Германските политици хич даже не са цвете за мирисане - и те крадат, мамят и лъжат. На мнозина това им е струвало поста, други обаче успяват да прескочат трапа. Ето кратка хронология на големите германски полит-скандали, подредени от Дойче веле:

Последният скандал, разтърсил Германия, постави в доста неудобно положение не кого да е, а самия президент на страната - Кристиян Вулф. Медиите и обществото истински се ядосаха, когато разбраха, че за да си купи къща, президентът им е взел половин милион евро назаем от съпругата на свой приятел-богаташ. Междувременно Вулф призна, че е сгрешил, като не е споменал за въпросния заем: "Трябваше по-рано да споделя за този кредит, защото нямам какво да крия. Съжалявам, че не съм го сторил", заяви Вулф.
Използвачи, преписвачи, любовчии
Всъщност аферите са отколешна традиция в Германия. Германските политици са се препъвали в какво ли не - черни партийни каси, както преди години Хелмут Кол; афери с подслушвания, в каквито бе замесен бившият министър-председател на провинция Шлезвиг-Холщайн Бьорн Енгхолм; или пък любовта към една 16-годишна ученичка, която в крайна сметка опропасти многообещаващата кариера на един висшестоящ германски политик.
Да не забравяме и преписаната докторска работа на бившия министър на отбраната Карл-Теодор цу Гутенберг, който вследствие на този скандал се раздели не само с докторската си титла, но и с поста си.
Изглежда, че няма нищо по-опасно за един германски политик от подозрението, че благодарение на поста си се е облагодетелствал лично. Независимо, че политиците нямат особено добър имидж сред населението, обществеността им налага много строги норми на поведение и очаква от тях да са коректни и честни. Защото който не е коректен, си отива - като тези трима министри:
Министърът на икономиката Юрген Мьолеман подаде оставка през 1993 година, след като стана известно, че бил правил реклама за изобретението на свой братовчед; министърът на транспорта Гюнтер Краузе бързо напусна поста си, след като се установи, че заплатата на неговата домашна помощничка е била плащана от агенцията по труда; а през 2002 г. военният министър Рудолф Шарпинг беше набързо освободен от длъжност заради тесните му контакти с един съветник в ПР-агенция, който между другото плащал и скъпите костюми на министъра.
Любов към пътешествията
Германските политици стават често жертва и на любовта си към пътешествията. Министър-председателят на провинция Баден-Вюртемберг Лотар Шпет и неговият баварски колега Макс Щрайбл с охота приемали щедри фирмени дарения, с които финансирали пътешествията си по цял свят. А министър-председателят на Долна Саксония Герхард Глоговски платил с държавни пари... сватбеното си пътешествие.
Понякога не толкова заглавията в медиите, колкото подходът на политиците към обвиненията срещу тях, става причина за оставката им. Ето един пример - отново с баварския министър-председател Макс Щрайбл: той прекарал отпуската си в Бразилия за сметка на оръжейна фирма, в замяна на което Щрайбл осигурил на въпросния концерн тлъсти държавни поръчки.
"Saludos Amigos!"
Хората в Германия заговориха за аферата "Амиго". А Макс Щрайбл по време на карнавала прави опит да внесе хумор в цялата история и поздравява съпартийците си с думите "Saludos Amigos". Последиците са опустошителни - с неговата политическа кариера е свършено.
Не са редки обаче и случаите, в които след подобни провали политиците все пак успяват да се завърнат на политическата сцена. През 2002 година, след аферата с черните партийни каси, Волфганг Шойбле подаде оставка като председател на Християндемократическия съюз /ХДС/ . Днес той е финансов министър.
Същия успех се удава и на Джем Йоздемир, сегашния шеф на Зелените. През 2002 година той взима изгоден частен заем не от кого да е, а от съветник в ПР-агенция. Освен това Йоздемир ползва служебно събраните летателни бонуси за частни пътувания. След като напуска Бундестага, той заминава за САЩ. Прегрешенията му бързо потъват в забрава. Йоздемир става евродепутат, а през 2008 г. - лидер на Зелените.