Българските пенсии - на свършване
Секция: Анализи
21 Ноември 2011 11:39
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Българските пенсии - на свършване

 "Предишните правителства не излязоха честно да кажат на хората, че с тази пенсионна възраст не може да се издържа системата", каза тези дни премиерът Борисов. По принцип е прав. Само че това не е цялата истина. Анализ на Ясен Бояджиев :


/КРОСС/ Притиснати от очертаващата се за поредна година бюджетна дупка и задаващата се нова рецесия, управляващите се канят да вдигнат пенсионната възраст. В отговор синдикатите обещават „социален взрив". Така събитията отпреди година се повтарят почти буквално.
„Най-отговорно като българи седнахме синдикати, работодатели, оценихме си демографския фактор и си направихме пенсионната реформа без стачки, без митинги", каза тогава премиерът, доволен, че след безкрайни и безплодни пазарлъци шумотевицата се размина.


Защо се налага "реформата" да започне отначало
"Ако не искаме да стане така, че след 2-3 години никой да няма пенсия, трябва да направим тази реформа", казва той сега, без да обясни защо се налага вече „направената" и подписана лично от него преди година „реформа" да започне отначало.
Основната причина е, че всъщност тогава нямаше никаква реформа. Реалните стъпки за промяна в пенсионната система бяха отложени за далечното бъдеще, в резултат на което дефицитът в нея вместо да намалее се увеличи.
„Пълним НОИ с данъците, защото предишните правителства не излязоха честно да кажат на хората, че с тази пенсионна възраст не може да се издържа системата", обяснява този път премиерът. По принцип е прав - крайно време е вдигането на пенсионната възраст да започне, в което правителството трябва да бъде безусловно подкрепено. Само че и това не е цялата истина.

 

Вдигането на възрастта - неизбежно, но недостатъчно

Първо, защото и днешният премиер преди година не излезе „честно да го каже на хората" и лично отложи вдигането на възрастта чак за 2021-ва. Тогава можеше да го направи далеч по-лесно и на по-ниска политическа цена. Но предстояха избори.
По-важно е обаче, че, макар и неизбежно, вдигането на възрастта за пенсия съвсем няма да е достатъчно, за да „може да се издържа системата". Защото няколкото десетки спестени милиони изглеждат твърде малко на фона на наливаните в момента в нея четири и половина милиарда от бюджета.
От друга страна възрастта не може да се повишава безкрайно и скоро пенсионерите ще станат повече от работещите. Тъй че, ако не се вземат и други мерки, перспективата ще продължи да бъде твърде мрачна. Пенсиите ще си останат мизерни, а пенсионната система ще е непреодолима пречка за развитието на останалите публични сфери, за съществен ръст на икономиката и на доходите.


Истинската реформа
Крайно време е да се разработи и изпълнява план за реална реформа, в който политическите интереси да отстъпят на икономическата логика, като цената на непопулярните мерки бъде разпределена справедливо и солидарно.
Истинската реформа изисква първо да се отстранят скъпоструващите привилегии в днешния пенсионен модел - много по-ранното пенсиониране на едни за сметка на други, огромните обезщетения при пенсиониране и плащането на личните вноски на държавните служители с пари на останалите данъкоплатци и бъдещи пенсионери. Само тези стъпки биха намалили значително покривания от бюджета дефицит в пенсионната система.
Още по-важно е обаче решително да се ускори смяната на модела, като се засили капиталовият му стълб, основан на лични осигурителни сметки и лична отговорност, за сметка на изчерпващия потенциала си разходо-покривен принцип.
Докато не стане това, всяка година ще гледаме безплодни и изтощителни войни „на дребно" като сегашната - за някой и друг месец повече стаж или по-висока възраст. Псевдореформи на парче, които не променят нищо.

 

 

Дойче Веле