София /КРОСС/ След второто среща на върха на еврозоната все повече се уверяваме, че е добро нашето отсъствие там за момента. Тук има и друг въпрос- какви са проблемите на нашата икономика и как могат да ги решат в еврозоната. Ние говорим, че нямаме голям дефицит, но конкурентноспособността ни не е висока и в последните години тя падна още. Има един измерител за нея. Това е индексът на реалния валутен курс. Такова мнение изрази икономистът доц. Димитър Стефанов за БНР. Нашият е отнесен към Германия. Някъде към 40% се е увеличил този курс, т.е. има оскъпяване на лева, което не стимулира конкурентноспособността. У нас за това не се говори, а това е големият въпрос. Ние нямаме дефицит, но имаме много нисък растеж, далеч под потенциала. А дали ще се прояви ефектът на доминото при създалата се ситуация ще отговоря положително. В случая Гърция е малка и може да бъде спасявана, но Италия и Испания са твърде големи, за да бъдат спасени, но и твърде големи, за да бъдат оставени да фалират. Не мога да си представя какво ще стане, но ефектът ще е системен и ще принуди европейските политици да мислят по-стратегически. До сега Саркози и Меркел мислеха за предстоящите им избори, мислеха за техните си банки и оставиха процеса да тече. Тази криза беше заложена още в създаването на еврозоната. Имаше правила. Забраняваше се спасяване на държави, на фирми, на банки. Поради това се отлагаше спасяването на Гърция. Така метастазите си растяха. Ако търсим някакъв образец за постигане, това са САЩ. Те са валутен съюз, паричен съюз, политически съюз и фискален съюз на 50 държави. Ние трябва да направим може би нещо такова, но не знам дали това е възможно политически. Основното е да има механизъм на трансфери, там където се генерира повече доход да отива към шокови зони. Шоковете действат асиметрично. От шока в Испания например, печели Германия. Естествено е да се насочат средства към закъсалите държави, за да не срине цялата система. Не мога да съм оптимист по отношение на еврото като обща валута, ако не продължи процеса и не стане това, което е опит в САЩ. Предстоят много радикални решения. Като че ли това поколение политически лидери нямат смелостта да ги вземат. Няма обаче място за отстъпление, трябва да се върви напред и точно в този смисъл съм оптимист.