За първи път Националната конференция по имуноонкология с обучителен курс за общопрактикуващи лекари, посветен на лечението с имунотерапия при онкологични заболявания

/КРОСС/ Четвъртата национална научна конференция по имуноонкология с международно участие (21 -24 ноември 2024) се оказва и последна. Заради широката си представителност и богатство на темите от 2025 г. тя ще прерасне в Национален конгрес по имуноонкология, съобщи доц. д-р Желязко Арабаджиев - председател на Българското научно дружество по имуноонкология и организатор на форума. Символното изписване на конференцията пък ще стане име на новоучредената Фондация „I-O 365 България", чиято основна цел е да подпомага работата на лекари от всички специалности, които се занимават с онкологични пациенти и имат научни интереси в областта на рака. Фондацията ще създаде специализирана платформа за развитие на млади медици.

Доц. Арабаджиев пристигна от конференция в Брюксел с голямата новина, че Българското научно дружество по имуноонкология е прието за член на Европейската ракова организация (European Cancer Organisation), което е най-високата оценка на дейността на Дружеството.

На брифинга преди откриването на Четвъртата национална научна конференция по имуноонкология бе представен и първият брой на научното списание „Имуноонкология" с главен редактор доц. Арабаджиев и зам.-главен редактор проф. Доброслав Кюркчиев. Списанието ще излиза три пъти в годината и ще бъде реферирано в национална система.

„Разнообразната програма на Четвъртата национална научна конференция се обогати тази година с участието на хематолози, тъй като някои ракови заболявания на кръвта също се лекуват с имунотерапия. Поканихме на форума и общопрактикуващи лекари, с които имат досег много от нашите пациенти. Нерядко, хората с рак на имунотерапия живеят дълго и почти със същото качество на живот като хората без онкологично заболяване. Макар и познати още от въвеждането си, имунните чекпойнт инхибитори понякога дават различни прояви на т.нар имунотоксичност - кожни, неврологични и ендокринологични, с които се сблъскват общопрактикуващите лекари в ежедневната си комуникация с пациентите получаващи това лечение", подчерта доц. Желязко Арабаджиев.

Представителят на Столичната колегия на общопрактикуващите лекари д-р Иван Филипов обясни, че конференцията, на която имаше специален уъркшоп за джипита, е много полезна за тях: „Медицинската наука се развива твърде бързо и такива научни форуми ни дават необходимите знания и алгоритми за поведение. По този начин няма да се страхуваме да работим с онкологични пациенти."

Секретарят на Научното дружеството по имуноонкология - д-р Таня Златанова, обърна внимание на това, че българските медицински онколози постигат същите резултати в лечението на рака с имунотерапия, каквито са докладвани в клиничните проучвания. За улеснение на медицинските онколози Дружеството направи второ издание на Компендиума по имуноонкология, който съдържа резултатите от клиничните проучвания на прилаганите у нас имунологични терапии. Научен редактор на Компендиума е проф. д-р Николай Цонев - ръководител на онкологичната клиника към УМБАЛ „Света Марина" Варна.

Проф. Цонев сподели, че от 2012 г. прави научни изследвания върху микро РНК, за чието откриване тази година получиха Нобелова награда за медицина двама американски учени. „Започнахме да прилагаме лабораторни модели върху пациенти с рак на дебелото черво и се оказа, че нивата на микро РНК предсказват бъдещ рецидив на заболяването", обясни проф. Николай Цонев.

Имунологът проф. д-р Доброслав Кюркчиев - зам.-председател на Българското научно дружество по имуноонкология, съобщи, че работи върху това как имунологичните изследвания дават предварителна информация за ефекта на имунотерапията върху конкретния пациент. Предполага се, че АНА (антинуклеарните антитела) са ранни предиктори за прояви на токсичност на имунотерапията. В проучването ще се включат 100 пациенти преди и по време на имунотерапия.

За първа година на Конференцията по имуноонкология бе присъдено отличие „Следа в Българската онкология" на изявени онколози за дългогодишния им принос към науката и практиката в България. За 2024-та годита това са са доц. д-р Димитър Калев, д-р Красимир Койнов и д-р Данаил Дамянов. „Те са наши учители в онкологията и са дали много за лечението на българските пациенти", коментира доц. Арабаджиев.

Тази година Българското дружество по имуноонкология прие двама почетни членове - проф. София Бака , онколог от болница ИнтерБалканика в Солун, Гърция и на чл.кор. проф. д-р Сорен Хайрабедян, от Институт по биология и имунология към Българската Академия на Науките (БАН).