Възпоменание за Георги Георгиев-Гец

София /КРОСС/ На днешния ден големият български актьор Георги Георгиев трябваше да навърши 85 години. Отиде си след мъчителни страдания от получения на 9 април 1996 г. инсулт в Стара Загора, след пет месеца прекарани на легло, първите три от които в кома, на 2 септември 1996 г. в столичната болница „Царица Йоана”.

До него, в последните му мигове, бдяха жена му Цена и по-големият му син – кинорежисьорът Иван Георгиев. Почина месец преди очаквания от колеги и почитатели 70-годишен юбилей. Роден в еленското село Разпоповци, сега квартал на гр. Елена, Георги Георгиев от дете заживява с неповторимата атмосфера на местното читалище и на ентусиастите-самодейци и съвсем логично след завършване на еленската гимназия заминава за София. Кандидатства във ВИТИЗ през 1947 г.

Приет е едва на третия път, като междувременно работи като журналист. Единствен от випуска си става знаменит и признат творец, чийто път задължително се анализира във всяка меродавна специализирана енциклопедия. Учи в института от 1949 до 1954 г., след което попада в трупата на първия ни по престиж театър – днешният НТ „Иван Вазов”, на чиято сцена играе до пенсионирането си през 1992 г. Гец е от поколението актьори от ранга и мащаба на Коста Цонев, Георги Калоянчев, Апостол Карамитев, Любомир Кабакчиев, Гинка Станчева, Емилия Радева...

Той се утвърждава в благородна конкуренция в най-добрия ни театър сред най-изявените му творци, а чрез характерната си мъжествена и благородна осанка, естествено и непринудено излъчване и огромен талант и трудолюбие, става една от най-влиятелните фигури в следдеветосептемврийското ни кино и тв, един от най-често сниманите български актьори, работили под ръководството на най-изявените ни постановчици.

Водеща в цялата кариера на Гец е героичната тема, борбата на пресъздадените от него протагонисти в миналото и настоящето за справедливост, хуманизъм и по-добър живот.

Георги Георгиев-Гец е еднакво убедителен и като легендарния партизански командир в „Осмият” (1969), и като суперполицая Никола Гешев в „Сами сред вълци” (1979), доказвайки, че изпитва пиетет към силните и оформени характери от двете страни на барикадата. Той демонстрира умението си да изгражда правдиво и убедително образа на строителя на новия живот, изпълнен със съмнения и комплекси – „Стръмната пътека” (1961), както и да разкрие дилемите, стоящи пред стопанските ръководители в годините на техническия прогрес – „Стената” (1984). Доказва, че за него не представлява трудност да се утвърди в криминално-приключенското кино – „Наша земя” (1953), „Нощта срещу 13-ти” (1961), „Златният зъб” (1962), „Цитаделата отговори” (1970), „Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971), „Игрек 17” (1972), комедията „Последният ерген” (1974), военната супепродукция „Зарево над Драва” (1974), актуалното политическо изследване „Допълнение към ЗЗД” (1976), историческата хроника „Пътят към София” (1978), „Денят на владетелите” (1986), детския филм „Между двамата” (1966), психологическата драма „Законът на морето” (1958), „Черната река” (1964), „С дъх на бадеми” (1967), „Най-дългата нощ” (1967), адаптациите на литературната ни класика „Татул” (1972), „Вечери в Антимовския хан” (1988), „Под игото” (1991), както и да участва в популярни тв сериали като „С пагоните на дявола” (1967), „На всеки километър”, първи сезон (1969), „Сами сред вълци” (1979), „Васко да Гама от село Рупча” (1986)... Гец изпита ударите на догматичната ни критика и както бе нарочен за един от официалните любимци на бившия режим, изживя горчивината от забраната на някои от най-съкровените и ярки творби, в които е участвал с присъщата си амбиция и всеотдайност – „Животът си тече тихо” (1958), „Привързаният балон” (1967), „Прокурорът” (1968), „Небето над Велека” (1968), недооценяване приноса на „Матриархат” (1977), съкращаване на сатирично-изобличителния финал на „Равновесие” (1983) и спирането на „Куково лято” през 1983 г., продължението на най-физиономичния му и хармоничен филм след „Първи урок” (1959) и „А бяхме млади” (1961) в цялата му кариера – „Селянинът с колелото” (1974), в който извая скъпия на сърцето му Йордан, гражданинът със селска душа, с който постигна своята артистична пълнота и съвършенство. Георги Георгиев-Гец остана един от стълбовете на родния ни театър, в който създаде поредица от великолепни образи като знаменит актьор, познат от превъплъщенията си в „Горещо сърце” (1957), „Пред буря” (1960), „Иван Шишман” (1961), „Златната карета” (1967), „Монахът и неговите синове” (1968), ”Боряна” (1969), „Еснафи” (1971), „Тази малка земя” (1974), „Хъшове” (1976), „Бяг” (1977), „Опит за летене” (1979), „Под игото” (1981), „Образ и подобие” (1990)... Критично селекционираната драматургия и умелата режисура на водещите ни тв капацитети му дава възможност да триумфира в „Дом сред блатата” (1961), „Случка в гората” (1964), „Човекът от досието” (1966), „Среща в хижата” (1967), „Немили-недраги” (1969), „Рожден ден” (1971), „Жена премина кръстопътя” (1974), „Човекът, който донесе дъжд” (1975), „Тази малка земя” (1978), „Златното покритие” (1981), „Суровото време” (1981), „Хъшове” (1982), „Дежурната администраторка слуша” (1985), „Вечер” (1987)... След пенсионирането си от НТ ”Иван Вазов” актьорът преживя втори артистичен ренесанс с гастроли в Театър 199 в Монтана, Пазарджик, Кюстендил, Габрово, за да стане звезда и на театър „Барбуков” с постановките „Може би на покрива има кон” (1995) и „Скакалци” (1996).

Георги Георгиев-Гец изживя болезнено кризата в българската култура и в частност в киното и телевизията. За него тя беше още по-тежка, тъй като в продължение на четири десетилетия той беше лицето на българския екран и след мимолетните си изяви в „Под игото” (1991) и „Кръговрат” (1993), той затвори кръга на своя творчески път в театър „Барбуков”. При нелеки за културата обстоятелства се налага да честваме паметта на любимия ни актьор. Той обичаше публиката, беше истински народен артист и като авторитет, и по популярност и все се надяваше, че нещата ще се оправят и зрителите отново ще го видят на екрана... Непреходно е сътвореното от него на филмовата и телевизионна лента, големите му театрални превъплъщения, изключителното му личностно присъствие и излъчване, с които Гец ще остане в съзнанието ни като един от най-големите, талантливи и обичани български актьори!

Борислав Гърдев