Невероятно, но факт- гърците са най-трудолюбиви!
Секция: ЛЮБОПИТНО
14 Октомври 2011 11:27
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Невероятно, но факт- гърците са най-трудолюбиви!

Най-новите данни за социалните различия в ЕС разбиват мита за мързеливия грък. Според актуално изследване гърците работят най-много, а българите имат най-нисък жизнен стандарт. Те са освен това най-големите недоволници, пише Дойче веле.


Спомняте ли си епизода от май този година, когато по повод на финансовата криза Ангела Меркел обвини гърци, португалци и испанци, че не работят достатъчно? Казано по друг начин - германската канцлерка загатна индиректно, че южноевропейците са мързеливи. Тогава тя се позова на данните от трудовия пазар във въпросните страни, които сочеха, че гърците, португалците и испанците почиват по-дълго и излизат по-рано в пенсия. Ако вземем обаче най-новите статистически данни, гърците са изглежда несправедливо обвинявани.
На всеки две години Германската статистическа служба излиза с доклад за социалното развитие на Германия и останалите страни от ЕС. Последният, излязъл преди два дни, показва, че в сравнителен план гърците работят най-много - средно 43.8 часа седмично, следвани от поляците и австрийците съответно с 43.1 и 41.8 часа на седмица.
Най-кратка е работната седмица на холандците - средно 37.5 часа. Германците са по средата с 40.3 работни часа седмично. Но и още едно клише по отношение на гърците разбива въпросното изследване - за по-ранното пенсиониране. Според информация във вестник "Ханделсблат" със средна пенсионна възраст от 61.4 години Гърция се позиционира по-скоро в средата на таблицата по този показател.
Широко разтворена ножица
Изследването, в Германия наричано още "социална Библия", е труд от 450 страници в два тома с данни за благосъстоянието и бедността, образованието и трудовия пазар, здравето, екологията, личните занимания, политическата активност и социалните контакти на населението. Данните показват огромни различия в отделните европейски страни. България се нарежда сред страните с най-лоши показатели. Така например българите, заедно с гърците, словаците и хората в балтийските страни са най-несигурни по отношение на работното си място. В тези страни четирима от всеки 10 души се притесняват за работата си. За сравнение - в Германия с такива тревоги живее само 1 на всеки 10 души.
България е на опашката в Европа и по показателя, показващ как се справят хората с парите от работна заплата. 84 процента от българите признават, че не могат да изкарат със заплатата - тя не им стига доникъде. В Западна Европа недоволните от заплатите си са два пъти и половина по-малко, отколкото в България - едва 36 процента от анкетираните там са посочили, че не се справят финансово.
Българите - бедни, несигурни, недоволни
Източноевропейците разполагат и с по-малко жилищно пространство. Докато в Източна Европа всеки жител разполага средно с по 1 помещение за живеене, то в западните страни средно на човек се падат по две жилищни помещения. Освен това в новите страни-членки на ЕС почти всеки седми човек от населението живее в жилище без собствена тоалетна.
След всичко изброено дотук едва ли е голяма изненада, че българите се показват и като най-големите недоволници от жизнения си стандарт - едва трима от всеки 10 българи нямат забележки по отношение на стандарта си. Казано иначе - 72 процента от населението на България е недоволно от стандарта си на живот. На другия полюс са Швеция, Дания и Холандия, където живеят най-доволните европейци.

/ВН/