Златото на Ватикана

За това, че Съединените щати са собственост на една малка група от хора, достатъчно красноречиво говори факта, че общият дълг на страната възлиза на 14 хиляди милиарда долара, т.е. всеки американец е среднозадължен с 40 хиляди долара, пише онлайн изданието "Курир".

Интересното е, че почти целия дълг е направен пред няколко банки в света. Независимо от факта, че разполагат с високотехнологично производство, що-годе добър пазар на работната сила и дори в няки сфери излишък от суровини, САЩ е световна сила, по-скоро благодарение на кредитите, отколкото на някакви реални производствени възможности. Достатъчно е само да припомним, че Китай отдавна изпревари САЩ по ниската себестойност на своята продукция. А това, особено в днешно време, е изключително важно и генерира редица изводи, повечето от които не са в полза на американците.

И все пак. Оказва се, че една немалка част от печалбата на американските компании и държава отиват в само няколко на брой компании.

В началото на 70-те години на миналия век, САЩ вече веднъж бяха фалирали. Тогава те не бяха в състояние да предложат така необходимата конкурентноспособност. Именно оттогава курса на долара се свърза с цената на петрола, а златото, което в продължение на десетилетия бе старателно укривано от банките в страната постепенно бе изнесено в швейцарски банки. Според запознати, именно там това злато, част от което е "нацистко", се контролира, съхранява и продава - когато това е необходимо - от финансовите структури на Католическата църква. Не случайно, във връзка с тази взаимозависимост между Католическата църква и някои банки в Швейцария се говори под сурдинка дори на официални срещи в Международните институции...

В момента никой не е в състояние да каже колко е "златния резерв" на САЩ, по простата причина, че това е една от най-внимателно пазените тайни във Вашингтон.

Всъщност, не е далеч от истината твърдението, че Швейцарската държава е създадена, за да бъде своеобразна държавна хазна. На пари, на ценности, но и на човешки съдби. Неформално, Католическата църква е най-големият собственик и дилър на злато в света. Това предопределя и високата степен на зависимост на държавната администрация в САЩ към хора, подържащи връзка с някои структури на Ватиканската държава.

Но тази практика на глобален грабеж, който се ръководи от малък брой хора и който представлява поставяне на златото и ресурсите под техен надзор с течение на времето се изроди и придоби такива мащаби, че вече е много трудно да се скрие.

Днес неслучайно в ролята на главен обирджия са САЩ, които постепенно си навличат гнева на милиарди хора по целия свят, но пък същевременно печелят все повече дивиденти пред своите "работодатели" - Лондонския картел.

Заслужава внимание факта, че още в началото на откриването на петрола в арабските страни, лихварите от Лондон видяха отличен глобален бизнес. Те тръгнаха да инвестират своите спекулативни пари в тези страни. С умели подкупи давани на местни лидери в Близкия изток те успяха да придобият значителна част от печалбата при експлоатацията на петролните находища.

Подобен сценарии не подминава и Либия. Лидерът на богатото арабско семейство от племето Сануси Мохамед Идриз, през 1951 г. е принуден да сключи договор със западни петролни компании за експлoатацията на петрола, който се намира на територията, контролирана от неговото племе. С подкрепата на САЩ и Великобритания той получава в замяна на това независимост от централната власт и кралска корона. Нещо повече. Той започва да управлява и днешна Либия, която тепърва се събужда за държавнически живот. Достатъчно е да припомним, че на тази територия от векове живеят повече от 150 племена, които никой не е успял да ги обедини. Нито турците, нито италианците, нито британците. Знаейки това, банкерите от Лондон решават да "построят" силна центална власт в страната, която да контролира цялата държава. Тази власт би им осигурила години наред безпрепятствено експлоатиране на петролните залежи в Либия, затова те залагат на "неприкосновеността" на крал Идриз. Скоро след това се откриват голям брой петролни находища, но либийският народ продължава да живее в същата мизерия и бедност, както са живели техните предци преди столетия.

Нещата обаче се променят през 1960 г, когато младия лейтенант Муамар Кадафи извършва военен преврат и застава начело на държавата. Тогава Кадафи е само на 27 години. С течение на времето той успява да създаде стабилна власт и да има абсолютно влияние върху всичко, което се случва в държавата. Същевременно управляваната от него Либия успява да инкасира големи приходи от продажбата на петрол, като голяма част от тези пари се инвестират в развитието и предоставянето на материални блага за населението. По този начин Кадафи за няколко години успява да обедини къде със сила, къде с финансови инструменти почти всички либийски племена и да направи унитарна държава. Той прави такива договори с петролните компании, които са изгодни за Либия и не ощетяват страната. В тази връзка достатъчно е да споменем, че най-голямата петролодобиваща компания в страната е 100% държавно участие.

/Продължава/

/НИ/