/КРОСС/ Въпросът дали държавата може да предотврати разпространението на радикалния ислям дойде твърде късно, след като се оказа, че на Балканите само на територията на Босна и Херцеговина живеят между 3 и 4 хиляди последователи на уахабитското движение, някои от които открито заговарят за самоубийствени атентати, пише в свой редакторски материал „Курир”, цитиран и доразработен от "КРОСС".

В мирния крайградски квартал Новопазарска баня се намират две къщи - едната приземна стара, а другата няколкоетажна, в процес на довършване. В двора седи възрастен човек, видимо разтроен. Става въпрос за известния тук Шахин Яшаревич. И двете му къщи се претърсват изоснови от новопазарската полиция.

Той обяснява, че няма ъгъл в който да не са проверили, но не им се сърди. Сърди се само на своя внук Мевлид, заради който органите за сигурност са дошли в дома му.

"Не можех да повярвам, когато видях внук ми по телевизията", обеспокоено заявява Шахин. А новината беше ужасна:

Мевлид Яшаревич, наречен Абдурахман, син на Изет, роден на 20.12.1988 г. в Нови Пазар, където е и постоянното му местожителство, преди около две седмици, почти цял час държал под блокада центъра на Сараево, изтрелвайки 105 патрона по посока на посолството на САЩ, при което бе ранен един от охранителите на сградата, а накрая и самия той бе прострелян със снайпер в крака.

Десетки видеозаписи, показващи нервно вървящия с „Калашников” в ръце Мевлид, обиколиха света. Шахин обяснява, че Мевлид е роден в къщата му, а като малък е отведен в Австрия и че през последните години е живял в Босна.

"Последният път го видяхме накъде отива през юни тази година, когато дойде да ни посети", подчертава възрастния Яшаревич. Той предполага, че Мевлид за първи път е встъпил в контакт с радикални ислямистки групи в Австрия, защото от там е дошъл с брада, а след това е започнал да говори пред домашните си за исляма и да подсказва на семейството, как трябва да изповядва своята вяра.

Директорът на Службата на правителството на Сърбия за сътрудничество с медиите Миливойе Михайлович заяви, че Яшаревич още преди 6 години във Виена е бил осъден на 3 години затвор заради кражба на 100 000 евро. След изтърпяване на наказанието, той е експулсиран от Австрия.

"След това живее в Сараево и в Тузла, а миналата година е пребивавал в Нови Пазар, където полицията на 29 ноември го задържа, след като открива че носи нож и се движи близо до група дипломати и посланикът на САЩ в Сърбия".

И източници от Министерството на сигурността на Босна и Херцеговина твърдят, че в Австрия Яшаревич е влязъл в контакт с уахабитите, както и че съществува голяма вероятност неговите действия да са финансирани от радикални ислямистки групировки от Виена. Те смятат, че разкриването на тази верига ще бъде най-трудната част от разследването, тъй като е налице слабо сътрудничество с австрийските власти.

Шахин Яшаревич повтаря, че на няколко пъти се опитвал да върне внук си "на правия път", но без успех. "За вярата никога нищо не съм казвал, но този уахабитски път не подкрепям. Ние се борихме да бъде при нас, но той замина в Босна и дълго време не знаех нито къде е, нито какво прави!".

* *

*

Тези дни гражданите на Нови Пазар са загрижени и не искат да говорят със журналисти, а по улиците на града все по-рядко могат да се видят представители на движението на уахабитите, с бради и с къси панталони. Същевременно, в Босна и Херцеговина се води оживен дебат дали държавата може да предотврати разпространението на радикалния ислям, така че се чуват и предупреждения, че този инцидент не може да се разглежда като изолиран случай.

Любопитно е, че уахабита Яшаревич е демонстрирал нечувана натлост и по време на първото съдебно заседание на делото срещу него. Той заявява, че „освен съда на Аллах, не признавам друг съд, такъв за мен не съществува".

Прокурорът по делото Дубравка Чампара посочва, че думите на Яшаревич са звучали объркващо, но неведнъж пред съдебния състав той е споменавал за Афганистан и за помощ от мюсюлманите. За съучастие на евентуални негови помощници, държавният прокурор Дубравка Чампара не пожела да говори "в интерес на разследването".

Садик Ахметович, министър на сигурността на Босна и Херцеговина припомня, че министерството многократно e предлагало на държавния парламент изменения и допълнения на Закона за пране на пари и финансиране на терористична дейност, но за това не е получил подкрепа от депутатите на Република Сръбска.

От терористичният акт на Яшаревич се дисцанцира дори официалния ислямски съюз на Босна и Херцеговина, който често е критикуван заради липсата на твърда позиция спрямо уахабитите, а също така и заради подкрепата, която дава на някои от тези радикални структури.

Мустафа Церич, който е начело на това вероизповедание на въпроса за институционализирането на даренията от Саудитска Арабия бърза да заяви, че "не трябва да се реже клона, на който се седи".

През последните 20 години и най-вече след войната в Босна, Саудитска Арабия започва да дарява пари в Босна и Херцеговина за изграждане на джамии и ислямски центрове, които да служат за разпространение на уахабистката идеология, която по-късно доведе до конфликти между традиционните босненски мюсюлмани и уахабистите. Именно тази идеология доведе муджахидини и в Босна и Херцеговина, и в Санджак, които по време на войната те се присъединиха към армията на Босна и Херцеговина. Смята се, че първоначално муджахидините са наброявали около 400 човека, предимно от Сирия, Саудитска Арабия, Йордания. Но след войната повечето от тях напускат страната и отиват по други военни точки. Техни мисионери обаче остават и продължават да разпространяват своето радикално учение, като според оценките на министерството на сигурността на Босна и Херцеговина, в страната вече има между 3000 и 4000 членове на движението на уахабитите.

Ахмет Алибашич, преподавател във Факултета по ислямски науки и директор на Центъра за съвременни изследвания казва, че Ислямската общност в страната твърде късно започна да се занимава с проблема около ислямистките екстремисти. Опитът на този професор по институционално ниво в ислямската общност да организира дебат за уахабитите, всъщност е единственият опит за започване на дебат по темата.

Владо Азинович, професор в Сараевския факултет по политически науки и ескперт по тероризъм смята, че "изолираните инциденти" стават твърде често, за да се „виждат” отобществото все още като "изолирани" случаи.

"Нашият проблем е в това, че нашите имами не са готови на дебат с радикалите. Когато нашите хора учат, те се подготвят за дискусии с атеисти, но не и с радикални екстремисти. Твърде късно разбрахме ролята на муджахидините в редиците на армията на Босна и Херцеговина по време на войната", добавя професор Алибашич.

Бившият уахабит и член на воюващият в Босна отряд „Ел муджахидин” Аднан Мешанович твърди, че терористичният акт на Яшаревич отново привлича вниманието към "момчетата с дългите бради и късите панталони".

"Освен всичко, трябва да се разбере следното: не може да се твърди, че всеки уахабит е терорист, но докато ги има едните, ще ги има и другите, защото тяхната идеология е изключително насилствена. В дългосрочен план много по-голям проблем се уахабитите, инфилтрирани на високо ниво в ислямската общност, както и в държавните институции", завършва Мешанович.

* *

*

Съдебни процеси срещу уахабити

Терористичните атаки в Босна и Херцеговина се случват все по-често. В едно от съдилищата в страната все още тече процеса срещу Харис Чаушевич, наречен Ох и неговите помощници при миналогодишния атентат срещу полицейския участък в Бугойно, при който беше убит полицаят Тарик Лябушкич, а неговата колежка Един Хиндич беше тежко ранена.

В ход е и делото срещу групата на Рияд Рустемпашич, обвинени в подготовка на терористична атака, в сдружаване за извършване на престъпления, както и за незаконна търговия с оръжие и военно оборудване.

Трудно е да се забрави и убийството на цялото семейство Ангелика в Костайница при Кониц, по време на католическата Коледа през 2002 г., което бе извършено от Муамар Топалович. В сблъсък със специалните части на Сърбия през пролетта на 2007 г. в Нови Пазар бе убит Исмаил Прентич, като съществуваше съмнение, че именно той приживе бе лидера на уахабитите в Новопазарския санджак.

Само месец по-рано, в планината Нина недалеч от Нови Пазар бе открит лагер, който принадлежи на уахабити. При претърсването бе открито голямо количество оръжие, боеприпаси, взривни устройства, военно оборудване, санитарни материали и храна.

През септември същата година Специалната прокуратура за организираната престъпност в Белград повдигна обвинения срещу група от 15 уахабити от Нови Пазар, обвинявайки ги в тероризъм. Специалното отделение на Окръжния съд в Белград тогава осъди 64 уахабити на общо 64 години затвор заради "планиране на терористични действия и неправомерно притежание на оръжие".

Пропагандиране на насилие

Нусрет Имамович, един от неформалните уахабистки лидери в Босна и Херцеговина и жител на Горня Маоча, известен уахабитски център в страната, непосредствено след похода на Яшаревич в Сараево се дистанцира от него.

Въпреки това, преди известно време в интернет страницата www.putvјеrnika.com той подкрепяше открито радикалното уахабитско крило в Босна и Херцеговина, както и самоубийствените атентати в различни региони по света.

Отговаряйки на въпрос на посетител на портала, дали е грях някой да се самовзриви сред група кяфири (неверници), Нусрет пише: "Такъв вид борба не смятаме че е забранена, но също така не мислим, че трябва да се използва като и класическо оръжие, а само в изключителни случаи и ситуации".

* *

*

За финал е твърде интересно официалното обръщение, с което излиза уахабисткия портал www.putvјеrnika.com, след случилото се в Сараево. Той е озаглавен нееднозначно ”Поводът за стрелбата срещу американското посолство в Сараево”. В него се изказва предупреждението, че „това, че младежа на снимката със своята физиономия подсеща на, както казва народа – уахабит, не трябва да бъде оправдание за никой да използва извършеното от него и да повежда кампания за лично прогонване на ислямските практици, които не се идентифицират с тази недобре обмислена постъпка на този младеж”.

/НИ/