София /КРОСС/ България изживява своите трудности заради кризата, в която се намираме, но не трябва да търсим за всичко оправдание с това.

Смятам, че може да се направи много в посока развитие на икономика, основана на науката, както от правителството, така и от останалите институции. Това заяви кандидатът за президент на Съюза на десните сили Румен Христов на среща с учени от БАН. На нея присъстваха акад.

Петров - директор на ИФТТ, проф. Димитър Тонев - директор на ИЯИЯЕ, проф. Герджиков, както и млади учени, с които се дискутираха ролята и мястото на науката и образоването в икономическото развитие на страната ни, изпълнението на стратегия "Европа 2020" и бъдещето на науката в България, правомощията на Президента при формулирането и отстояването на политиките, отнасящи се до науката и образованието в България.

Румен Христов отбеляза, че постиженията на Европейския съюз и постиженията на човечеството се дължат не толкова на пазарните механизми, а от научните открития и от прогреса, който е постигнат в тази насока. Той зададе въпроса кое е по-важно в момента в България дали полицейщината или науката и културата, след като в бюджета са отделени 104 млн.лв. за СРС-та, а средствата за БАН са наполовина.

Синият кандидат за държавен глава обясни, че е отлично запознат с правомощията на президентската институция и макар, че той не участва пряко във формирането на бюджета би могъл да води диалог с министър-председателя или министъра на образованието как да бъде подобрена тази област.

По думите му, ако има развита икономика и индустрия, тогава ще има нужда от иновации и научни разработки и именно там науката може да окаже съществено значение.

Румен Христов отбеляза, че БАН е една от най-старите институции в държавата с 142 годишна история и припомни категоричното противопоставяне на Съюза на демократичните сили за нейното затваряне. Не може да се посяга на тази институция, защото тя е реликва и ако бъда избран за президент няма да допусна подобно нещо, заяви той.

Румен Христов пое ангажимент пред учените, че ако стане държавен глава би наложил вето върху държавен бюджет, ако в него не са предвидени поне 2 % от БВП за образование и наука.

На срещата бе обсъдена и стратегията „Европа 2020", като според Христов трябва да се работи в посока на устойчиво развитие на икономика, интелигентно и умно развитие на икономиката с въвеждането на иновации и използване на зелената енергия.

Синият кандидат за президент коментира с учените и проблемите с високата безработица сред младите хора и трудната им реализация в собствената им държава. Той отбеляза, че държавният глава трябва да лобира за стипендии за даровитите деца на България.

По време на криза трябва да се инвестира в образование и наука, а не само в магистрали и подслушване, каза още кандидатът за президент на Съюза на десните сили Румен Христов. Пред учени от академията той декларира, че ако бъде избран на поста ще развали големия енергиен шлем на настоящия президент Георги Първанов.

Христов отново се обяви срещу изграждането на АЕЦ Белене. По думите му тези 11-12 млрд. лева, колкото би струвало строителството й, могат да бъдат инвестирани в друго. Според Христов трябва да има диверсификация на енергийните доставчици. Не три тръби с източник Русия, а три тръби с различни източници, посочи той.

Румен Христов настоя за дебат между него и кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев, за да чуе отношението на претендента на управляващите на въпроси като - изграждането на нова атомна централа, пакта Евро Плюс, както и влизането ни в еврозоната.