/КРОСС/ Самостоятелна изложба на русенския художник Лъчезар Дочев ще бъде открита на 22 ноември (вторник), от 18 часа, в галерия „Средец" в Министерството на културата. Нейното заглавие е „Късове човешка история" - скулптура от стъкло.
Лъчезар Дочев е един от малцината художници в България, работещи в областта на стъклото. Получава своето образование в Латвийската художествена академия като завършва едновременно две майсторски ателиета - витраж и двуизмерна декорация, и дизайн на стъклото и скулптура. През 1999 г. се завръща у дома, където междувременно собственото му ателие вече си е спечелило известност. Сред множеството поръчки, които изпълнява, са и витражите на русенския Катедрален храм „Света Троица". През 2003 г. специализира в САЩ, а през 2004 г. в Шотландия. През 2004 и 2005 г. е асистент-преподавател в Пилчак. През 2005 г. води и собствен клас в известния лондонски колеж „Ричмънд", последван от демонстрации в други училища в Обединеното кралство.
Лъчезар Дочев е участник в международни прояви из цял свят - симпозиуми, фестивали, демонстрации - както със самостоятелни, така и в съвместни изложби. През октомври 2003 г. печели Наградата за най-добър млад художник на конкурса WERU в Rudersberg, Германия, а две години по-късно на същия конкурс получава Първа награда.
Съорганизатор е на първия Международен фестивал на стъклото, проведен през октомври 2010 г. в София. Негови творби има в българските културни институти във Виена и Прага, в Музея на Стъклото в Рига, както и в други публични и частни колекции в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Естония, Латвия, Люксембург, Русия, САЩ, Украйна, Франция, Швеция.
За своята творческа позиция Лъчезар Дочев казва: „В изкуството винаги търся драматичното, конфликта; контрапункта и кулминацията. Това е и предизвикателството да се приложат принципите и категориите от един жанр изкуство в друг: как би могло едно статично произведение на визуалните изкуства да се развие във времето? Как да получа ‘тема' и ‘контрапункт' срещу нея, да владея динамиката? Къде е кулминацията в една скулптура?
Обичам да разработвам идеите си в групи, да ги обединявам в серии, да използвам различни техники и контрасти в едно и също произведение: светлопропускливост срещу плътност, фактура срещу гладкост, позитивни срещу негативни форми, цвят срещу прозрачност... да извеждам множеството качества на материала заедно, да ги противопоставям и дирижирам в опит да създам илюзия за пътешествие - комплиментарното общуване на качествата (темите)... да задвижа композицията... И така стигам до пясъка..., логичният избор за материал за калъпи, който би придал на стъклото драматичния ефект, който търся. Оставям части от повърхността груби, така както калъпът ги е оформил, а други полирам до перфектен блясък. Освен грубостта на фактурата, другото което много ми допада в този метод на моделиране на калъпи от пясък е, че ми се налага да мисля директно в негатив. Никога не използвам предварително приготвени позитивни шаблони, а моделирам направо негативната форма. Намирам това предизвикателство, като за интелектуално, така и за художествено. Пясъкът за мен не е просто материал за изработване на калъпи, но основно художествено изразно средство."