чл. кор. проф. Атанас Атанасов, в интервю за БНР

Защо към 1 септември 2060 г. населението на България ще бъде с близо 2 милиона по-малко в сравнение с днес? Отговор на този въпрос дава днес екип от експерти, участвали в подготовката на изданието “Населението на България в началото на 21 век”.

Това твърдение се основава на ред обстоятелства. Ако се проследят тенденциите на развитието на населението, т.е. основните демографски процеси, те водят до това заключение. В резултат на задържането на раждаемостта /около 10 на хиляда/ и на високата смъртност, която сега е 15 на хиляда, имаме отрицателен естествен приръст от порядъка на 4-5 на хиляда. Т.е. всяка година ставаме по-малко с 4-5 души на 1000 души. И тъй като това са демографски тенденции, те са много дълготрайни и устойчиви и трудно могат да се променят. Ако това нещо продължи, някъде в 2060 г., т.е. след 50 г. ние ще бъдем не 7 милиона 364 хиляди, както установи последното преброяване, а се очертава да бъдем някъде към 5.5 милиона. Тук има два варианта- реалистичен и песимистичен. Реалистичният е за 5.8 милиона, песимистичният –5.4 милиона. Може да се каже, че тези тенденции са европейски, само че както винаги ние сме първенци в това отношение. Страните на източния бряг от западната страна на Европа - Англия, Испания, Дания, Холандия и пр. ще имат увеличение на населението с близо 10%, макар че и там има процес на застаряване на населението. В централната част на Европа- Германия, Франция, Италия, Унгария, Чехия, картината е шарена. В едни от тези страни населението ще намалява, а в други ще се увеличава. Другата част са съседите около нас- Румъния , Турция, Гърция, Сърбия, Македония, тук нещата също са шарени. Няма обаче страна, която да намалява населението си до 2030 г. така, както се прогнозира за България- 89%.

Т.е. ние през 2030 г., подсказват международните организации, ще намалеем с 10-11%! Т.е. на всеки хиляда души 10 души няма да ги има. Това са доста драстични промени в кратки времеви срокове. Ако погледнем т.нар. възрастова пирамида, където са разграничени три възрастови групи, тази пирамида все повече се обръща. До сега имахме широко дъно и тесен връх, а сега става обратното. Ще поясня. Това означава, че населението ни в работоспособна възраст става все по-малко, а става все повече населението над трудоспособна възраст. Това е неприятна тенденция, но тя е характерна и за цяла Европа. Знаете, че бях един от авторите на “Националната стратегия за демографско развитие” със срок на действие до 2020 г., която беше приета от правителството в 2006 г. Там посочвахме ясни идеи за преодоляване на демографската криза. Вече пет години минаха, откакто МС прие тази стратегия, но нищо не се променя и прави. Т.е. тенденцията до 2020 г. си остават, както сме прогнозирали. Лошото е, че аз все по-малко слушам за тази стратегия, въпреки че беше приета много радушно и с надежда за бъдещето. Почти нищо не се прави по стратегията и смятам, че скоро съвсем ще се забрави.