Вашингтон, САЩ /КРОСС/ Връщането на Владимир Путин в Кремъл не може да бъде определено като добра новина, пише в днешния си брой вестник "Файненшъл Таймс", цитиран от "НетПрес".

Международното сътрудничество е изключително необходимо, както от икономически, така и по политически причини, но почти неизбежното завръщане на Путин на президентския пост през 2012 г. ще засили национализма в Русия.

Във време, в което световните либерални демокрации имат икономически проблеми и губят самочувствието, старо-новия руски президент ще засили авторитарноста в глобалната политика. Ако руската външна политика се превърне интровертна и националистическа през 2012 г., може да създаде глобална тенденция.

Следващата година в САЩ и Франция ще се проведат президентски избори, което ще намали времето, което лидери им могат да посветят на международните въпроси и ще ограничат техните дейности. Китайското ръководство също ще се промени през следващата година, което също може да означава, че китайската външна политика ще получи по-остър тон.

Размириците в Близкия изток вероятно ще продължат през 2012 г., както и финансовата криза в ЕС.

В тази ситуация личността на руския президент ще бъде важна повече от всякога. Русия е една от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН и остава основна военна, енергийна и дипломатическа сила. Лекотата, с която Дмитрий Медведев, сегашния руски президент, бе свален, ще засили съмнението, че той е бил винаги марионетка на Путин.

Това обаче не бе оценката на западните лидери, които работиха с Русия през последните четири години.

Американците и германците разкриват различията между Путин и Медведев. В Русия риторичното Медведево подчертаване на върховенството на закона и неговата критична визия за съветското минало го правят сравнително либерална фигура. На международната сцена Медведев представлява руското правителство, който е отворено за сътрудничество със Запада и което дава увереност в идеята, че има универсални ценности, които всички големи сили трябва да подкрепят.

Медведев е този, който работи със САЩ.

Когато НАТО реши да се намеси в Либия, премиерът Путин открито се обяви против идеята. Но в Кремъл бе Медведев който може би попречи на Русия да наложи вето на резолюцията на ООН, която позволи намеса в Либия. Русия остава основен геополитически играч, който все още мисли и действа като един от големите, глобални сили.

За съжаление, визията на Путин за международните въпроси е белязана от носталгия за "уважение" (или страх) и на дълбоко съмнение към Запада. Според възгледите на Путин, американците и европейците съзнателно се възползват от руската слабост през 90-те години на миналия век, за да нарушат своите обещания и да разширят НАТО до границите на Русия, а след това да възбудят антируските "цветни революции" в Украйна и Грузия.

Визията на Путин за света изглежда се основава на идеята за по-малък брой квази-царски сили, центрирани във Вашингтон, Пекин, Москва, Брюксел, които се борят за сила и за "сфери на влияние". В Русия Путин често говори за своята вяра в реформите и желание да се бори с корупцията и да разшири икономиката. На практика, обаче, в годините на Путин Русия стана вкаменена държава, в която олигарсите се бореха за благонаклонността на Кремъл и мнозина от онези, които се противопоставиха на президента, завършиха в затвора или в изолация.

Трудно е да се повярва, че второто председателство на Путин ще промени тази добре изградена схема, по която се случват нещата.

Западните лидери се успокояват, че Путин може да е лош, но не изглежда луд. Желанието му като президент да се противопостави на САЩ по въпросите като човешките права, Грузия, Украйна и Косово почти винаги е разумно изчислено до къде може да се стигне. Няколко западни лидери, сред които Джордж Буш и младият Тони Блеър, първоначално мислеха, че са постигнали добри отношения с Путин. Със съжаление Блеър по-късно отбелязва в мемоарите си, че като президент Путин води "външна политика от много националистически тип".

Ако Путин остане човек, с когото западните лидери смятат, че могат да работят, тогава завръщането на неговия твърд национализъм в Кремъл не трябва да е катастрофален. За съжаление, в политиката има установено правило, че колкото повече човек е на власт, толкова по-вероятно е той да се предаде на мегаломанията и да направи огромни грешки в оценките си. Путин вече беше президент осем години и четири години премиер. Сега, след като президентският мандат се удължава на шест години, той се сблъсква с нови 12 години в Кремъл.

Президент, който окупира властта в продължение на 20 години, би било лоша новина във всяка страна. В държава с трагична история на автокрацията като Русия това е тъжно и тревожно.

/НИ/