Ден на българските военновъздушни сили
Секция: ЛЮБОПИТНО
16 Октомври 2011 08:33
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Ден на българските военновъздушни сили

 

София /КРОСС/ Военновъздушните сили на България са военновъздушните сили на Република България, правоприемник и наследник на бойните традиции на българската авиация.

 

Създаваните и изграждани във времето формирования - Въздухоплавателно отделение (1906), Въздухоплавателна дружина към българската войска (1912), Дирекция на въздухоплаването към Министерството на железниците и съобщенията (след Ньойския договор), Въздушните на Негово Величество войски (от 1937 до 1944) и Военно-Въздушните сили (от декември 1944), са базата за развитие на военната авиация при нови условия и с нови технически средства. Задачата на ВВС е да охраняват сувернитета на българското въздушно пространство, да осигуряват въздушна поддръжка и помощ на наземните въоръжени сили на България по време на война.

Българските ВВС са едни от най-старите в Европа. В последните години те вземат участия във въздушни учения в Европа и в мисии на НАТО.

Историята на българските военновъздушни сили започва в края на 19 век, когато на Международния панаир в Пловдив през 1892 двама лейтенанти от Българската армия летят с френския дирижабъл ‘La France’. По-късно, въодушевени от полета, те успяват да убедят командването, че България има нужда от "летателно звено". На 20 април 1906 е създадено "Въздухоплавателно отделение", чиято цел е да управлява разузнавателните дирижабли на българската армия. За командир е назначен лейтенант Васил Златаров. Първото поколение български летци е тренирано на дирижабъл наречен "София-1", построен от Златаров с материали закупени от Русия

През 1910 руският авиоконструктор Борис Масленников е поканен в България за да представи своя самолет, модификация на френския "Farman" III. След демонстрацията Българското правителство решава да снабди армията със самолети. През 1912 тринадесет български офицери за изпратени в чужбина за да се обучават на френски, британски и немски самолети. През Юни 1912 лейтенант Симеон Петров във Франция за първи път успява да приземи самолет с напълно изключен двигател. Това събитие получава широк отзвук във френските вестници. Офицерите, изпратени на учение във Франция се завръщат през юли 1912. Същата година България получава и своя първи самолет - "Bleriot XXI", с който на 13 Август 1912 Симеон Петров извършва първият български полет в небето над България.

На 15 Октомври 1912 авиацията получава заповед за разузнавателна мисия на Турската армия, включваща информация за числеността и позицията й в Одринския окръг. Следвайки тази заповед, на 16 Октомври двама български летци - Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над града. По време на същия полет двамата хвърлят бомби над ЖП гарата в Караагач. Те остават като първите пилоти в историята на българската авиация, извършили боен полет. По време на Обсадата на Одрин българските пилоти са първите които използват самолет за бойни цели, както и първите които хвърлят брошури от самолетите си.

В момента атакуващият и защитният арсенал на българските ВВС е съставен предимно от съветски изтребители като МиГ-21 и МиГ-29. 16 изтребителя МиГ-29 са в процес на модернизиране, за да отговарят на изискванията на НАТО. Българското правителство планира да закупи 8 нови изтребителя, като вариантите са измежду Eurofighter, JAS 39 Gripen, F-16 и F/A-18 Super Hornet. Недостиг на средства обаче продължава да има, и годишният нальот на българските пилоти е 60 часа при норматив от 180.