Младежите за фермерството: Демоде и с каручки
Секция: БЪЛГАРИЯ
18 Октомври 2011 16:43
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Младежите за фермерството: Демоде и с каручки

София /КРОСС/ Според мнозинството от българските младежи Европейският съюз е нещо чуждо, европейските политики в земеделието - пълна мъгла, а фермерството е демоде и е свързано с използването на каручки. Това показват данните от изследване сред младежи в специализирани учебни заведения по земеделие в страната, представени от Тихомира Трифонова - експерт „Проучвания" в Агенция "Стратегма". Тя представи информационната кампания „Обща селскостопанска политика за младите: презареждане", която се осъществява от агенцията в партньорство с Европейския институт и Портал Европа. Проектът е със съфинансиране от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" на Европейската комисия.
Данните са от проучване сред млади хора от няколко училища и университети в страната относно познанията им за политиките на ЕС. Ще бъде проведена и информационна кампания, насочена към всички граждани, живеещи в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен.
"Проведохме осем дискусии в няколко града сред ученици от 9-ти до 12-ти клас по предварително определени тематични области. Целта беше да установим общата запознатост с ЕС и европейските политики, както и познанията им за ОСП и политиките в земеделието, както и това дали европейските теми залягат в учебния материал", каза Трифонова.
Резултатите показват, че тийнейджърите говорят за ЕС сякаш са извън него. Те не се чувстват част от тази общност и в ежедневието им няма усещане, че са част от Европа. Когато говорят за ЕС, те използват дефиниции, които сякаш са заучени. "Това се дължи на качеството им на живот и в разликите, които усещат между себе си и европейските си връстници", коментира Тихомира Трифонова.
Ако има някакво усещане за принадлежност, то се дължи на свободното право на придвижване в ЕС и на възможността им да учат в чужбина, посочи тя.
Относно европейските политици, младежите най-често се сещат за правилата за движение по пътищата и чистотата на улиците. "Излиза усещането, че ЕС е тук за да налага правила. Чува се и пряко споделеното: "Ние не сме като тях, нямаме тяхноито възпитание" и все в тази посока", каза Трифонова.
Според нея, по отношение на общите политики, учениците изобщо нямат усещане какво означава това. Ето защо няма как да очакваме те да са запознати с една конкретна част от тази обща политика, каквато е ОСП. Въпреки, че не са запознати с мерките обаче, те интуитивно разпознават част от тях. Най-вече благодарение на медиите. Тоест това е информация, достигнала до тях чрез медиите, а не през учебния процес. Сещат се за това, че има субсидии за фермерите, че има някакви правила за храните и т.н., каза Тихомира Трифонова.
Всеобщото мнение е, че професията фермер е непривлекателна. Младежите я свързват с работа, която е тежка, изисква много усилия и е в недобри условия, и не носи доходи. Чухме фрази от типа: "Не е като да си стоиш в офиса, трябва да те пече слънцето на полето цял ден". Изобщо в техните представи професията на фермера нещо отминало. В техните представи дори чухме, че едно от средствата за реализиране на труда на фермера е каруцата.
Другият извод, до който са достигнали изследователите, е, че пренебрежимо малка част от учениците, дори в специализираните училища по земеделие, имат намерение да се занимават с такова. Те отиват там най-вече, за да изкарат безплатна шофьорска книжка.
Младежите обаче правят ясно разграничение между българското фермерство и това в западноевропейските страни. Те заявяват, че не е едно и също да се занимаваш със земеделие в България и в страни като Франция и Испания.
Според данните има общи стереотипи на възприемането на европейските политики в земеделието, както при младежите, така и при самите земеделски производители. Според тях Общата селскостопанска политика се свежда до "едни пари, които се дават от едни хора". "Те не могат да направят разлика между европейското ниво и националното прилагащото звено в лицето на ДФ "Земеделие", посочи .
Първите събития от кампанията ще бъдат в края на месеца. На 25 и 26 октомври ще има срещи в две елитни училища в София, следват Плевен, а на 2,3 и 4 ноември екипът ще бъде в Русе, където ще проведе срещи в едно училище и в Русенския университет. Стартират и конкурси за фотографии и за есе.
Според Станка Делчева, програмен директор на Агенция "Стратегма", предложените от ЕК мерки по новата ОСП са компромисен вариант. Най-смелата от тях е слагането на тавана на субсидиите - от 300 000 евро на производител или ферма.
Най-голямото предизвикателство е постигането на целта основната част от средствата да не отиват в едрите фермери, както беше до момента, посочи експертът.
"Налагането на таван за мен е важно, защото по някакъв начин ще се опита да постигне справедливост", каза още Делчева.
Другото нещо, което според нея ще предизвика дебат, е намерението за отделяне на значима част от парите по ОСП за екологични мерки, към подпомагането на земеделските производители да опазват околната среда. Трябва да се намери някакъв баланс с икономическото развитие.

/ВС/