ерес[21], принуждавайки и скланяйки мнозина към своето еретическо мъдруване. А тези, които не му се подчинявали, той или подлагал на мъчения, или прогонвал в далечни страни. По негова заповед довели преподобни Иларион при него. Царят започнал да го принуждава да приеме еретическото учение. Добрият Христов воин не само не се подчинил на императора еретик, но дори дръзновено го изобличил, нарекъл го безбожник и престъпник и с това предизвикал срещу себе си лютия гняв на царя. Блаженият претърпял много рани и различни мъчения от нечестивия цар, а след това бил затворен от него в тъмница. След известно време царят отново го извикал при себе си и го подложил на много мъки, но след като нищо не постигнал, го предал на своя единомишленик патриарх Теодот[22], по прозвище Каситер, който приел престола след изгонването на светейшия Никифор. Този лъжепатриарх постъпил с преподобния по същия начин както царят: затворил свети Иларион в мрачна тъмница и много дни го измъчвал с глад и жажда, като заповядал да не му дават нито хляб, нито вода. Монасите от манастира, на който преподобният бил игумен, дошли при царя и започнали да го умоляват:

- Царю, върни ни нашия отец; ние обещаваме да се подчиняваме на твоята воля.

Царят се зарадвал на това обещание и им върнал игумена.

Светият се завърнал в обителта и преживял тук една година. Успял за кратко да отдъхне от мъченията и глада, светият отново обрекъл себе си на мъчения, тъй като царят, като очаквал монасите да изпълнят обещанието си, разбрал, че са го измамили[23]. Затова той изпратил войници в обителта и наказал монасите, а преподобния отново хвърлил в тъмница. После го изпратил във Фанеевата обител[24] и наредил да затворят светия в най-тясната тъмница. В тази тъмница светият се мъчил шест месеца, като понасял всякакви скърби и притеснения от жестокия игумен на тази обител. След това по царско нареждане той отново бил доведен в Константинопол. Пак се опитали да го склонят с разни лъстиви увещания към иконоборческата ерес. Но тъй като Христовият страдалец не се подчинил на еретиците, царят го изпратил в друга обител, която се наричала Кикловеева[25]. Тук той прекарал две години и 6 месеца, тлеейки в тясна тъмница и понасяйки най-различни мъчения. Оттук светият отново бил отведен при царя и след като му нанесли жесток побой, го заточили в Протилския град[26].

Злочестивият цар, който погубил мнозина, сам загинал по жесток начин: той бил посечен от своите войници в храма - на същото онова място, където за пръв път се поругал над светата Христова икона и я изхвърлил. Така нечестивият зле погубил своята окаяна душа.

Михаил Травъл[27], който приел царството след него, заповядал да освободят от тъмниците и от заточение всички правоверни. Заедно с останалите и преподобни Иларион бил освободен от тъмницата, но не отишъл в своята обител, тъй като иконоборческата ерес още не била победена и архиерейските престоли се заемали от еретици - лъжеучители и лъжепастири. Той отишъл да живее при една вярна и благочестива жена, която му дала уединено място в своя имот, построила му килия с градина и го снабдявала с всичко потребно.

В това време се завърнал от заточение и се преселил при Господа преподобният Теодор Студит[28], който също понесъл за правата вяра много страдания от еретиците. Преподобни Иларион, както е разказано за това и в житието на Теодор, видял ангели да възнасят неговата свята душа на небето. В деня, в който се представил свети Теодор Студит, блажени Иларион, докато ходел из градината си, занимавайки се с работа и пеейки Давидовите псалми, изведнъж чул някакви невидими чудни гласове и почувствал дивно благоухание. Той се спрял удивен, като искал да разбере откъде идва всичко това. Поглеждайки нагоре, видял множество ангели в бели одежди и със сияещи светли лица, които се отправяли да посрещнат някого. Като видял това, блажени Иларион, обхванат от голям страх и трепет, паднал на земята и тогава чул глас, който казал:

- Това е душата на Теодор, игумена на Студийския манастир, който пострада до кръв за светите икони и беше непоколебимо мъжествен в страданията, а сега умря и тържествено възхожда на небесата, посрещан от небесните сили.

Сподобил се с такова чудно видение, преподобни Иларион се изпълнил с велико утешение и духовна радост. В продължение на много дни той духом се радвал и неговото лице сияело от радост така, че било подобно на лицето на ангел.

Преподобният преживял при споменатата жена повече от седем години. А когато след Михаил Травъл на престола се възкачил неговият син Теофил[29], той събрал всички изповедници и започнал да ги принуждава отново, по примера на предишните злочестиви царе, да се склонят към иконоборството, а тези, които не му се подчинявали, измъчвал жестоко. В това време бил доведен при царя и преподобният Иларион. Като бил принуждаван да се съгласи с иконоборството, той не се подчинил на царската заповед и изобличил императора, като злочестив законопрестъпник, който потъпква истинните догмати на вярата. За това свети Иларион получил сто и седемдесет удара по гърба и после бил заточен на остров Афусия[30]. Значително облекчение за светия било това, че тук той не бил затворен в тъмница и в окови, а живеел в килия, макар - и доста тясна. В тази килия преживял до смъртта на Теофил. А когато този нечестив цар умрял, царица Теодора събрала всички изповедници в престолния град, възстановила православната вяра и заповядала да внесат светите икони в храмовете. Тогава бил пуснат на свобода и преподобни Иларион. Той отново приел игуменството в своята Далматска обител и се прославил с много чудеса. След като преживял още три години и душеспасително управлявал своите ученици, той се преселил при Господа[31]. Неговата честна и свята душа, подобно на видяната от него душа на Теодор, била отнесена от ангели на небето и сега предстои в лика на светите изповедници пред престола на славата на Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава слава во веки. Амин.