"Файненшъл Таймс": Русия направи стъпка назад
Секция: СВЯТ
28 Септември 2011 20:40
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
"Файненшъл Таймс": Русия направи стъпка назад

Вашингтон, САЩ /КРОСС/ Връщането на Владимир Путин в Кремъл не може да бъде определено като добра новина, пише в днешния си брой вестник "Файненшъл Таймс", цитиран от "НетПрес".

Международното сътрудничество е изключително необходимо, както от икономически, така и по политически причини, но почти неизбежното завръщане на Путин на президентския пост през 2012 г. ще засили национализма в Русия.

Във време, в което световните либерални демокрации имат икономически проблеми и губят самочувствието, старо-новия руски президент ще засили авторитарноста в глобалната политика. Ако руската външна политика се превърне интровертна и националистическа през 2012 г., може да създаде глобална тенденция.

Следващата година в САЩ и Франция ще се проведат президентски избори, което ще намали времето, което лидери им могат да посветят на международните въпроси и ще ограничат техните дейности. Китайското ръководство също ще се промени през следващата година, което също може да означава, че китайската външна политика ще получи по-остър тон.

Размириците в Близкия изток вероятно ще продължат през 2012 г., както и финансовата криза в ЕС.

В тази ситуация личността на руския президент ще бъде важна повече от всякога. Русия е една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и остава основна военна, енергийна и дипломатическа сила. Лекотата, с която Дмитрий Медведев, сегашния руски президент, бе свален, ще засили съмнението, че той е бил винаги марионетка на Путин.

Това обаче не бе оценката на западните лидери, които работиха с Русия през последните четири години.

Американците и германците разкриват различията между Путин и Медведев. В Русия риторичното Медведево подчертаване на върховенството на закона и неговата критична визия за съветското минало го правят сравнително либерална фигура. На международната сцена Медведев представлява руското правителство, който е отворено за сътрудничество със Запада и което дава увереност в идеята, че има универсални ценности, които всички големи сили трябва да подкрепят.

Медведев е този, който работи със САЩ.

Когато НАТО реши да се намеси в Либия, премиерът Путин открито се обяви против идеята. Но в Кремъл бе Медведев който може би попречи на Русия да наложи вето на резолюцията на ООН, която позволи намеса в Либия. Русия остава основен геополитически играч, който все още мисли и действа като един от големите, глобални сили.

За съжаление, визията на Путин за международните въпроси е белязана от носталгия за "уважение" (или страх) и на дълбоко съмнение към Запада. Според възгледите на Путин, американците и европейците съзнателно се възползват от руската слабост през 90-те години на миналия век, за да нарушат своите обещания и да разширят НАТО до границите на Русия, а след това да възбудят антируските "цветни революции" в Украйна и Грузия.

Визията на Путин за света изглежда се основава на идеята за по-малък брой квази-царски сили, центрирани във Вашингтон, Пекин, Москва, Брюксел, които се борят за сила и за "сфери на влияние". В Русия Путин често говори за своята вяра в реформите и желание да се бори с корупцията и да разшири икономиката. На практика, обаче, в годините на Путин Русия стана вкаменена държава, в която олигарсите се бореха за благонаклонността на Кремъл и мнозина от онези, които се противопоставиха на президента, завършиха в затвора или в изолация.

Трудно е да се повярва, че второто председателство на Путин ще промени тази добре изградена схема, по която се случват нещата.

Западните лидери се успокояват, че Путин може да е лош, но не изглежда луд. Желанието му като президент да се противопостави на САЩ по въпросите като човешките права, Грузия, Украйна и Косово почти винаги е разумно изчислено до къде може да се стигне. Няколко западни лидери, сред които Джордж Буш и младият Тони Блеър, първоначално мислеха, че са постигнали добри отношения с Путин. Със съжаление Блеър по-късно отбелязва в мемоарите си, че като президент Путин води "външна политика от много националистически тип".

Ако Путин остане човек, с когото западните лидери смятат, че могат да работят, тогава завръщането на неговия твърд национализъм в Кремъл не трябва да е катастрофален. За съжаление, в политиката има установено правило, че колкото повече човек е на власт, толкова по-вероятно е той да се предаде на мегаломанията и да направи огромни грешки в оценките си. Путин вече беше президент осем години и четири години премиер. Сега, след като президентският мандат се удължава на шест години, той се сблъсква с нови 12 години в Кремъл.

Президент, който окупира властта в продължение на 20 години, би било лоша новина във всяка страна. В държава с трагична история на автокрацията като Русия това е тъжно и тревожно.

/НИ/