Коментар на Николай Василев, CFA

Материалът е публикуван във в. „Стандарт" през декември 2011 г. Повторно може да бъде прочетен в новия, осми брой, на икономическия бюлетин - EXPAT COMPASS

С настъпването на 2012 г. все по-често ще цитираме предсказанията на маите за края на света. И все повече хора с усмивка ще коментират, че този край пак ще се отложи. Не вярвам в някаква столетна предопределеност на бъдещето на човечеството, но смятам, че световните лидери допуснаха сериозни управленски грешки през последното десетилетие. Те ще ни костват много трудности години напред, а и ще доведат до възхода на едни страни и континенти (Азия) за сметка на други (Европа, САЩ). Някои песимисти предричат повече военни конфликти -дано не са прави. Във филма „2012" проблемите бяха в земната кора, в реалността във финансов смисъл те са някъде в мозъчната ни кора.
Какви са грешките?
Според мен те са в три групи:
1. Натрупване на колосални публични дългове чрез бюджетни дефицити. През годините на рекорден растеж до 2007 г. беше пропуснат историческият шанс да се постигнат бюджетни излишъци и да се намалят дълговете. България беше сред отличните изключения със спад на дълга от над 100% от БВПдо 15% - чак не е за вярване.
2. Нереформирането на пенсионните модели. При променената демографска картина в Европа солидарният модел след Втората световна война е изчерпан. Политиците трябва да признаят на недоволните избиратели, че живеем за сметка на бъдещите неродени поколения. Грозната истина е, че разходите трябва да паднат, преди да фалираме всички.
3. Приемането в общата валута на държави с лоши показатели. Ясно е, че приемането в Еврозоната беше повече по политически симпатии и по-малко по икономически правила. И до днес не пускат България даже в ERM-2. Ако през последните години се спазваха Маастрихтските критерии в частта им за съотношението дълг/БВП и бюджетен дефицит, в Еврозоната трябваше да влязат Естония, България, Люксембург и още няколко държави. Много страни с добри футболни отбори като Гърция, Италия, Португалия, Испания, Белгия, дори Германия и Франция трябваше да гледат Евро 2012 отстрани. Прие се, че щом повечето държави ежегодно надвишават тавана на дефицита , значи това е нормално и позволено. Същото важи за Гърция, Италия и Белгия, чието ниво на дълг още преди 2000 г. беше почти двойно повече от позволеното. Сега стана късно.
Какви НЕ са добрите решения?
Не споделям три предложения, които циркулират в Европа:
1. Да създадем европейска рейтингова агенция. Задачата й би била единствено да дава рейтинг ААА на европейските държави и да казва, че всичко е наред. Но кой инвеститор би вярвал на такава институция?
2. Да се обложат с данък финансовите транзакции, т.е. „лошите" спекуланти. Чудесно, финансовият бизнес все повече ще се изтегля към Азия. Ню Йорк тъкмо беше позакъсал, ето шанс да излезе напред. Сещам се за думите на Даниел Вълчев, че, „влизайки в ЕС, България се качва на най-бавния влак". Не съм изненадан, че с ветото си и Дейвид Камърън мисли така. Лондонското Сити е моторът за британската икономика. Защо пък данък точно върху финансовите транзакции? Ако Камърън предложи да се обложат само производителите на маслини, какво ще отговорят южняците?
3. Да се хармонизират данъците. По отношение на преките данъци (върху печалбите и дохода) не би било лошо Западна Европа да се поучи от успехите на новите страни-членки като България и да намали своите ставки до десетина процента. Тогава бихме конкурирали други континенти като добро място за бизнес и инвестиции. Богатите държави обаче си представят обратното - да накарат нас да вдигнем данъците например до 40%. Не виждам защо да се съгласим. Нека който има проблеми с бюджета и дълга, той да вдига данъци. Ние нямаме.
Подкрепям ограничаването на дефицита в конституциите
Подкрепям идеята за силови промени в националните конституции за ограничаване на бюджетните дефицити. Дори бих предложил изцяло да се забрани дефицитът, а не да се движи в рамките на 0.5-2-3% от БВП. Нека припомним, че такива правила имаше още в Маастрихтското споразумение, но те не се спазваха. Необходим е автоматичен механизъм за огромни финансови санкции при неизпълнение. „Силови", защото точно своеволията на отделните членове на Еврозоната ни доведоха дотук. Финансовата дисциплина не трябва да бъде „концерт по желание". Ако някоя държава не желае да си балансира бюджета, нека излезе от Еврозоната.

Ще отговоря на две групи евентуални скептици.
1) Ако се твърди, че дефицитите са полезни, нека попитам:
• Как точно се пребориха с кризата и как забогатяха държавите, които и през благодатната 2006, и през тежката 2010 г. реализираха огромни дефицити? Забогатя ли съседът ви, като взе двойно повече заеми, за да харчи още повече?
2) Ако се смята, че бюджетната политика няма място в конституцията, а е в прерогативите на демократично избраните правителства:
• В отделните исторически периоди различни идеи придобиват важност и залягат в основния закон: избирателно право за жените, отмяна на смъртното наказание, право на труд, достъп до здравеопазване... През 2012 г. правото да живеем в държави, които няма да фалират, според мен е не по-малко фундаментално. Възможно е в бъдеще екологични или климатични идеи също да излязат на преден план.
Ще оцелее ли Еврозоната?
Ако някой знае точно какво ще се случи, означава, че или има кристално кълбо, или е отличен анализатор, или ще стане милиардер, ако спекулира. Вариантите са поне два:
• Болезнено запазване на сегашния модел на единна валута с цената на всичко. Този вариант не изключва излизането на една държава от Еврозоната по изключение. Това „всичко" може да включва принудителни промени в договорите на ЕС и в националните конституции (вече се случват) и падане на много правителства на следващи избори. Усилията на Меркел и другите лидери може да не бъдат оценени от избирателите им и в учебниците по история. Но според мен причината ще е не защото реформите са непопулярни, а защото те не са били достатъчно визионери и реформатори и не са предложили смели решения.
• Неконтролиран и неспасяем разпад в неизвестна посока - ако една след друга държавите не успеят да приведат в ред публичните си финанси и пазарите ги накажат за това. Тогава нито нови данъци срещу лошите спекуланти, нито рейтинг ако ще и ААААА от европейска агенция ще ни помогнат.
Има ли опасност за нашия валутен борд?
България няма проблемите на някои европейски партньори с дефицита, дълга и разклатените банки. Нямаме директни причини нито да се срамуваме, нито да се страхуваме повече от другите. Първо, смятам, че Еврозоната няма да бъде оставена да се разпадне. Второ, ако страни излязат от Еврозоната, нашият лев може да остане фиксиран към оставащите „отличници" като Германия, а не към новите „слабаци". Трето, даже да се появят двадесет нови (или стари) валути, не виждам причина защо нашата да се обезцени спрямо повечето от тях. Обратно, виждам фактори много други валути да се обезценят спрямо лева, ако се премахнат фиксираните курсове. Така че засега спокойно може да си държим инвестициите в лева.
И ние трябва да провеждаме реформи
Въпреки многото проблеми България се представя добре във финансово отношение вече 14 години. Животът не спира обаче и никога не е късно и ние да допуснем нови грешки и да се включим във филма „2012". Според мен най-важни са няколко политики през следващите години:
1. Да се промени Конституцията с цел да се ограничи бюджетният дефицит, най-добре до 0%
2. Да се реформира рязко, а не бавно, пенсионният модел с цел стопяване на дефицита на
НОИ
3. Да се устои на евентуален натиск отвън за увеличение на ставките на преките данъци
4. Да се създадат по-добри условия за бизнес и да се привлекат повече инвестиции. Да се ускори приватизацията в енергетиката, концесионира-нето на инфраструктурни обекти
5. Да се предприемат агресивни мерки за повишаване на раждаемостта и намаляване на емиграцията
Дали ще участваме в „2012" зависи от правилните и твърди решения на политиците. Стига да не се окаже, че сме във филм с лош сценарий и твърде много сценични ефекти. А ако Меркел, Саркози и Барозу си разменят репликата на Джон Кюсак от филма "Don't look back, look at me, do I look scared?", тогава маите може и да са прави...