FIAT 600 връща спомените за Dolce Vita

/КРОСС/ На 11 юли 1899 г. в Торино е подписан учредителният договор за "Società Anonima Fabbrica Italiana di Automobili - Torino". Казано накратко - FIAT. Джовани Аниели е човекът, който оглавява компанията и фамилията, които ще властват в Италия през следващия над един век.

Това е компанията, която в началото на 20-те години вече притежава 80% от италианския автомобилен пазар. Тогава, през 1923 г., Аниели се мести в завода в Лингото, Торино, на покрива на който и до днес има тестова писта.

Втората световна война разкъсва икономиката на Италия, но FIAT се захваща за работа, за да качи италианеца на колела. Това става с предвоенния Тополино и, естествено, вездесъщият Cinquecento.

Последният е една от свещените думи на Апинините, другите две са спагети и Vespa, а трите заедно са успешна формула за хубав живот, забавления и удоволствия.

За това „вина" носи и Фредерико Фелими, който стои зад един емблематичен филм - La Dolce Vita. Лентата, която кара хората от цял свят да се влюбят в неповторимата атмосфера на Виа Венето, Рим и Италия - да се влюбят в радостта от живота, удоволствията и забавленията.

Днес, близо 65 години след онази очарователна епоха, хората изпитват същото желание да се забавляват, да пътуват, да се отдават на изтънчените удоволствия, които нашето колективно съзнание свързва с легендарния „сладък живот" (Dolce Vita).

Шестдесетте години изживяват своя Ренесанс в модата и киното. Островърхите токчета, цветните мотиви и леките луксозни материи никога не са излизали от обръщение. FIAT 500 също, но над него вече стои FIAT 600: пораснал на размери, с две врати в повече, с по-голям вътрешен обем, но предлагащ същия кокетен поглед към живота, на който всяка красива дама не би устояла.

Тъй като досега говоря за стил и мода, то определено трябва да защитя тезата си. Започвам с очевидното - тези фарове и светлинният подпис на дневните светлини... Отварям една скоба, за да кажа, че в ниво La Prima, каквото е този автомобил, всички външни светлини са LED. В страни от това, фаровете приличат на очи, харесват ми, правя аналогия с гримирането на една красива дама пред огледалото.

Не мога да пропусна факта, че пътният просвет на този градски модел е 199 мм, което е много и неочаквано за такъв тип автомобил. Не казвам, че може да карате офроуд, но бордюрите в столицата няма да ви се опрат.

Погледът отстрани приковават тези специфични джанти, в нашия случай те са 18-ки, а зад предните и задните имаме дискови спирачки. В сегмента на компактните градски автомобили отзад често имаме барабани, но не и тук.

Цветовете са общо седем на брой - три пастелни и четири металика, като за него се плащат малко над 1000 лв. Отстрани имаме и хромирана лайстна на прага, както и поредното лого 600 (цели 12 опасват автомобила от всички страни).

Стоповете отзад копират шарката на джантите, над петата врата има малък спойлер, а на покрива антена тип перка на акула.

FIAT 600 е изграден на мултиенергийната платформа e-CMP2 на Stellantis, което ще рече, че технологично моделът е идентичен с Jeep Avenger. Нещо лошо? Напротив, същият бе обявен за „Автомобил на годината в Европа" преди две лета. В малкия моторен кош имаме 1,2-литров 3-цилиндров двигател, който в моя случай е с мощност 100 к.с. и 205 Нм, но има и версия със 136 к.с. и 230 Нм.

Ще маркирам и факта, че моделът първо бе лансиран на пазара като електромобил, който разчита на батерия с нетен капацитет 54 kWh, която захранва електромотор със 156 к.с. и 260 Нм.

В моя случай конвенционалното задвижване е допълнено от 6-степенна трансмисия с двоен съединител. В нея е вграден 48-волтов електромотор с мощност 21 kW, който може да движи колата в града само на ток, което е от особено значение за снижаване на разхода на гориво и вредните емисии.

Със сигурност първото нещо, което се забелязва в интериора, освен споменатите вече лога с надпис 600, е пространството. Отпред то е наистина щедро за толкова компактен модел с дължина 4,17 м, особено в областта на главата.

Две врати в повече спрямо 500, значи и повече място отзад. Очевидно досега такова липсваше. Все пак трябва да се има предвид, че място отзад има, ако предните пътници не са по 1,80 м. Иначе отзад имаме само USB-С вход, джобове във вратите няма, така че не може да сложите бутилката за вода, а трябва да го направите в джоба на гърба на предната седалка.

Много пораснал е багажникът. Обемът му е 385 л в хибридната версия (360 л е при електрическата), което за тези външни габарити си е добър параметър, съпоставим с този на хечбеците от сегмент С. Освен това имаме регулируем под, а под него огромна дупка за резервната гума, каквато няма, а там се намира комплект за авариен ремонт на спукана гума, около който остава много голям обем за съхранение на всевъзможни предмети.

Връщам се обратно зад волана, за да отметна очевидните неща: 7-инчово дигитално приборно табло и 10,25-инчов централен дисплей.

Имаме обаче и физически бутони за бърз и лесен контрол на климатика, който в случая на този оборудване, топ изпълнението La Prima, е автоматичен климатроник.

Моделът предлага и цветова терапия. Клиентите могат да изберат между 8 различни цвята както за амбиентното осветление, така и за радиообстановката, като така се получават 64 цветови комбинации. За цялостното СПА изживяване може да се добави масажната функция на гърба на водача. Аудио системата е с 6 говорителя, имаме безжично свързване за Apple CarPlay и Android Auto, безжичното зарядно за смартфон също е налице. То е скрито под сгъваема щора, наподобяваща много калъфа на iPad. Ще маркирам обаче, че джобовете във вратите са малки и там не може да влезе 1,5-литрова бутилка.

Усещането зад волана на FIAT 600 е също толкова приятно, колкото са и възприятията ми от дизайна на колата. Достъпът до системите за активна безопасност и изключването на асистента за следене на пътната лента (и предупреждението за превишена скорост) става супер бързо, защото под централния дисплей има два физически бутона, като с единия отиваме директно в това меню.

За градски автомобил е много важна маневреността, в този случай диаметърът на завой е 10,5 метра. Добрата видимост във всички посоки също е условие за движение в града, като тук нямам никакви забележки. Преди малко го казах, ще го вметна и сега, просветът от 199 мм е огромен за подобен автомобил, което значи, че тротоарите няма да са препятствие за 600, а при търсенето на паркомясто в „Борово" след 18 ч си трябват и труднодостъпните места.

Що касае задвижването, този 3-цилиндров мотор ме кара да се усмихвам. Сами разбирате, че това не е нито мотор, нито кола за спринтови дисциплини, но въпреки това го изпробвах как ускорява. И причината за това е, че двигателят е изключително еластичен и усещането е, че ускорението се случва по-бързо от заводските 10,5 сек до 100 км/ч. Това се дължи на теглото от 1355 кг, двойно по-малко от последните четири автомобила, които карах. А ниското тегло е предпоставка за друго - за нисък разход. Заводският среден параметър е 4,5 л/100 км, като той е постижим с повече градско шофиране, извън града скача до малко над 8 л/100 км, но ще маркирам и факта, че взех автомобила с пробег... 12 км. За последно толкова нов автомобил карах, когато си купих моя преди години.

Воланът е мекичък, но това също е разбираемо, тъй като тук се търси маневреност в града, а не стабилност с висока скорост в завои.