"Предишните правителства не излязоха честно да кажат на хората, че с тази пенсионна възраст не може да се издържа системата", каза тези дни премиерът Борисов. По принцип е прав. Само че това не е цялата истина. Анализ на Ясен Бояджиев :

/КРОСС/ Притиснати от очертаващата се за поредна година бюджетна дупка и задаващата се нова рецесия, управляващите се канят да вдигнат пенсионната възраст. В отговор синдикатите обещават „социален взрив". Така събитията отпреди година се повтарят почти буквално.
„Най-отговорно като българи седнахме синдикати, работодатели, оценихме си демографския фактор и си направихме пенсионната реформа без стачки, без митинги", каза тогава премиерът, доволен, че след безкрайни и безплодни пазарлъци шумотевицата се размина.

Защо се налага "реформата" да започне отначало
"Ако не искаме да стане така, че след 2-3 години никой да няма пенсия, трябва да направим тази реформа", казва той сега, без да обясни защо се налага вече „направената" и подписана лично от него преди година „реформа" да започне отначало.
Основната причина е, че всъщност тогава нямаше никаква реформа. Реалните стъпки за промяна в пенсионната система бяха отложени за далечното бъдеще, в резултат на което дефицитът в нея вместо да намалее се увеличи.
„Пълним НОИ с данъците, защото предишните правителства не излязоха честно да кажат на хората, че с тази пенсионна възраст не може да се издържа системата", обяснява този път премиерът. По принцип е прав - крайно време е вдигането на пенсионната възраст да започне, в което правителството трябва да бъде безусловно подкрепено. Само че и това не е цялата истина.

Вдигането на възрастта - неизбежно, но недостатъчно

Първо, защото и днешният премиер преди година не излезе „честно да го каже на хората" и лично отложи вдигането на възрастта чак за 2021-ва. Тогава можеше да го направи далеч по-лесно и на по-ниска политическа цена. Но предстояха избори.
По-важно е обаче, че, макар и неизбежно, вдигането на възрастта за пенсия съвсем няма да е достатъчно, за да „може да се издържа системата". Защото няколкото десетки спестени милиони изглеждат твърде малко на фона на наливаните в момента в нея четири и половина милиарда от бюджета.
От друга страна възрастта не може да се повишава безкрайно и скоро пенсионерите ще станат повече от работещите. Тъй че, ако не се вземат и други мерки, перспективата ще продължи да бъде твърде мрачна. Пенсиите ще си останат мизерни, а пенсионната система ще е непреодолима пречка за развитието на останалите публични сфери, за съществен ръст на икономиката и на доходите.

Истинската реформа
Крайно време е да се разработи и изпълнява план за реална реформа, в който политическите интереси да отстъпят на икономическата логика, като цената на непопулярните мерки бъде разпределена справедливо и солидарно.
Истинската реформа изисква първо да се отстранят скъпоструващите привилегии в днешния пенсионен модел - много по-ранното пенсиониране на едни за сметка на други, огромните обезщетения при пенсиониране и плащането на личните вноски на държавните служители с пари на останалите данъкоплатци и бъдещи пенсионери. Само тези стъпки биха намалили значително покривания от бюджета дефицит в пенсионната система.
Още по-важно е обаче решително да се ускори смяната на модела, като се засили капиталовият му стълб, основан на лични осигурителни сметки и лична отговорност, за сметка на изчерпващия потенциала си разходо-покривен принцип.
Докато не стане това, всяка година ще гледаме безплодни и изтощителни войни „на дребно" като сегашната - за някой и друг месец повече стаж или по-висока възраст. Псевдореформи на парче, които не променят нищо.

Дойче Веле