София /КРОСС/ На 1 декември 2011 г., четвъртък, в 19 ч., по повод откриването на новия Музей на съвременното изкуство в София, Посолството на Испания в България ще представи изложбата „Възраждане: място, пейзаж, памет”, основана на концепцията за пейзажа и преходността му през погледа на Анхел Масип, Хакобо Кастеляно и Хуан Лопес. Тримата представители на най-младото поколение творци в испанско изкуство лично ще дойдат в гр. София за монтажа и откриването на изложбата.

В деня на откриването, 1 декември, от 17 до 18.30 ч. тримата художници ще бъдат на разположение на всички заинтересовани медии за въпроси и личен разговор с тях във вече подредената изложбена зала, а Посолството на Испания ще съдейства  изцяло за безпроблемната комуникация с гостите.

Място на изложбата е Софийски Арсенал – музей за съвременно изкуство, София, бул. „Черни връх" „ №2, от 1 декември 2011 до 10 януари 2012.

Мястото на експозицията не е избрано случайно. Самият музей е пример за възраждане на пейзажа чрез възстановяване на една разрушена сграда. Бившият Софийски арсенал, строен през XIX век, отново заема своето място в съвременното градско пространство, за да се превърне в дом за проекти, извикващи нови усещания в посетителите, което прави по-въздействащ ефекта от възстановяването на сградата.

Чрез паметта за новата опитност се ражда нов пейзаж. Темата за пространството е константа в изкуството. Много са примерите на артисти, които през XX в. са се стремели да променят статичната същност на пространството, предназначено за обитаване или за изложби. Пространството е главна тема в работите на Гордън Мата-Кларк- един от най-изтъкнатите артисти от втората половина на XX в., вдъхновяващ много млади творци на съвремието. Сред тях са и тримата испански артисти – Анхел Масип, Хакобо Кастеляно и Хуан Лопес, които разглеждат пейзажа като среда, която винаги подлежи на намеса и на по-различно тълкувание, а работите им се превръща в материален израз на съжденията им.

На пръв поглед тримата артисти изграждат твърде различни пейзажи: Хакобо Кастеляно чрез предмети, Анхел Масип- като съзерцава природата, в която все по-трудно открива чуждите на нея елементи, а Хуан Лопес- от гледна точка на двойствеността на градския пейзаж и езика му. Но общото между тях е идеята за влиянието на пейзажа върху обитаващите го хора. Градовете или строителните материали за тях са образ или средство. Подходът им е мултидисциплинарен и включва инсталации, рисунки, видео или фотография, с различен по своя формат резултат, но с постоянна насоченост към употребата или злоупотребата с тези пространства, към повторната им употреба и разнообразните предложения, чакащи да бъдат открити. Пейзажът, един класически жанр в изкуството, е напълно субективен, тъй като може да бъде физически акт, културна проява, естетическа конструкция или политическа категория. Може да има толкова трактовки, колкото начини на представянето му. Някои от представяните творби са инсталации (site specific), чрез които зрителят не е обикновен наблюдател, а се потапя в изложбата, за да разбере по-добре окръжаващото го пространство, като се започне от пространството, оформено от сградата в процес на реконструкция в полите на Витоша.