Може ли нашата кръв да ни лекува и спасява

/КРОСС/ Възможно ли е от собствената ни кръв да бъде създаден материал, който не само да възстанови наранявания и разкъсвания, но дори и счупени кости?

Според учени от Университета в Нотингам това може да се случи, обогатявайки кръвта с пептиди.

Проф. Алваро Мата е ръководител на изследването.

По думите му хората сме еволюирали до степен, в която можем да се самолекуваме.

„Телата ни са така устроени, че да можем да се възстановяваме. Почти всеки може да възстанови почти всяко разкъсване на тъкан или счупване, стига да е в малък мащаб. Еволюционно телата ни имат механизъм за изцеление. Може да си го представите като домино ефектът. Първият елемент, домино се поставя така, че всичко да попадне на мястото си. Като говорим за възстановяване, кървенето е точно това", обясни той.

„Създадохме кръвен гел, и в момента сме се съсредоточили и върху костите. Както можете да си представите, костите са навсякъде по тялото и има най-различни потенциални приложения - костите на ръцете, на краката, на лицето. Но това, което можем да третираме е много повече. И е свързано с кървенето. Всички тъкани кървят, а тъканите са се развили да зарастват посредством кървене. Следователно идеята да използваме собствената ни кръв за развиване на материали за лекуване на тъканта е приложима", заяви още Алваро Мата.

Професорът обясни, че изследването все още е на ранен етап. Доказано е, че работи при малки животни, а следващата стъпка е подобни на човешки модели.

„Всичко това зависи и от финансирането. Но съм убеден, че при наличието на средства докато настъпи този етап на клиничните изпитания, ще ни отнеме три до четири години", допълни той.

Идеята на проучването е да се използват колкото се може по-малко изкуствени материали.

„Фибринът, например, който участва при регенеративния хематом е вашият собствен фибрин. Той идва от вашата собствена кръв. Това се случва всеки път, когато се нараните. Вашето тяло го има и го използва и след това абсорбира. Променяме възможно най-малко естественото зарастване и усвояване на фибрина. Стремим се да намалим синтетичните материали, другите процеси. Опитваме се да поддържаме това, което природата и нашето тяло вече правят. Работим с тялото ни и затова наричаме този материал биокооперативен", каза професорът.

бТВ, „Тази събота"