София /КРОСС/ Cпоред Борхес идеите нямат стойност на утвърдена истина, а занимават скептичния ум дотолкова, доколкото са необикновени и чудни. Затова не е странно, че в неговите есеистични книги господстват експериментът, ироничният жест и естетическата игра. Борхесовата есеистика с право може да се нарече диалектика в действие.

Диалектичността пронизва есеистичните творби на аржентинския писател на всички равнища – от противоречивата мисловна структура до характерните за стила му оксиморонни съчетания. Изпод дебелата кора на установеното знание Борхес извлича нови, допълващи се или взаимноизключващи се истини и в този неспирен процес радикалният скепсис се уравновесява от ведрата убеденост, че в неизчерпаемите дълбини на познаваемото се оглеждат неизчерпаемите възможности на човешкия интелект и въображение.

Настоящият сборник съдържа избрани есета от четири есеистични книги на големия аржентински писател: „Обсъждане“, „История на вечността“, „Нови разследвания“ и „Девет есета за Данте“.

Xорхе Луис Борхес (1899–1986) е роден в Буенос Айрес, но едва петнайсетгодишен заминава за Женева. Там се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме, а в Испания, където се установява след това, попада в кръга на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на няколко литературни и философски списания. Световната си слава дължи преди всичко на своите кратки разкази и литературни есета. Умира в Женева.

/НИ/