Москва, Русия /КРОСС/ Октомврийската революция, наричана също Болшевишка революция, е въоръжен преврат в Русия, осъществен на 7 ноември (25 октомври стар стил) 1917 г. в руската столицата Санкт Петербург. Превратът се ръководи от болшевиките, начело с Владимир Ленин. Първоначално революцията е наричана просто Октомврийско въстание, Октомврийски преврат или Въстанието от 25-ти. При отбелязването на десетгодишнината от събитието съветската пропаганда въвежда термина Велика октомврийска социалистическа революция – ВОСР. Това название се налага като официално до края на съществуването на СССР, пише в свой анализ "Янтра днес".

ВОСР довежда до създаването на Съветския съюз – първата комунистическа държава в света, както и първата от класическите тоталитарни системи на 20 век. На 16 март 1917 г. абдикира последният руски император Николай II. Властта в Русия е поета от временното правителство на Керенски. Малко след това в Петроград пристига Ленин. Той констатира, че има великолепна възможност малобройната, но дисциплинирана комунистическа партия да вземе властта. Първият опит за въстание през юли 1917 г. се проваля и вождът на революцията е принуден да се укрива. Но вторият опит през октомври 1917 г. вече е успешен. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера “Аврора”. С щурм, въпреки липсата на съпротива, е превзет Зимният дворец и са арестувани членовете на Временното правителство. Начало на въоръжената акция дава залпът на крайцера “Аврора”. Ключова роля в болшевишкия преврат изиграва Лев Троцки, чието истинско име е Лейба Давидович Бронщейн.

В качеството си на председател на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати той е на практика военен ръководител на преврата. Именно по негови указания първо са атакувани ключови обекти като Централната поща, Държавната банката, гарите и др. Болшевиките бързат да сложат ръка и върху всички търговски и частни банки, бижутерийните магазини, сейфовете на големите търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите. Установена е “диктатура на пролетариата”, създадено е първото съветско правителство – Съвет на народните комисари начело с Ленин. По негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. Последица от октомврийския преврат е разрушителната гражданската война в Русия. Официалното название Велика октомврийска социалистическа революция всъщност има за цел да прикрие нейния истински характер. ВОСР нито е велика, нито социалистическа, нито е революция. По същество това е въоръжен преврат срещу демократичното и републиканско управление на либерали и социалисти, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари 1917 г. Временното управление е съюз, от който цели да прокара политически реформи, създавайки демократично избираема изпълнителна и законодателна власт. По своята същност болшевишкият преврат от 1917 г. се явява феодална и монархическа реакция срещу демократичното и републиканско правителство на Русия. На практика наложеният съветски строй осъществява мащабна рефеодализация на страната и реставрация на крепостничество. Освободените през още през 1861 г. руски селяни са закрепостени отново в изградените колхози и совхози. Те нямат право да сменят местожителството си, не притежават паспорти и не могат да пътуват из страната. В подобно положение са и работниците, които не могат да напускат заводите. Съответно цялото население на СССР е закрепостено върху територията на страната и не може да излиза зад граница. Тоталитарното управление на Русия всъщност има всички характеристики на абсолютизма. По своите правомощия и безконтролна власт “вожда на народите” и генерален секретар на ЦК на ВКП(б) Й. В. Сталин, надминава и най-ярките представители на Романовата династия. Самата власт, както и цялата собственост в СССР, са одържавени, а държавата се явява най-голям и единствен феодал. Болшевиките винаги са прокламирали, че тяхната цел е разрушаване на капитализма.

Според учението на Маркс всяка обществено-политическа формация лежи върху основите на предходната. Така неизбежно се оказва, че при разрушаване на капитализма, съветският строй се изгражда върху основите на феодализма. При клановата структура на съветската номенклатура е спазен дори и феодалният принцип “Васалът на моя васал, не е мой васал!”. В СССР партийните секретари пък се ползват на практика с неограничената власат на местни феодали. На практика се оказва, че съветският строй е всъщност модернизиран и съвременен вариант на добре познатия феодален строй. При това в ярко изразен тоталитарен вариант. Но нещата не стигат само до тук. В съветската система могат да се открият даже елементи и от робовладелския строй. Милиони каторжници от Архипелага ГУЛАГ полагат денонощен робски труд на обекти като Беломорканал, БАМ, електроцентрали, заводи, язовири и др. По различни данни броят на загиналите в съветските концлагери варира от 2 млн. до 5 млн. каторжници. Болшевишкият преврат има и определена антируска насоченост. Ленин и неговите съратници пристигат в Русия в пломбиран немски вагон именно с цел да организират метеж. Създадената през октомври 1918 г. от Ленин първа в света Социалистическа държава на работниците и селяните всъщност представлява германски протекторат чак до разгрома на Германия, през ноември 1918 година. Немците осигуряват на новия режим военна и материална помощ. Финансовата подкрепа за болшевиките започва още от края на 1914 г. Според германските официални документи болшевиките са получили 72 млн. златни марки, като по-голямата част от сумата е връчена след 7 ноември 1917 година. Финансирането е прекратено през юли 1918 г., когато е убит германският посланик в Москва граф Мирбах.

Още през април намиращите се в Русия 300 хил. немски и австрийски военнопленници са задължени да окажат военна подкрепа на болшевиките, които пък се ангажират да ги въоръжат. Секретните заповеди, подписани от началниците на генералните щабове на Германия и Австро-Унгария, са открити в немските архиви от американците след Втората световна война. Именно немските и австрийските войници без особени усилия смазват бунта във военните училища в Петроград срещу болшевиките. Немски “военнопленници” осигуряват отбраната на Петроград от казаците на генерал Краснов, а немски военни ръководят бомбардировката и превземането на московския Кремъл. За благодарност към германските си благодетели Ленин сключва Бресткия мир, като оставя под немска окупация почти половината от европейската част на бившата Руска империя – Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите Карс, Ардахан и Батуми, югоизточно от Кавказ. В ръководството на Лениновата партия и болшевишкото правителство, има предимно предимно евреи, също и латвийци, поляци, немци, грузинци, арменци и почти няма етнически руснаци. Дори личната охрана на болшевишките вождове и съставена без изключение от интернационални части – литовци и монголци.

Въоръженият преврат в Русия 1917 г. съвсем не е пролетарски, а е открито антиработнически. ВОСР дава управлението на Русия не в ръцете на пролетариата, а в ръцете на “професионалните революционери”, от които се ражда нова класа – номенклатурата. В социалния състав на болшевишката партия почти не присъстват работници. Същото важи и за първото правителство, наречено Съвет на народните комисари. За сметка на това в ръководството на болшевишката партия преобладава процентът на аристократите. Самият Ленин е дворянин, Чичерин – също, а Троцки е може би единственият случай на руски евреин-помешчик, който притежава обширни поземлени имения. Показателен е примерът с княз Михаил Андроников, който непосредствено след преврата става председател на ЧК в Кронщад с личната препоръка на Ленин и Дзержински. Комунистическият режим всъщност няма нищо общо с промишлените работници. Нещо повече, това е антиработническа диктатура.

Само през първите три-четири месеца на 1919 г. в Русия са били разстреляни 138 хил. работници, вдигнали се на стачка срещу болшевиките. В Астрахан органите на ЧК разгонват десетхиляден митинг на работниците от местните заводи, като 2000 души са разстреляни на място с картечници. Много работници са арестувани и после издавени в шлепове във Волга. Октомврийската революция има откровено и анти-селска насоченост. Създадените от болшевиките продоволствени реквизиционни отряди масово конфискуват зърното от селското население. През 1918 г. само в 20 района на Централна Русия, избухват 245 големи селски въстания. Масови вълнения съпротива в селските райони има особено през лятото на 1919 година. В селското въстание в Тамбовска губерия през 1920-21 г. оръжие в ръка се вдигат над 40 хил. души.

Бунтът е потушен жестоко от бъдещите съветски маршали Тухачевски и Якир с употребата на химически отровни вещества. През януари 1921 г. пламва селско въстание и в Западен Сибир, където селяните сформират 60-хилядна армия. Вследствие на антиселската политика на болшевиките по време на Първия голям глад – 1921-1923 г., в Поволжието, Дон, Северен Кавказ и Украйна, умират между 3 и 5 млн. души селско население. От Гладоморът през 1932-1933 г. само Украйна губи около 10 млн. селяни. Октомврийската революция през 1917 г. в Русия довежда до създаване на първата тоталитарна държава в света, която добива своя завършен вид още в първите години от управлението на Сталин. Болшевишката диктатура исторически – и по време и по мащаби, надминава всички останали тоталитарни режими. В Италия фашистите на Мусолини са на власт от 1926 до 1943 г., в Германия Хитлер управлява едва 12 г. от 1933 г.

/НИ/