Н. Пр. Джеймс Уорлик, посланик на САЩ, в интервю за сутрешния блок на Нова телевизия

Водещ: Американският посланик Джеймс Уорлик вече е в студиото на „Здравей, България". Добро утро, как сте?
Джеймс Уорлик: Добро утро, добре съм.
Водещ: Следите ли случващото се в Катуница?
Джеймс Уорлик: Да, разбира се.
Водещ: Какво е вашето мнение? С какво усещане оставате? Дали говорим за назряване на етнически конфликт в България или това е обикновен криминален случай?
Джеймс Уорлик: На първо място искам да кажа, че в България има предистория на религиозна толерантност - турци, мюсюлмани, християни, евреи и други са живели рамо до рамо десетилетия, столетия напред. Това, смятам, че е един изолиран инцидент, но също така време показва, че всички трябва да се осторожни и да работят срещу една политика на омраза и нетърпимост. Аз мисля, че това започна като един инцидент на етническа нетърпимост, но както вече виждаме, зад това стои много повече. Важно е да е ясно, че никой не стои над закона, включително и ромските граждани. Всички в България трябва да се отчитат пред закона. Аз се надявам, че независимо от това, че насилието ще намалее, и че отново ще се възвърне спокойствието в тази общност и навсякъде из България, най-важното е да възтържествува върховенството на закона и нещата да се разгледат разумно.
Водещ: Според вас, ако този инцидент се беше случил не на 23 септември 2011 г., когато започва предизборната кампания, а месеци назад, щяхме ли да станем свидетели на това, което виждаме през последните 3 дни? Има ли общо с изборите - по-конкретно и директно зададен въпросът?
Джеймс Уорлик: Смятам, че по принцип този род насилие не трябва да се случва никога, било то преди избори или след това. Мисля, че е имало нещо, което е провокирало този инцидент и насилието съответно се е разраснало. Смятам, че е изключително важно полицията да може отново да възстанови ред и спокойствие. И мисля, че всички трябва да бъдат подведени под отговорност и тези, които са предприели насилствени действия и също така тези роми, които смятат, че стоят над закона и могат да управляват общности, както си решат, и срещу тях трябва да бъдат предприети съответни мерки.
Водещ: В този смисъл, как гледате на действията на полицията? Тя беше критикувана от две страни. Веднъж от страна на гражданите, които казаха - вие пазите този престъпник, вие пазите този ромски лидер - т.е., че са препречили пътя им да се саморазправят. Втори път те бяха критикувани от министър-председателя за това, че са изпуснали ситуацията, че са допуснали това опожаряване в крайна сметка на частна собственост. Добре ли реагира нашата полиция?
Джеймс Уорлик: Първата отговорност на полицията е да възстановят закон и ред, и да възстановят отново спокойствието и да защитят всички граждани, било то роми, етнически българи, всички. Това не винаги е лесно, тъй като трябва да бъдат и уважавани правата на отделните личности, като същевременно обаче се гарантира, че ситуацията ще бъде успокоена. И това спокойствие трябва да бъде разгледано внимателно и да бъде предпоставка да може да се анализира кои са предпоставките за насилието, дали е имало някакви фактори, които са провокирали действията. Аз самият не мога да си извадя някакъв извод поне на този етап, но смятам, че е изключително важно съответните власти да разгледат внимателно такъв род инциденти.
Водещ: Въпросът ми е - в тази ситуация вие сте привърженик на по-твърда ръка от страна на полицията или на това, което може би беше предвидено като тактика, да бъде оставено хората да изпуснат парата, метафорично казано?
Джеймс Уорлик: Аз съм поддръжник на намирането на правилното равновесие. Полицията не може да позволи на никого да пали частни домове и да предприемат насилствени действия. Трябва да има спокойствие и оттам нататък да се действа. От друга страна гражданите имат правото да протестират, да изказват своето мнение.
Водещ: Къде свършва това тяхно право, защото те биха могли да дойдат да протестират и пред американското посолство по същия начин - с камъни, със запалителни вещества? Кога на това право му се слага граница, казва се - до тук?
Джеймс Уорлик: Хората имат право да протестират и да изказват своето мнение, но нямат правото да предприемат насилствени действия и да нарушават закона. Това важи както пред американското посолство, така и пред кабинета на премиера. Хората могат свободно да изказват своите мнения и да протестират. Това е част от всяко демократично общество. В САЩ имаме такъв род протести през цялото време, но когато има мигове на насилие, когато се превърнат в ситуации, които не съответстват на закона, тогава полицията наистина трябва да се намеси и да гарантира, че ще се възстанови спокойствието и реда.
Водещ: Как си обяснявате, че едва днес започна проверка на имущественото състояние на този човек - Кирил Рашков?
Джеймс Уорлик: Аз не съм запознат с всички детайли, но както казах, никой не трябва да стои над закона. Това включва и лидерите на ромската общност. Ако те по някакъв начин са нарушили закона, трябва да има съдебно преследване срещу тях. И също така трябва да кажа, че хората, които са част от тяхната общност, ромите в тази общност също трябва да държат под отговорност своите лидери. Това включва и този господин.
Водещ: В Америка толерантността между различните етноси на по-високо ниво ли е, отколкото у нас?
Джеймс Уорлик: Ние си имаме и наши проблеми, доста проблеми и ги имаме от повече от две столетия и наистина е трудно да може да се гарантира равенство между различните раси, между различните етноси. Ние в САЩ имаме случаи, когато е било приложено насилие, както от страна на полицията, така и от страна на гражданите, които са взели в собствените си ръце прилагането на закона. Ние не трябва да приемаме такива неща. В едно демократично общество хората трябва да имат правото да протестират, но също така трябва да има и уважение спрямо имуществото на частните граждани. Ние в САЩ работим усърдно за постигане на този баланс, но не е лесно и не винаги сме били съвсем успешни, но това си е предизвикателство както за САЩ, така и за България.
Водещ: Предлагам ви да преминем към друга тема, която също предизвика протести през последните дни. Преди два месеца нашето правителство подписа договор за проучване за наличието на шистов газ в България с американската компания „Шеврон". Беше обяснено, че това е един добър вариант да бъде прекъсната енергийната ни зависимост от Русия, че ако се окаже, че има залежи в България, ще консумираме този газ в продължение на стотици години. Но хората излязоха на протест, защото проучванията се правят в Добруджа. Знаете, че Добруджа е житницата на България. Какво ще кажете на протестиращите хора в Добруджа?
Джеймс Уорлик: На първо място бих казал - да, наистина е важно те да повдигат въпроси, свързани с безопасността за околната среда. Ние сме ги повдигали в САЩ и самите ние имаме своите притеснения относно разработването на находища на шистов газ във връзка с опазване на природата. Мога да кажа, че и в момента тече проучване в САЩ за въздействието върху природата в резултат на проучване на шистов газ. Това проучване ще приключи през 2012 г. В крайна сметка е важно да се знае, че понастоящем не се говори за разработване на находища, а „Шеврон" и други компании са тук, за да установят дали изобщо има находища на шистов газ в България и какво е качеството на този шистов газ. За това искам да попитам всички - не искате ли да разберете на първо място, дали изобщо има шистов газ тук, в недрата на българската земя, и дали може да бъде извлечен? А вече въпросът, дали да се разработват находищата, това е въпрос, който след години ще бъде разискван. За това смятам, че тези протести са малко твърде рано. Мисля, че понастоящем е важно за българските граждани да разберат, дали има шистов газ или не, и да бъде взето решение на базата на всички налични факти, и то в момента, когато България наистина обмисля дали изобщо да ги разработва тези находища.
Водещ: Да, но проучването е първата стъпка преди разработването на находищата. Вероятно от там идват притесненията на хората, които видяха редица репортажи по международни телевизии, популярен филм, който, знаете, е за това, по какъв начин се извлича този шистов газ - с над 500 вида химикали, с преса на огромни количества вода.
Джеймс Уорлик: Вижте, в крайна сметка това е решение, което българското правителство трябва да вземе и ще вземе - дали иска в България да се разработват такива находища или не. Но мисля, че понастоящем въпросът е, дали изобщо има шистов газ в България и мисля, че някой все пак трябва да проучи и поне да бъдат направени някои тестови сондажи, а вече във връзка с това, бих казал, че въздействието върху околната среда е незначително. Но когато става дума за разработването, тогава, разбира се, трябва да се разгледат внимателно всички въпроси, свързани с околната среда, но това предстои след години. 3 млн. куб. м газ са потребността на България, а „Шеврон" изчислява, че може да има 20 млн. куб. м газ евентуално на това място в България. Това, което искат да направят, е тестови сондажи, за да установят дали наистина има шистов газ. Може да установят, че изобщо няма. Това е един процес, който ще отнеме години. През този период е изключително важно, разбира се, и паралелно на това да бъдат проучени какви ще са въздействията върху околната среда, както правим и ние в САЩ в момента.
Водещ: В САЩ добива ли се шистов газ в толкова гъсто населен район, какъвто е Добруджа и толкова важен за хранителните продукти, които извличаме от там, или в пустинни райони, както четем и както се твърди?
Джеймс Уорлик: Ние извършваме разработването също така в населени места - в Тексас и Пенсилвания. Това са ключовите места за разработване на находища в САЩ. Но също така трябва да имате предвид, че тези технологии напредват с изминаване на времето. Начинът, по който се е извличал шистов газ преди десет години, не е същият, както се прави сега. Не смятам, че в България трябва да се разглежда този въпрос емоционално, а трябва да е на базата на научни изследвания. Първо - да има проучване, дали ще има въздействие върху околната среда. Ако отговорът е да, тогава може би решението на България ще е да отхвърли възможността за разработване. Но трябва да кажа, че взимането на това решение ще се случи след доста година. Понастоящем въпросът е просто да се установи дали има шистов газ в земните пластове на България.
Водещ: Този въпрос трябва ли да бъде реше на референдум, както някои от кандидатите за президент на България вече предложиха?
Джеймс Уорлик: Аз оставям това решение в ръцете на българското правителство, но обикновено въпроси, свързани с наука и то сложна наука, трябва да бъдат първо преосмисляни от хората, които имат необходимите експертни познания. Това не е ситуация, при която се очаква гражданите да имат достатъчно научни познания по въпроса. За това ние в САЩ правим такова подробно проучване за въздействие върху околната среда в резултат на разработване на шистовия газ. Това не трябва да е емоционален въпрос за гражданите, а трябва да се базира на наука.
Водещ: Правили ли сте референдум в САЩ?
Джеймс Уорлик: Не, не сме правили. Не са правили референдуми и в нито една от общностите, където се разработва шистов газ.
Водещ: Срещнахте ли се или предвиждате ли среща с кандидатите за президенти на България? Кой е фаворитът на САЩ?
Джеймс Уорлик: Ние нямаме фаворити, но аз наистина очаквам да направя протоколни срещи с по-изявените кандидат-президентски двойки сега, когато вече стартира кампанията.
Водещ: С всички - с Волен Сидеров, с Алексей Петров?
Джеймс Уорлик: Има много кандидати и аз най-вероятно няма да имам възможност с всички да се срещна, но смятам, че е изключително важно за САЩ и за нас да чуем пряко от всички кандидати, какви са техните виждания по важни въпроси, не защото ние по някакъв начин можем да повлияем, а защото който и да се заеме с работата на президент или на съответен кмет, ние искаме да продължим да имаме силни и добри партньорски взаимоотношения на сътрудничество, така че е изключително важно да има такъв диалог.
Водещ: Благодаря ви за това интервю, желая ви успешен ден.
Джеймс Уорлик: Благодаря.