София /КРОСС/ Според мнозинството от българските младежи Европейският съюз е нещо чуждо, европейските политики в земеделието - пълна мъгла, а фермерството е демоде и е свързано с използването на каручки. Това показват данните от изследване сред младежи в специализирани учебни заведения по земеделие в страната, представени от Тихомира Трифонова - експерт „Проучвания" в Агенция "Стратегма". Тя представи информационната кампания „Обща селскостопанска политика за младите: презареждане", която се осъществява от агенцията в партньорство с Европейския институт и Портал Европа. Проектът е със съфинансиране от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" на Европейската комисия.
Данните са от проучване сред млади хора от няколко училища и университети в страната относно познанията им за политиките на ЕС. Ще бъде проведена и информационна кампания, насочена към всички граждани, живеещи в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.
"Проведохме осем дискусии в няколко града сред ученици от 9-ти до 12-ти клас по предварително определени тематични области. Целта беше да установим общата запознатост с ЕС и европейските политики, както и познанията им за ОСП и политиките в земеделието, както и това дали европейските теми залягат в учебния материал", каза Трифонова.
Резултатите показват, че тийнейджърите говорят за ЕС сякаш са извън него. Те не се чувстват част от тази общност и в ежедневието им няма усещане, че са част от Европа. Когато говорят за ЕС, те използват дефиниции, които сякаш са заучени. "Това се дължи на качеството им на живот и в разликите, които усещат между себе си и европейските си връстници", коментира Тихомира Трифонова.
Ако има някакво усещане за принадлежност, то се дължи на свободното право на придвижване в ЕС и на възможността им да учат в чужбина, посочи тя.
Относно европейските политици, младежите най-често се сещат за правилата за движение по пътищата и чистотата на улиците. "Излиза усещането, че ЕС е тук за да налага правила. Чува се и пряко споделеното: "Ние не сме като тях, нямаме тяхноито възпитание" и все в тази посока", каза Трифонова.
Според нея, по отношение на общите политики, учениците изобщо нямат усещане какво означава това. Ето защо няма как да очакваме те да са запознати с една конкретна част от тази обща политика, каквато е ОСП. Въпреки, че не са запознати с мерките обаче, те интуитивно разпознават част от тях. Най-вече благодарение на медиите. Тоест това е информация, достигнала до тях чрез медиите, а не през учебния процес. Сещат се за това, че има субсидии за фермерите, че има някакви правила за храните и т.н., каза Тихомира Трифонова.
Всеобщото мнение е, че професията фермер е непривлекателна. Младежите я свързват с работа, която е тежка, изисква много усилия и е в недобри условия, и не носи доходи. Чухме фрази от типа: "Не е като да си стоиш в офиса, трябва да те пече слънцето на полето цял ден". Изобщо в техните представи професията на фермера нещо отминало. В техните представи дори чухме, че едно от средствата за реализиране на труда на фермера е каруцата.
Другият извод, до който са достигнали изследователите, е, че пренебрежимо малка част от учениците, дори в специализираните училища по земеделие, имат намерение да се занимават с такова. Те отиват там най-вече, за да изкарат безплатна шофьорска книжка.
Младежите обаче правят ясно разграничение между българското фермерство и това в западноевропейските страни. Те заявяват, че не е едно и също да се занимаваш със земеделие в България и в страни като Франция и Испания.
Според данните има общи стереотипи на възприемането на европейските политики в земеделието, както при младежите, така и при самите земеделски производители. Според тях Общата селскостопанска политика се свежда до "едни пари, които се дават от едни хора". "Те не могат да направят разлика между европейското ниво и националното прилагащото звено в лицето на ДФ "Земеделие", посочи .
Първите събития от кампанията ще бъдат в края на месеца. На 25 и 26 октомври ще има срещи в две елитни училища в София, следват Плевен, а на 2,3 и 4 ноември екипът ще бъде в Русе, където ще проведе срещи в едно училище и в Русенския университет. Стартират и конкурси за фотографии и за есе.
Според Станка Делчева, програмен директор на Агенция "Стратегма", предложените от ЕК мерки по новата ОСП са компромисен вариант. Най-смелата от тях е слагането на тавана на субсидиите - от 300 000 евро на производител или ферма.
Най-голямото предизвикателство е постигането на целта основната част от средствата да не отиват в едрите фермери, както беше до момента, посочи експертът.
"Налагането на таван за мен е важно, защото по някакъв начин ще се опита да постигне справедливост", каза още Делчева.
Другото нещо, което според нея ще предизвика дебат, е намерението за отделяне на значима част от парите по ОСП за екологични мерки, към подпомагането на земеделските производители да опазват околната среда. Трябва да се намери някакъв баланс с икономическото развитие.

/ВС/