Белград, Сърбия /КРОСС/ Пера Миланков буквално плаща на хората да останат и да създават потомство в Нова Црня. В опит да спре падащата раждаемост и бягството от този град, който се намира на границата между Сърбия и Унгария, кметът предлага безплатни училищни автобусни превози, безплатни медицински прегледи за децата, както и по 20 евро за всяко новородено, отбелязва в свой репортаж "Ройтерс".
Но всичко това е без особена полза. От 2002 г. досега Нова Црня е изгубила 20% от населението си, или 2500 души, заради затварянето на заводите за рафиниране на захар и слънчогледово олио и фабриките за консервиране на месо и други храни.
„От 90-те години всичко се срина“, казва Миланков. „А без нови работни места, хората нямат причина да остават“.
Притеснително за тази балканска страна, която едно време бе доминантна в Югославия, а сега е изолирана и изостанала е, че Нова Црня не е единствена.
Сърбия е изгубила над 377 000 души – или 5% от населението й за последните 9 години, сочат резултатите от последното преброяване на населението.
Статистиката показва, че народът мигрира от селото към града, като хората масово напускат предишните си местообиталища в селата.
Стотици хиляди избягаха от страната през 90-те години, в търсене на по-добър живот, избирайки да отглеждат децата си в чужбина. Тези, които останаха са често прекалено бедни за да си позволят голямо семейство.
„В Сърбия антидепресантът Bensedin става все по-популярен, а бебетата все по-малко“, пише Зоран Лукович в ежедневника Блиц.
Правителството определя тези резултати като „тревожни и притеснителни“.
„Държавата трябва да реагира с активна политика по отношение на населението“, коментира сръбският министър на труда и социалната политика Расим Ляич.
От 157 общини подобни на Нова Црня, само в 22 има растеж на населението.
„Цял пояс от общини – от североизточната граница с Румъния и Унгария, до югоизточните – с България и Македония, показват отрицателен растеж“, коментира ситуацията Снежана Лапчевич, директор на държавния център по преброяването.
Около 700, 000 избягаха от страната през 90-те, когато страната се раздираше от конфликти – с Хърватска, в Босна, а в последствие и в Косово.
Огромната част то тези хора бяха младежи.
В търсенето на работа те се установиха в Западна Европа, Канада и САЩ и мнозина от тях вече имат и семейства.
А тези, които останаха са изправени пред безработица от 22% и средна заплата от 380 евро на месец.
Преходът към пазарна икономика доведе до това някога субсидираните фабрики да затворят, а заетите в публичния сектор да останат без работа.
/НИ/